Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРЛАМЕНТЪТ ЗАВЪРТЯ ЛАСО НАД СЕМ И КРС

Народното събрание ще изслушва и приема докладите на всички държавни органи, съставът на които изцяло или частично се избира от събранието по ред, определен от закон - това предвижда поправка в конституцията, внесена от председателя на парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков. Ако тя бъде приета във варианта, в който се предлага, след влизането й в сила двата регулатора на пазара на електронните медии - Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, ще трябва всяка година да се отчитат пред народните представители. Същото ще прави и Комисията за защита на конкуренцията. Но според устройствените им закони - за радиото и телевизията, за далекосъобщенията и за защита на конкуренцията - трите ведомства са независими органи, които колективно вземат решенията си. Продължава да съществува конституционна празнота в отношенията на парламента с редица независими органи, които се избират изцяло или частично от него - казва в мотивите си вносителят на поправката. - Новата т.17 в чл.84 има за цел да запълни тази празнина. Предвиденото изслушване и приемане на годишни доклади за дейността на тези органи цели създаването на конституционно основание за изграждане на механизъм, чрез който тяхната дейност става предмет на обсъждане в представителния орган, а по този начин - и предмет на публична оценка. Така се осигурява най-висока отчетност и информираност на обществото, без да се засяга независимостта на регулаторите.
Новият конституционен текст вероятно ще мине без проблеми в пленарната зала. Едва ли някой ще му обърне особено внимание, при положение че сред предложените от управляващата коалиция редакции на основния закон има и идея отчети да представят и Върховният касационен съд, и Върховният административен съд, че дори и главният прокурор. Ако някой все пак тръгне да се заяжда, че БСП, НДСВ и ДПС се опитват да увеличат лостовете за намеса на парламентаристите в работата на други институции, по-логично ще е да се загрижи за независимостта на съдебната власт, а не на радио-телевизионните регулатори.
Всъщност идеята СЕМ и КРС да бъдат принудени да разясняват това, което правят, по принцип не е лоша. Особено след серията странни събития, случили се в техните сфери на дейност не само през тази година. Любопитно е например да се чуе как КРС ще обясни по каква логика през тази пролет даде старт на десетки конкурси за лицензиране на нови радиа и телевизии, а през юли се опита да ги прекрати. Не по-малко интересен за четене текст ще се получи, когато членовете на комисията започнат да обясняват защо отказаха на браншовите асоциации да създадат карта на целия свободен честотен ресурс в страната и вместо това започнаха да обявяват незаетите честоти на парче.
Членовете на СЕМ пък ще трябва да обясняват защо не изпълниха разпореждането, записано в секторната стратегия от 2005 г. да формулират на хартия основните приоритети, по които трябва да става лицензирането. Липсата на такъв документ доведе дотам, че през зимата инициативата за започването на конкурсите бе поета от частните фирми, които поставиха на масата собствените си интереси и изпревариха държавата. По този начин бе провален (и без това неголемият) шанс да бъде лицензирана още една, трета национална частна телевизия.
Другият въпрос, който и досега стои неизяснен, е защо от март насам съветниците не си избират титулярен председател, продължавайки да взимат решение след решение, кое от кое по-важни, с временния мандат на бившия титуляр Райчо Райков.
Има много причини намерението депутатите да вземат на отчет СЕМ, КРС и Комисията за защита на конкуренцията да буди съмнение по отношение на това, доколко то наистина е добронамерено и принципно. И дали зад него не са замаскирани други замисли. В конкретния случай то се засилва и от предългия лош опит от взаимоотношенията между народните представители и СЕМ и КРС. Достатъчно е да се припомни колко дълго време парламентът пречеше на лицензирането на нови радио- и тв оператори, като бавеше изпълнението на невинното на пръв поглед изискване да одобри стратегията за развитието на бранша. Тя беше написана и приета от СЕМ още през 2002 г., но стана факт едва през 2005-а. И то под натиска на Съвета на Европа.
Още по-пресен е примерът от миналата година, когато депутатите се ослушваха и оглеждаха месеци след срока, определен в Закона за радио и телевизия, докато изберат нов член на СЕМ на мястото на сменената с жребий Маргарита Пешева (в крайна сметка депутатите пак я върнаха в съвета). При тези обстоятелства надзорът забави вземането на някои от най-важните решения, засягащи лицензирането на нови радиа и телевизии. Тези и подобни примери показват, че когато народните избраници уж само трябва да изслушат нещо, което живо ги интересува, или само да гласуват, крайният резултат обикновено са драми и проблеми за хората, които си изкарват прехраната от въпросната дейност.

ТПС
Вносителят на законопроекта Михаил Миков обещава, че поправката няма да отнеме независимостта на двата медийни надзора. архив 52 062

ИЗБРАХА АРБИТРИ ЗА РАДИОКОНКУРСИТЕ В ЯМБОЛ
Членовете на СЕМ и КРС излъчиха свои представители в петте експертни комисии, която ще организират и проведат процедурата за лицензиране на нови регионални радиостанции в Ямбол. Жребият за попълването им бе теглен в петък (20 октомври). Съгласно правилника, приет от СЕМ по-рано този месец, съветът участва с трима членове, а КРС - с двама. Предстои участниците в експертните комисии да подпишат декларация за липсата на конфликт на интереси, свързани с лицензирането, както и за поверителност на информацията, която им е станала известна при провеждането на конкурсите. Петте човека ще имат най-важната роля при избора на кандидати на нови радиооператори в Ямбол, където досега не са провеждани подобни процедури.

Facebook logo
Бъдете с нас и във