Банкеръ Weekly

Иван ДЯКСОВ, заместник-генерален директор "Оперативна дейност" на ДП "Ръководство на въздушното движение" пред в. "БАНКЕРЪ"

Отражение върху потоците от полети имат и някои геополитически събития

Независимо от кризата, РВД продължава да предоставя безопасно и качествено аеронавигационно обслужване

S 250 b50f2294 cbd7 45b0 ad9e a6dbca9d7d87
S 250 db7528a5 b096 4cd5 b637 a697562fbc7d

Г-н Дяксов, как се очертава финансовото състояние на държавното дружество РВД в края на 2020 г. - след близо 9-месечната криза в световната авиационна индустрия в резултат на пандемията от COVID-19?

- Безспорно, влиянието на пандемията върху цялостната дейност на предприятието е изключително сериозно. Вследствие на наложените мерки за ограничаване на достъпа и придвижването на хора и товари в световен мащаб въздушният трафик намаля драстично, което се отрази на всички участници в авиационния сектор, включително на ДП РВД като доставчик на аеронавигационно обслужване.

За преодоляване на неблагоприятните ефекти, причинени от пандемията, още в първото тримесечие на тази година предприехме действия за осигуряване на финансова устойчивост на предприятието и за преодоляване на икономическите последици от кризата. Капиталовата и оперативната ни програма бяха приоритизирани. Наложи се да бъдат оптимизирани разходите, вкл. и за възнагражденията на персонала. В резултат на въведените мерки предприятието е стабилно и изпълнява в пълен обем своите задължения по основния му предмет на дейност.

При първата вълна на COVID-19 самолетният трафик почти се занули“. Сега положението е малко по-добро, но все пак как РВД успява да компенсира тези огромни загуби?

- Ситуацията се наблюдава ежедневно, като са разработени сценарии за действие при различни проявления на кризата. Екип от експерти в ДП РВД постоянно извършва анализи, въз основа на които се правят прогнози в краткосрочен и средносрочен план. Следва да се отбележи, че тези прогнози на практика се оказват по-близки до реалните нива на трафика, отколкото прогнозите, които се публикуват от „Евроконтрол“ като основен източник на анализи на системно ниво.

При силно намалелия авиационен трафик РВД би трябвало да намали аеронавигационните такси (за да бъде спазено правилото намаляване на цените при намалено търсене). От друга страна евентуалното намаляване на таксите би подпомогнало в някаква степен стабилизирането на авиокомпаниите, върху които пада най-голямата тежест от кризата с коронавируса. Но пък немалко от тях получиха и мощна държавна подкрепа. В този смисъл, планирате ли намаляване на таксите?

- Първо, бих искал да направя едно уточнение. Правилото за намаляване на цените при намалено търсене не е универсално и не може да се прилага за всяка дейност.

ДП РВД е част от критичната инфраструктура и трябва да продължи да предоставя обслужване, независимо от нивата на трафика, т.е. небето трябва да остане отворено дори при силно ограничен брой полети.

Всъщност, при тези нива на трафик, таксата би следвало да бъде около два пъти по-висока от действащата в момента или с други думи: когато трафикът е нисък, таксата е по-висока. Това е необходимо, за да се покрият разходите за поддръжка, които за нашата дейност до много висока степен са постоянни.

Следва да отбележа също, че таксовата единица в България е една от най-ниските в Европа. ДП РВД полага усилия и планира да задържи нивото на таксата от 2019 г. и през 2021 година. Това е допълнителна подкрепа за авиокомпаниите, които още в началото на кризата бяха подпомогнати с мерки на европейско и национално ниво. Въз основа на решение на Временния съвет на „Евроконтрол“ плащането на такси за аеронавигационно обслужване при прелитане за периода февруари-май 2020 г. беше отложено с около осем месеца. Подобна мярка бе предприета и на национално ниво по отношение на таксите за обслужване в зоните и районите на летищата. Извън това, както правилно отбелязахте, редица международни авиокомпании - Луфтханза, Еър Франс и др., получиха сериозни държавни помощи.

Още нещо за таксите. Ако погледнем от друг ъгъл, те са разходноориентирани и би следвало да покриват всички разходи за ДП РВД за осигуряване на непрекъснато и напълно безопасно управление на въздушното движение.

- Както вече отбелязах, още през първото тримесечие в предприятието бяха предприети мерки за справяне с неблагоприятните ефекти от кризата. Инвестиционните проекти бяха приоритизирани, отчитайки тяхното влияние върху дейността на предприятието, като, разбира се, продължаваме да изпълняваме проектите от стратегическо значение. Редуцирахме и оперативните разходи, и разходите за персонал.

Що се отнася до непрекъсваемостта на основната дейност, много важна роля за осигуряването й имаха предприетите противоепидемични мерки - по-специално въвеждането на отделни екипи от ръководители на полети, които да предоставят необходимото обслужване.

Изключително важно е да посоча, че независимо от кризата, ДП РВД продължава да предоставя безопасно и качествено аеронавигационно обслужване съгласно всички европейски и национални стандарти.

Какви са очакванията ви за следващата година?

- Балансираните прогнози, които отчитат и информацията за създаването на ваксини срещу COVID-19, са за възстановяване на трафика от 2019 г. до към края на 2023 г. и началото на 2024 година.

Извън пандемията, отражение върху потоците от полети на дълги и средни разстояния имат и определени геополитически събития. От значение за трафика, обслужван от ДП РВД, е политическото стабилизиране в района на Близкия изток (Сирия, Ирак и Иран) и Нагорни Карабах, както и ситуацията в Украйна.

Всички фактори, които влияят на нивата на обслужвания трафик, са обект на постоянен мониторинг.

Ще се отрази ли свиването на приходите на РВД на станалите вече традиционни кампании за набиране и обучение на кандидати за ръководители на полети?

- Кампаниите за набиране на ръководители на полети се провеждат в зависимост от оперативната необходимост за кадрово обезпечаване на основната дейност, като процесът по набиране и обучение на бъдещите ръководители на полети е доста сложен и продължителен. При сегашната ситуация те ще се провеждат по-рядко, като от значение е не само пандемията от COVID-19, а и прогнозата за възстановяване на трафика.

На интернет страницата на предприятието се поддържа актуална информация за статуса на кампаниите по набиране на ръководители на полети.

На какъв етап е работата за преконфигуриране на въздушното пространство и въвеждането на процедури и правила за УВД, предвид все по-нарастващото използване на безпилотни летателни апарати (дронове)?

-  Преконфигурирането на въздушното пространство е сравнително тривиална задача и можем да смятаме, че тя е почти завършена. Полетите на дронове се изпълняват на по-ниски височини, като единствено в близост до летищата се прилагат много ясни и стриктни критерии, за да се изключи вероятността от сблъсък на дрон и самолет.

По-интересен е казусът с определянето на зони, в които не се допускат или се ограничават полетите на дронове поради рискове, свързани със сигурността, личните данни, критичната инфраструктура и т.н. Например вие ще допускате ли полети на дронове в периметъра на вашия дом или училището на вашето дете, и какъв е механизмът за достигане на обществен консенсус за ползите и рисковете при използването на дронове?

Тези въпроси са водещи в работата ни по създаването на бъдещата система за управление на безпилотното въздушно движение и ние сме уверени, че заедно с поетапното въвеждане на правила, както от Европейския съюз, така и от националните регулатори, ползването на дронове ще става все по-безопасно, структурирано и привлекателно.

 Навлизането на пазара на услуги тип „летящо такси“ е нещо, което наблюдаваме с голям интерес...

- От години такава услуга се осъществява в Ню Йорк с традиционни хеликоптери и e в най-високия ценови клас. Дубай пък е пример за реални инвестиции в „градска въздушна мобилност“, но в български условия вероятно такъв пазар ще възникне на по-късен етап. Предизвикателствата пред въвеждането на превоз на хора чрез управляеми или автономни летателни апарати са свързани с безопасността на пътниците и хората на земята, изграждането на инфраструктура за кацане и излитане, нивата на шум от тези полети и др.

ДП РВД ще участва с експертиза при решаването на актуалните проблеми, но те са по-скоро в полето на бъдещите инвеститори в подобни услуги.

Какви са следващите стъпки за развитието на съвместния функционален блок за управление на въздушното пространство с Румъния DANUBE FAB?

- С колегите от Румъния сме установили доказано работещи механизми за съвместна дейност, което ни дава възможност за непрекъснати координирани действия по много теми. В контекста на кризата от COVID-19 сме в постоянен контакт, обменяме добри практики, организационни и оперативни решения. Такива са например обезпечаването на непрекъснатост на услугите, защитата на специализирания персонал...

Участваме като DANUBE FAB в множество механизми за международно сътрудничество и успяхме да защитим пред европейските институции съвместни позиции по критични теми - за преодоляване на последиците от драстичния срив на трафика. Паралелно с представителите на Румъния следим активно как се  развива предложението на Европейската комисия за ревизиране на законодателния пакет за Единно европейско небе.  

Категорични сме, че ролята и функциите на функционалните блокове като DANUBE FAB следва да се запазят. Te бяха създадени по инициатива на Комисията. Държавите инвестираха в тях значителни експертни и финансови ресурси и реализираха конкретни инициативи - въвеждане на свободно планиране на полетите (free route), трансгранични сектори за обслужване, общи технически проекти.

 

Иван Дяксов е завършил ВНВВУ „Г. Бенковски“ през 1990 г. със специалност „Ръководство на въздушното движение“. От тогава до сега работи в BULATSA, като e преминал през всички работни места за ръководители на полети – Кула, Подход, Контрол и Ръководител смяна. Бил е зам. директор „Оперативна дейност“ и директор на центъра за обслужване на въздушното движение в София. Към днешна дата продължава да поддържа лиценза си на ръководител на полети на работно място „София-Контрол“.

Facebook logo
Бъдете с нас и във