Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАК ПРОМЕНЯТ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИЯ РЕГИСТЪР

Тези дни управляващите се похвалиха с поредните си решителни мерки за осигуряване на пълна прозрачност на доходите на хората във властта. За целта Йордан Цонев от ДПС, Татяна Дончева от Коалиция за България и Камелия Касабова от НДСВ са внесли на 7 юли в деловодството на парламента нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Това става само два месеца след като влязоха в сила промени в този закон, инициирани също от управляващото мнозинство. Още преди те да бъдат приети на второ четене в парламента, бе ясно, че с тях фактически се цели да се ограничи публичността на данните за имотното състояние на властимащите, защото на медиите ще се забрани да ги огласяват без писменото им съгласие.
Това решение бе взето, след като евроекспертите, участвали в партньорската проверка по глава Правосъдие и вътрешни работи, изразиха недоволство от начина, по който се упражнява контролът върху доходите на хората по високите етажи на властта у нас. Докладът на Еврокомисията през май потвърди тази констатация. А после чухме и от устата на румънския министър на правосъдието Моника Маковей, че в северната ни съседка не се страхуват от публичното оповестяване на имотните декларации на висшите държавни служители. Когато някой е на висока обществена длъжност, трябва да има прозрачност; имаш ли такава власт, трябва да се отчетеш пред обществото, каза тя при своето посещение в България. Странното е, че до последно нашите управляващи си правеха оглушки за тази азбучна истина. Самият Йордан Цонев, който сега зае позата на непоколебим блюстител на прозрачността, дори се обяви открито срещу идеята за публична достъпност на тази информация и особено срещу нейното качване в ИНТЕРНЕТ. В интервю за БАНКЕРЪ той каза буквално следното: Аз разбирам идеята за прозрачност на доходите, да кажем конкретно на политиците, по следния начин - да са публични и открити пред институциите, чиято задача е да контролират спазването на закона. Да може прокуратурата да ги вижда, да може Сметната палата да ги вижда, да може данъчните органи и Бюрото за финансово разузнаване да ги виждат. Обаче питам защо трябва да са достъпни за всичките осем милиона граждани на България?
Отговор на неговото неразбиране бе даден от самия президент Георги Първанов, който внезапно реши да обяви в ИНТЕРНЕТ своето имотно състояние. Неговата инициатива бе последвана и от премиера Сергей Станишев, а впоследствие от министри и заместник-министри. Самият Йордан Цонев още не го е направил, но затова пък побърза да се включи в кампанийното замитане на следите с активно участие в поредната промяна на Закона за публичния регистър. Пред една телевизия той дори разпалено говори за сериозните грешки, които трябва да бъдат поправени. Проблемите са в три аспекта, каза председателят на Комисията по икономическа политика в 40-ото Народно събрание. Първият е публичността, регламентацията на обществения достъп до информацията от имуществените декларации, вторият е, че декларациите не бяха проверявани, и третият аспект е какво следва, когато лицата, визирани в закона, не подадат декларации...
... Когато политици като Йордан Цонев уверяват, че осветяването на дейността, регламентирането на доходите, на имуществото на политиците и всички неща, за които обществото толкова много иска да знае, ще върнат доверието в традиционните политически партии, малцина са склонни да им повярват. И не защото мерките не са крайно наложителни, а защото е ясно, че те се приемат едва ли не със скърцане със зъби.
Управляващите в България до последно се опитваха да имитират правенето на реформи. Това особено пролича, когато нещата опряха до привилегиите на властта. Преди най-после да кандисат за пълното осветляване на доходите им, те се опитаха да ограничат прозрачността с нескопосани промени в Закона за публичния регистър. Нещо подобно направиха и с конституционните поправки, които вместо да разчистят пътя на съдебната реформа, увеличиха риска да ни бъде наложена предпазна клауза след влизането ни в Евросъюза. Нежеланието да се приеме една съгласувана, публична и законна процедура за достъп до архивите на бившите тайни служби не само че не доведе до обещаваното спокойствие и съгласие в обществото, но стана причина за периодичното възобновяване на ожесточени и мръсни кампании в медиите, при които безсрамно се използват архивните материали за партийни цели. По всичко личи, че и този въпрос ще бъде решен буквално в последния момент преди да излезе решителният доклад на Еврокомисията. Играта на надлъгване с европейските изисквания е особено видна и в упоритото инатене да не се осветява финансирането на политическите партии у нас, които все така продължават да крият имената на дарителите си, въпреки че по принцип има забрана за анонимни дарения.

Александър Кашъмов, програма Достъп до информация: ЧАДЪРЪТ НАД ХОРАТА ОТ ВЛАСТТА ОСТАВА
Трябва да признаем, че предложените най-нови изменения в Закона за публичния регистър до известна степен улесняват обществения достъп до този тип информация най-малкото поради това, че се предвижда нейното публикуване в ИНТЕРНЕТ. Това беше необходима стъпка. Друг е въпросът обаче доколко се решава един от основните проблеми, които бяха поставени по време на дебата, предизвикан от предишните изменения в този закон. Става въпрос за това, че за да се публикуват от медиите данните от имотните декларации, подадени до края на 2004 г., се искаше писмено съгласие на съответните лица. Аз не виждам това изискване да е отпаднало и в предвидените най-нови законови промени. А нашето очакване бе, че информацията от декларациите за периода 2000-2004 г. ще бъде поставена на същия режим, въведен по отношение на огласяването на данните след 1 януари 2005 година. По този начин до голяма степен се намалява антикорупционната същност на приетия закон. Защото тя произтича от възможността гражданите да направят съпоставка между имущественото състояние на един човек на висша държавна длъжност в момента на нейното заемане и съответно в един по-късен момент.
Новият законопроект предвижда за първи път изискването да се прави проверка на подадените от висшите държавни служители декларации. Но аз смятам, че успоредно с проверката, която се възлага на институциите, би трябвало да се даде възможност на гражданите, респективно на медиите, също да упражняват контрол върху истинността на подадените декларации, след като веднъж са се информирали за тяхното съдържание от ИНТЕРНЕТ.
В момента съгласно чл. 72 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) информацията за данъкоплатците, намираща се в Националната агенция по приходите (НАП), представлява тайна и не може да се огласява, освен ако не е в публични регистри. Добре тогава, след като става въпрос именно за публичен регистър на висшите държавни длъжности, не би ли следвало още сега да се дава информация от НАП и на гражданите, и на медиите. Точно тук в предлаганите изменения аз виждам опит да се тълкуват нещата по превратен начин. Параграф 6 от внесените изменения например гласи, че се изменя чл. 74, ал.1, т.3 от ДОПК, като се добавя и председателят на Сметната палата. За какво става въпрос? Тази разпоредба от кодекса казва, че въпреки че представлява тайна информацията, свързана със задължените по кодекса лица, тя може да бъде предоставяна по искане на... определени институции, като сега се добавя и Сметната палата. Значи излиза, че самите автори на промените в Закона за публичния регистър са на мнение, че в НАП същата тази информация представлява тайна, щом като може да се дава едва по силата на едно ново изменение и на председателя на Сметната палата. Според мен самата тази разпоредба противоречи на т.1, съгласно която НАП не би трябвало да третира като секретна информацията, попадаща в публични регистри. Ето именно такъв конфликт между законите може да възникне, ако сегашните промени се приемат във вида, който е предложен от вносителите на законопроекта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във