Банкеръ Daily

Дигиталната икономика, Бюджeт’ 2022 и сливането на висшите училища:

Пак ли ще бързаме по допирателната?

Д-р Щерю Ножаров*

 

Дигиталната икономика е невъзможна без съществен прогрес в научните изследвания (особено във фундаменталните науки), а този прогрес е невъзможен без публично финансиране. Крайната цел е постигане на качествено нови способности на активната работна сила чрез обучение във висшите училища.

Незнайно по какви причини, в проекта на Закона за държавния бюджет за 2022 г. всичко „това” е силно подценено. „Рогът на изобилието“ е насочен към асфалт, пенсии и минимални работни заплати. И някак „естествено” БАН и висшите училища бяха заобиколени.

Според изследване на Асоциацията на европейските университети (EUА), през периода 2009 г. - 2019 г. амбициозните държави в Европа увеличиха публичното финансиране на своите висши училища:

• Австрия, Белгия, Германия и Норвегия - над 30%;

• Люксембург - 127%;

• Дания и Швеция - 20-30%;

• Холандия - малко под 20%;

• Турция - почти 80%, но за периода 2009-2016 година.

Заобикалянето на „високата наука” продължи и между двете четения на проектозакона за бюджета, макар че 20 млн. лв. бяха „взети” от съдебната власт и бяха пренасочени към БАН. Причината е, че пандемичната криза и „енергийната” инфлация вдигната цените до такава степен, че въпросното увеличение няма да ни отлепи от научно-изследователското дъно.

Едно от доказателствата е

дисбалансът между парите за учители и научни работници.

Учителската заплатата бе вдигната до 125% от средната рабоотна заплата, докато възнаграждението на нехабилитираните преподаватели във висшите училища е 85% от средната работна заплата, а на младите изследователи в БАН – около 62 процента.

Казаното дотук по никакъв начин не означава, че учителите не заслужават още повече. Проблемът е, че тази „ножица” кара все повече и повече университетски преподаватели да се замислят за преминаване на работа в средното и основното образование. А увеличението на финансирането в рамките на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (2022-2024 г.), не бива да се бърка с финансирането, предвидено в Бюджет' 2022.

Едно от възраженията на вносителите на проекта на Бюджет' 2022 за увеличаване на финансирането за висше образование и наука е, че това са нереформирани системи. 

През  последния месец в медийното пространство се появи идея която се свързва с Министерство на образованието и науката за реформа чрез сливане на държавни висши училища. И, ако погледнем класирането на българските висши училища в международните рейтингови класации, ще установим, че отдавна сме изпреварени дори от „едни” развиващи се страни.  

Така че нужда от реформа във висшето образование категорично има. И то не чрез поредното прецизиране или надграждане, а от радикална реформа по същество. Дали обаче

механичното сливане на висши училища

е правилното решение на това уравнение?

В този случай, за да открием верния отговор, трябва да тръгнем отзад напред.

Събирането на няколко висши държавни училища под една шапка наистина ще доведе единствено до формално и номинално увеличаване на техния капацитет.

Дори и да се съкратят разходи със съкращения на преподаватели от сродни катедри, то това не означава, че по-квалифицираните ще останат. А за някаква оптималност на държавните разходи изобщо не може да става дума, тъй като така или иначе общите разходи на държавата за висше образование като % от БВП не са достатъчно високи за да се усети ефекта от пренасочване на спестените средства в други области.

Преди да се пристъпи към механично сливане на висшите училища (твърд вариант) или обединяването им в мрежи (мек вариант) трябва да се предприемат много по-спешни и много по-ефективни действия които изискват минимално финансиране:

Първото най-важно действие е МОН да осигури на всеки един преподавател и изследовател директен достъп до

професионален софтуер за проверка на плагиатство.

В момента множество висши училища започнаха да съобщават за въвеждането на такъв софтуер, но достъпът до него в повечето случаи е силно ограничен.

Обикновено, само преподаватели с някакви ръководни качества или членове на научни журита могат да имат връзка с този софтуер. И то не директно, а чрез платеното от държавата посредничество на някакво специализирано звено, до което трябва да пускат писмени заявления и да чакат резултатите от проверката, която неговите специалисти ще извършат. Ако изобщо извършат такава проверка.

По този начин противодействието на плагиатството е ограничено и избирателно. МОН поне от три години твърди, че ще осигури такъв масов софтуер за всички преподаватели и винаги е с обещанието „всеки момент“ това да се случи, но то не се случва. Именно това положение води сега до ситуацията в която силно се обезличиха научните степени и звания.

Докато не се стигне до възможността всеки един преподавател във висше училище свободно да има възможност сам да провери всяка една публикация на всеки един от своите колеги за плагиатство, ефективно противодействие на това критично академично нарушение няма да има.

Второто спешно действие на МОН е

пълно реформиране на процедурата за акредитация.

През 2012 г. Световната банка разработи един много хубав анализ за укрепване на висшето образование в България. В него беше констатирано и предложено следното:

- За участие в процедурите за оценяване и акредитация на Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА) трябва да бъдат привлечени изследователи и преподаватели от световна величина. Ударението в подбора на чуждестранните експерти трябва да бъде поставено върху качеството на работата им, на тяхната взискателност и безпристрастност, а не върху разходите за тяхното „присъствие” в България.

- Всички висши училища в България са отличници по качество. Чуждестранни студенти, които искат да учат в тях, обаче няма, а българските намаляват. През 2011 г. „НАОА даде възможно най-високите оценки при акредитация - „Много добър” и „Добър” - на 45 от общо 51 висши учебни заведения в България. Такива минимални различия в оценките пораждат съмнения за интегритета на оценителите, защото българските висши учебни заведения не присъстват в известните международни рейтингови системи и не са ръководили нито един от малкото международни изследователски проекти с българско участие.

- Зависимостта на НАОА от академичния състав на държавните висши учебни заведения трябва да бъде сведена до минимум. В това отношение може да се въведе практиката в Дания и Холандия -  екипите, които отговарят за институционалността и програмно оценяване на висшите учебни заведения, са съставени предимно от международни експерти.

Третото спешно действие на МОН е съкращаване на лицата с наукометрични показатели в Националния център за информация и документация (НАЦИД), които формират научните журита. Според експерти, техният брой трябва да бъде намален наполовина.

В момента има силно усещане в обществото, че докторантурата е новата магистратура, а

доцентурата е масова украса на корпоративната визитка.

Множество нови „доценти“ и притежатели на докторски степени дори не знаят, че съществува Scopus**, а какво остава да са прочели нещо в него или пък някой да е публикувал нещо там.  

Всичко това се дължи на прекалената масовост (която не почива на прецизна проверка) на списъка на лицата с наукометрични показатели в НАЦИД които формират научните журита.

Могат да се посочат поне още пет подобни действия, които МОН и правителството трябва да предприемат и които биха имали незабавен положителен ефект върху системата. И то без да са необходими кой знае колко много пари. Въпросът е дали някой се интересува от тях...  

__________

* Авторът е преподавател в УНССи икономически съветник в Българската стопанска камара. Заглавието е на редакцията.

** SCOPUS (Ско́пус) е библиографска и реферираща база данни и инструмент за проследяване на цитируемостта на статиите, публикувани в научните издания. Индексира 18 000 научни издания по технически, медицински и хуманитарни науки от 5000 издатели. Базата данни индексира научни списания, материали от конференции и серийни книжни издания. Разработчик и собственик на SCOPUS е издателската корпорация Elsevier. Базата данни е достъпна при условията на онлайн регистрация. Търсачката на SCOPUS е интегрирана с търсещата система Scirus за претърсване на уеб страници и патентна база данни. Сформиран е „Борд от Съветници“, наблюдаващ потенциалния конфликт на интереси между платформата и нейния собственик, който в същото време е и крупен производител на съдържание. Източник - Уикипедия.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във