Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРИТЕ ЗА СПОРТА ЩЕ СТИГНАТ САМО ЗА... ЧИНОВНИЦИТЕ

Когато преди месец Държавната агенция за младежта и спорта публикува анализа си за представянето на олимпиадата в Пекин, някои недотам запознати наблюдатели вероятно са сметнали, че най-после може и да се стигне до преосмисляне на твърде остарелите приоритети в българския спорт. В доклада агенцията отчете нещо, което за всички останали бе очевидно от години - че макар парите за подготовка на професионалните спортисти да се увеличават непрекъснато, самите спортисти намаляват прогресивно, а средствата се губят някъде по пътя между ДАМС и тях. Това позакъсняло заключение бе добре дошло за онези - сред които и в. БАНКЕРЪ - които от години напомнят, че основният ангажимент на държавата към спорта е да осигури на гражданите си възможност да го практикуват. Докато субсидирането на професионалния спорт -
един от най-доходните сектори на развлекателния бизнес
е все едно да се субсидират холивудските кинозвезди. Впрочем такова е схващането и на Европейския съюз, за внедряването на чиито модели и практики ДАМС харчи над 300 хил. лв. годишно.
Но докладите са едно, а реалните постъпки - съвсем друго, както ясно си личи и от проектобюджета на спортната агенция за 2009 година. Ако някой очаква да открие в него резултат от преосмислянето, ще трябва доста дълго да търси. По същество финансовата политика на ДАМС си остава все същата, каквато е още от времената на някогашния Комитет за младежта и спорта. Лъвският пай от държавните пари отива за елитните (поне на думи) атлети, а средствата за масовия и детския спорт не просто не се увеличават - те намаляват с над 15 на сто.
Една елементарна сметка на БАНКЕРЪ показа, че България е похарчила почти по половин милион лева за всеки от изпратените в Пекин 71 състезатели (и в замяна е получила пет медала, от които три бронзови). При това в тази калкулация влизат само субсидиите по Олимпийска подготовка, без тези по най-скъпата програма на ДАМС - Спорт за високи постижения. А двете по същество преследват идентични цели.
Напук на това очевадно прахосничество обаче сега финансовите експерти на агенцията
всъщност са завишили средствата за елитния спорт
- от 30.84 млн. лв. (по двете програми) за 2008-а до 30.95 млн. за 2009-а. Тази година поне бе олимпийска и донякъде оправдаваше по-високите разноски за подготовка. Но следващата е едва първа от новия четиригодишен олимпийски цикъл. На всичкото отгоре според ДАМС споменатото увеличение е крайно недостатъчно - необходими били поне още 4.47 млн. лв. за разработване на нови методи за подготовка, финансово осигуряване на треньорските ръководства, повишаване на професионалната квалификация на треньорите, изграждане на система за научнометодично и информационно обезпечаване и пр. Като добавим недостига по други пера, агенцията ще поиска 8.8 млн. лв. извънредна целева субсидия в добавка към 44.8-милионния си бюджет.
От близо 23-ите милиона по програма Спорт за високи постижения 9.9 млн. ще отидат за издръжка на спортните федерации, а 7.5 млн. - директно за клубовете. Милион и половина са отделени за премии на спортисти и треньори, 2 млн. - за домакинства на международни състезания. След олимпиадата бе отчетено, че научното и медицинското осигуряване изостава значително, но напук на този извод средствата по това перо намаляват от 528 хил. лв. тази година до 437 хил. през 2009-а.
По любопитен начин са разчетени и парите по перо Спортни обекти и съоръжения (1.77 млн.). От тях четвърт милион е отделен за стопанисване на обектите под разпореждането на ДАМС, 170 хил. - за поддръжка на Спортната палата, в която се помещава агенцията, 787 хил. - за капиталови разходи, и 420 хил. - за Разработване на политика по отношение на спортните обекти (?). Не е съвсем ясно за каква политика става въпрос, при положение че в графата Собствени приходи - формирана изцяло от наеми и търговска дейност в тези обекти - ведомството
не предвижда дори и минимално изменение
през следващите три години (по 770 хил. лв. годишно). На фона на поскъпналите наеми и нарасналите цени на повечето услуги, предлагани на спортните съоръжения, това е донякъде учудващо.
Но истински учудващото в проектобюджета на ДАМС касае масовия и ученическия спорт. Още в самото начало на доклада на Весела Лечева се посочва, че е необходима промяна на съществуващата ниска двигателна активност на гражданите с цел да се подобри здравословното състояние на нацията. Но тази цел, която несъмнено би спечелила и горещото одобрение на Брюксел, някак странно се разминава със следващите я числа. През тази година ведомството на Лечева отдели общо 7.815 млн. лв. по програмите Спорт за всички и Спорт за учащи. През идната година двете програми се сливат - от една страна, защото целите им до голяма степен съвпадат (логичен, макар и позакъснял извод), и от друга, защото ДАМС е притисната от министъра на държавната администрация
да посъкрати малко щата си
След сливането обаче общият бюджет на тези две най-важни програми е намалял до 6.53 млн. лева. Парите няма да стигнат за няколко от малкото смислени проекти на агенцията - примерно детските кампании Научи се да плуваш и Научи се да караш ски, затова ДАМС разчита на допълнителна целева субсидия по това перо от 1.7 млн. лева. Но дори и да я получи, това няма да промени печалното съотношение, според което за онова, което Амстердамската декларация на ЕС обяви за държавен приоритет в спорта, у нас се изразходват едва 15 на сто от средствата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във