Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРЛАМЕНТЪТ СЛОЖИ 200 ЛЕЧЕБНИЦИ НА ТЕЗГЯХА

След продължителни обсъждания в петък (15 февруари) със 154 гласа за и 14 против депутатите приеха на първо четене промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Сред най-важните и дискутирани текстове бяха тези, с които се пускат за продажба около 200 лечебни заведения. Условията, при които ще стават сделките, ще се определят след съгласуване с министъра на здравеопазването. След приватизацията обаче новите собственици ще са задължени да извършват лечебни или социални дейности поне през следващите 15 години. Според здравния министър Радослав Гайдарски този срок е напълно достатъчен, за да се прецени дали една болница е добра и доколко в даден район има нужда от нея.
Разбира се, не всички лечебни заведения в страната ще се продават. С гласуваните промени в забранителния списък към приватизационния закон бяха вписани тези с национално значение. Това са университетските, специализираните болници за рехабилитация и многопрофилните болници в големите градове, които са общо 64. Вратичката, която нормотворците оставиха, е, че все пак ще могат да се продават обособени части от тях, но парите от тези сделки ще се превеждат по сметка на съответната болница и ще се използват само за финансиране на инвестиции, пряко свързани с предмета й на дейност.
Ремонтът на норматива стана повод за разгорещени спорове. От опозицията заявиха, че е абсурдно приватизацията на общинските болници да се съгласува с министъра на здравеопазването, а не с общинските съвети, които по закон единствени имат право да се разпореждат със собствеността им.
Изненадващо коалиционните партньори от ДПС и НДСВ пък обявиха, че за продажба трябва да се дадат всички болници в държавата. Ако има забранителен списък, изобщо няма да има приватизация. Необходима е конкуренция, а не забранителни и разрешителни списъци. Да дадем възможност на свежия частен капитал да навлезе в реновирането и модерното оборудване на болниците, заяви от парламентарната трибуна Хасан Адемов от ДПС. Позицията му бе подкрепена и от изказвания на народни представители от царската партия.
Според хора, близки до властта, късно вечерта на 14 февруари противоречията между коалиционните партньори са били изгладени на по-високо ниво и ден по-късно нормативът мина със 154 гласа. Впрочем броени минути след приемането му не закъсняха и критичните коментари от общините. Цонко Цонев например се закани, че докато той е кмет на Каварна, общинската болница в града няма да се продава. По думите му няма никаква гаранция, че раздържавените лечебници ще продължат да функционират, тъй като условията по едва 5-10% от досега сключените приватизационни сделки се спазват. Становището му подкрепи и кметът на Кюстендил Петър Паунов, добавяйки, че на България й е нужен много по-строг следприватизационен контрол.
Впрочем не по-малко любопитни са и останалите корекции на норматива, макар че те не предизвикаха чак такива дискусии. В забранителния списък за приватизация влиза и Мини Марица изток, тъй като ще е част от бъдещия енергиен холдинг. Там попадат и девет спортни обекта, сред които Националният стадион Васил Левски, спортният комплекс Белмекен, столичният колодрум Сердика.
Същевременно списъкът ще олекне с 39 предприятия, 20 от които вече са заличени или продадени. Най-големите сред тях са БТК и седемте електроразпределителните дружества. Странно е, че пада и забраната за продан на Автомагистрали и Техноекспортстрой, които са част от ключови за държавата ни проекти като концесията на магистрала Тракия и нефтопровода Бургас - Александруполис. Управляващите обаче увериха изрично, че въпреки промените, компаниите ще останат държавни.
От списъка отпадат и всички свободни безмитни зони.
В момента в забранителния списък за приватизация са 115 предприятия, но се очаква 17 от тях скоро да бъдат предложени за продажба. Това ще става след изготвена от Министерския съвет и одобрена от Народното събрание стратегия. Най-голям интерес предизвиква поредният опит за раздържавяване на ТЕЦ Бобов дол, на ВМЗ Сопот, на топлофикациите в Перник и Шумен и, разбира се, продажбата на Булгартабак. Предвижда се 50% от получените от приватизацията пари да отиват в сребърния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във