Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Пандемичната 2020 г. сви стокообмена между Сърбия и България с 8.7%

По данни на БНБ през миналата година сръбските инвестиции в България са в размер на 10.8 млн. евро, но потенциалът между двете съседни страни е далеч повече. Това обяви заместник-министърът на икономиката Калина Константинова по време на Българо-сръбски бизнес форум, който бе организиран от Посолството на Сърбия у нас и Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). По Закона за насърчаване на инвестициите няма сертифицирани проекти със сръбско участие.

Близо 50 компании от Сърбия и България от секторите текстил, химия, медицина, ИКТ, хранително-вкусова промишленост, търговия, енергетика, както и редица представители на публичния и частния сектор от двете страни се включиха в първия за 2021 г. присъствен бизнес форум в София. "Радвам се, че отново сме заедно в присъствена форма след месеци на невъзможност да организираме събития в подобен формат. За нас е важно да насърчаваме както бизнес развитието между България и Сърбия, така и в целия регион, защото изграждайки силен балкански регион, така ще подпомогнем собственика си пазари и цялостната икономическа обстановка“, коментира изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков.

Пандемичната 2020 г. логично  донесе спад в стокообмена между Сърбия и България от 8.7%, съобщават от министерството на икономиката. Фирмите от двете страни са изтъргували стоки за 1.11 млрд. евро.  Намаление има и в износа - с 15.1%, и във вноса (-2.7%). В последните пет години търговското салдо е отрицателно за България. Към момента, търговските отношения между съседните страни са регулирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Република Сърбия, подписано през 2013-а.

Анализът на търговската листа показва, че в износа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат медните руди и техните концентрати, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, електрическата енергия. При вноса се забелязва, че преобладават стоки като конструкции и части за конструкции, стоки на текстилната промишленост, минерални или химични азотни торове и други.

От години България работи за развитие на икономическите отношения със страните от региона на Западните Балкани, отчитайки потенциала за увеличаване на българския износ и привличане на инвестиции, както и приоритетите за развитие на региона от гледна точка на инфраструктурни и енергийни проекти. Отчитаме нарастване на интереса към страната ни като инвестиционна дестинация, особено в производството – по-специално производство на части и компоненти за водещи световни производители на автомобили. Така е и в бизнес услугите с висока добавена стойност. България привлече значителен брой и големи по обем проекти в сферата на електрониката, електротехниката, информационните технологии и аутсорсинга, химическата промишленост, логистиката, транспортното оборудване и  машиностроенето.  "Със съвместни усилия продължаваме активно да търсим нови стимули за улесняване на бизнеса, създаване на нови работни места и нови бизнес възможности“, отбелязва заместник-министър Константинова.

В тази връзка много важна е ролята на Министерството на икономиката да оказва подкрепа за бъдещите инвестиционни планове. За да се отговори на изискванията на инвеститорите обаче трябва активно да се работи по реформиране на професионалното образование, което да може да осигури необходимите квалифицирани кадри, намаляването на административната тежест и развитието на индустриалните зони.

 

Работи се по проект на териториална стратегия по Програмата за трансгранично сътрудничество

Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в качеството си на Управляващ орган на програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП между България и Сърбия за програмния период 2021-2027 г. организират обществени консултации във връзка с изготвения проект на Териториална стратегия за интегрирани мерки по програмата.

Програмата ще бъде финансирана по Инструмента за предприсъединителна помощ - ИПП III – като определените приоритети, по които ще се финансират съвместни трансгранични проекти, са "Конкурентен граничен регион“, "Интегрирано развитие на граничния регион“ и "По-устойчив граничен регион“.

Целта на Териториалната стратегия за интегрирани мерки е да отговори на нуждите на Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия за предстоящия програмен период 2021-2027 г. и да предложи мерки за устойчивото икономическо развитие на трансграничния регион. Прилагането им ще се извършва в рамките на приоритета на програмата "Интегрирано развитие на граничния регион“. Основните предизвикателства, пред които е изправен регионът, са силно фрагментираната икономика в съчетание с тенденцията на обезлюдяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във