Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАК ЩЕ ГЛОБЯВАТ МЕДИЦИТЕ-РУШВЕТЧИИ

Който поиска или получи заплащане или друго възнаграждение за оказана медицинска помощ, когато това не е определено със закон, се наказва с глоба в размер до 500 лв. при първо нарушение и до 1000 лв. при повторно, ако не подлежи на по-тежко наказание. Повторното нарушение е основание за отнемане на правоспособност. Тези и други парични санкции са залегнали в поредния законопроект за правата на пациента, чиито автори са от редиците на Демократи за силна България. Проектът бе внесен в парламента от народния представител доц. Васил Паница и се чака дата за обсъждането му.
В момента правата (и задълженията) на пациентите са разгледани най-подробно в раздел II от глава трета на Закона за здравето. Той влезе в сила от 1 януари 2005-а, но очевидно с него интересът на правозащитниците не е удовлетворен. Същата проблематика под някаква форма е третирана и в редица други закони и наредби, включително и в Националния рамков договор. Правата на гражданите като пациенти са споменати дори в конституцията (чл.52). Освен това България е ратифицирала международни документи в тази област - Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската социална харта и други. В повечето развити държави обаче съществуват и специални закони в тази сфера.
Текстовете в Закона за здравето не са достатъчно конкретни и не дават необходимата защита на пациентите, смятат от ДСБ. Попадайки в ръцете на лекаря, на стоматолога или в лечебното заведение, човек е беззащитен. Той няма компетентността да прецени доколко е правилно това, което се прави върху него и дали процедурите са необходими, или не. Дори само това е достатъчно основание да се иска правата на пациента да бъдат ясно дефинирани и защитени със закон, обяснява д-р Стойчо Кацаров, бивш заместник-министър на здравеопазването. Според него болният днес е осъден да бъде недоволен и да роптае, да се оплаква където намери, но няма никакви механизми да повлияе на развитието на здравната система.
Намеренията на вносителите са с предложения законопроект да се постигне ефективна защита на пациентските права. В него се дефинират и някои азбучни права и понятия, като т. нар. информирано съгласие, което съществува и сега, но изобщо не изпълнява ролята си. По думите на д-р Кацаров: При постъпване в болница се дава типов формуляр, валиден за всички в цялата страна. В него най-общо пише, че може да не плащате, ако лечението се покрива от здравната каса. Това не е достатъчно. Никой лекар не знае наизуст 300 члена от рамковия договор, да не говорим за пациентите. Така че те не са наясно под какво се подписват. Нашето становище е, че информираното съгласие трябва да е свързано с конкретния човек и конкретното заболяване. Да дава данни за диагнозата, алтернативите на прилаганото лечение, рисковете и евентуалните последици. А не да информира по принцип как става лечението в съответната болница.
Дискусии се очаква да предизвикат и предвидените в законопроекта два вида комисии. Първите са по правата на пациента и ще бъдат съставени от двама лекари, психолог или социален работник, представител на религиозната общност. Те, както и председателите им ще бъдат назначавани от съответните областни управители. Задачата на тези комисии ще е да се занимават с жалби от пациенти, както и с решаване на етични проблеми. Към районните центрове по здравеопазване пък се предлага сформирането на разследващи комисии, които ще извършват проверки както по сигнали до местните структури на здравното министерство, така и по жалби на съответните комисии по правата на пациента.
За да се създаде наистина съвременен закон, е необходимо да се отрази последната европейска тенденция и пациентът да се възприема като потребител, смята бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев. В същото време взаимоотношенията между лекар и болен трябва да са изградени на такава основа, че да не мислят за пари до болничното легло. Д-р Семерджиев предлага още в болниците (по подобие на аптеките) да се въведат каталози, в които да се описват видовете и цените на медицинските услуги. Това ще улеснени пациентите при желанието им да упражнят правото си на избор.
Според авторите на законопроекта правата на болните не зависят от начина, по който се финансира здравната система. Те могат и трябва да упражняват правата си, независимо дали са здравноосигурени, или не, и поради тази причина в проектдокумента са формулирани универсални правила, подчертават от ДСБ.
Необходимо е да са отбележи, че Законопроект за закрила на пациента бе внесен в 39-ото Народно събрание през септември 2002 г. от Кръстьо Петков и Емилия Масларова (Коалиция за България). На 25 август 2005-а и доц. Атанас Щерев предложи Законопроект за правата и задълженията на пациента от името на НДСВ. И двата обаче стигнаха допод крушата и са в перманентно състояние обсъждане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във