Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРИТЕ В ЗДРАВНАТА КАСА ВЕЧЕ СЕ ТОПЯТ

Разходите на Националната здравноосигурителна каса стремглаво са започнали да растат, стопявайки застрашително годишния й бюджет в края на първото полугодие. За първи път от март насам общите й харчове са надхвърлили размера на приходите с почти 3.78 млн. лв., а само за месец сумата на здравноосигурителните плащания е скочила с над 10 млн. лева. Тревожната тенденция бе потвърдена във вторник (9 септември) от управителния съвет на касата, който прие отчетите й за юни и юли. Ситуацията едва ли е стресираща за сектора, тъй като се наблюдава всяка година по това време, но е притеснителна заради поредната опасност от недостиг на средства за финансиране на различните медицински дейности.
Проблемът е, че парите, които излизат от здравната каса, се увеличават с по-бърз темп от тези, които постъпват в бюджета й. Според разчетите през юни разходите за видовете медицински дейности рязко са спаднали в сравнение с май, но бързо са възстановили старите си стойности месец по-късно. Данните сочат, че през юни касата е получила 127.1 млн. лв. от здравни вноски и трансфери, а е дала 126.7 млн. лв. на изпълнителите на медицинска помощ (лекари, болници, лаборатории, аптеки и др.). Месец по-късно приходите й вече са 135 млн. лв. (или с близо 8 млн. лв. повече), но разходите й са 138.8 млн. лева. През юли ведомството е платило на лекарите и болниците с 36.4 млн. лв. повече от същия месец на 2007-а, показват още отчетите.
Добрата новина е, че на този етап общите постъпления в касата остават по-високи от здравноосигурителните плащания и напълно ги покриват дори с цената на намалени други разходи (за заплати и издръжка например). Сумите за медицински дейности през юни и юли са съответно 124.1 млн. и 134.9 млн. лева. И въпреки че през втория месец плащанията надхвърлят с 10.5 млн. лв. тези през първия, все още са по силите на приходната част, която, както вече споменахме, през юли е 135 млн. лева. Поради настъпващия зимен сезон и очакванията за по-висока обща заболеваемост в страната обаче тенденцията едва ли ще се запази. На този етап експертите избягват песимистичните прогнози, но е много вероятно в края на годината касата да не е в състояние да покрие харчовете на лечебните заведения и те отново да започнат да трупат дългове. Да не забравяме, че в края на 2007-а на правителството се наложи да актуализира бюджета на НЗОК с 86 млн. лв. заради по-високия брой пациенти, приети за лечение в болница по скъпи клинични пътеки.
Традиционно лечебниците са най-голямото разходно перо на касата и през юни те са глътнали 69.4 млн. лв., или 8.8% от годишния й план. Месец по-късно плащанията по клинични пътеки вече са 78.7 млн. лв., или 10% от годишния план. Стойностите веднага издават преразход, тъй като институцията има право да харчи средномесечно по 8.3 на сто от бюджетите на различните дейности. Това означава, че на болниците се полагат не повече от 65.2 млн. лв. месечно (общо 785.6 млн. лв. за годината). Само че касата се е вместила в границите единствено през януари, когато разходите й за болнична помощ са били 38.4 млн. лв., а най-незначителен е бил преразходът й през юни, когато по това направление е изплатила 69.4 млн. лева. През останалото време разноските по клиничните пътеки са се движили между 78 и 79 млн. лв., като своеобразен рекорд е поставен през април - 82.8 млн. лева. Подобен проблем се очертава и с плащанията за дентална помощ, където при позволени разходи от 5.6 млн. лв. месечно стоматолозите генерират между 6.3 и 7.6 млн. лева (виж таблицата).
Опасността от сериозен дефицит в бюджета на касата би могла да се избегне, ако правителството намери средства да актуализира цените на клиничните пътеки, които не са променяни от три години. Решението обаче е въпрос на консенсус, какъвто за жалост в здравеопазването все по-трудно се постига.

Националната здравна каса обяви обществени поръчки за изграждане на здравно досие и за закупуване на сървъри за интегрираната й информационна система. След изпълнението на поръчките пациентите ще разполагат с електронен здравен картон, в който ще се съхранява цялата информация за здравното им състояние, поставяните диагнози, извършваното лечение и изписваните медикаменти. Достъп до досиетата ще имат както лекарите, така и пациентите чрез личните си електронни здравни карти. Системата от данни ще се обслужва от Националния електронен здравен портал, който не само ще осъществява връзката между отделните специалисти, здравни заведения и институции, но и ще предоставя на пациентите всяка необходима информация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във