Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТНОВО ИЗВИВАТ РЪЦЕТЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ

Предложение за създаване на нов гаранционен фонд на българския застрахователен пазар е внесъл председателят на икономическата парламентарна комисия Йордан Цонев, твърдят запознати с движението на проекта за Кодекс за застраховането към пленарната зала за второ четене. И тъй като икономическата комисия на Народното събрание е водеща при разглеждането и приемането на основния закон за застраховането, текстът за новия обезпечителен (или гаранционен фонд) вече бил включен в подготвяния проект, потвърди и Ралица Агайн, заместник председател на КФН и ръководител на застрахователния надзор.
Според експерти, пожелали анонимност, идеята за създаването на фонда е инспирирана от надзора, който се чуди как да реши дилемата с евентуалното обявяване в несъстоятелност на застрахователната компания Хилдън, бивша Юпитер, чийто лиценз КФН отне на 3 октомври 2005 година. Тъй като, както тогава писа в. БАНКЕРЪ, до надзорниците вече са адресирани над хиляда жалби от застраховани в Хилдън/ Юпитер, има влезли в сила и десетки присъди заради неизпълнени застрахователни договори с компанията, а междувременно текат и други дела - проблемът, който не оставя на мира надзорниците, е откъде да осигурят средства, за да обезпечат клиентите на закъсалата компания. Колко общо ще се окажат те и колко са дължимите по сключените полици суми все още се уточнява. Предстои КФН да поиска от съда обявяването на компанията в несъстоятелност, след което назначените от съда синдици ще определят реда за изплащане на парите на кредиторите. Ищците биха могли да бъдат компенсирани и ако едно или повече застрахователни дружества доброволно поемат (изкупят) портфейла на Хилдън/Юпитер. Желаещи засега няма. Казусът се усложнява и защото някои застрахователи се готвят да съдят застрахованите в Хилдън граждани, защото са причинили щети на техни клиенти. Битите пак ще са бити, дори само защото не са внимавали при кого се застраховат?!
Ралица Агайн обясни преди месец, че в застрахователния надзор обмислят дали Гаранционният фонд в бъдеще да не поема обезщетенията на обявени в несъстоятелност застрахователи. Вариантът явно не е бил одобрен, тъй като променя основните функции на фонда. Затова очевидно е възприето компромисното решение да бъде създаден нов гаранционен фонд, който да поеме негативите от фалитите. Запознати с парламентарните дебати твърдят, че законодателната инициатива на Йордан Цонев ще бъде одобрена при обсъждането на кодекса на второ четене дори само заради това, че на депутатите им изглежда примамлива аналогията с фондове, които вече функционират на банковия и на капиталовия пазари у нас .
От гледна точка на бизнеса обаче създаването на новия гаранционен фонд ще натовари компаниите с допълнителни разходи, които те няма откъде да вземат, освен ако не повишат застрахователните премии. Теменуга Ненова, изпълнителен директор на ЗПАД Алианц България, каза пред репортер на БАНКЕРЪ, че новият гаранционен фонд няма да разреши проблемите на фалиралите компании, а вноските на дружествата в него неминуемо ще бъдат за сметка на клиентите, които ще купуват застрахователни услуги на по-високи цени .
Валери Алексиев, прокурист в ДЗИ - Общо застраховане, също потвърди пред БАНКЕРЪ, че гаранционните фондове ще дойдат в повече за застрахователите и вноските в тях неминуемо ще рефлектират върху размера на премиите. И понеже сега функциониращият Гаранционен фонд няма пълномощията да изплаща обезщетения при фалит, законодателят вероятно ще въведе в действия със задна дата новия фонд, за да бъдат посрещнати и задълженията на Хилдън.
Когато новият кодекс и допълнението към него влязат в сила, ще се наложи компаниите да заделят до 10% от премийния си приход за вноски в гаранционните фондове, пресмята Алексиев, което ще ги затрудни, особено предвид предстоящото либерализиране на премиите по задължителната застраховка Гражданска отговорност. Той припомня, че преди години необезпечени са останали клиентите и на Граниткооп, а сега историята се повтаря и с Хилдън/Юпитер. Затова според него правомощията на надзора трябва още повече да се засилят, а също и превантивните мерки, които КФН ще предприема още при първите симптоми за влошено финансово здраве на компаниите. Нужни са и строги ефективни санкции срещу собственици, предумишлено довели до фалит компаниите си, тъй като примерът им може да се окаже заразителен. Антоанета Димоларова, адвокат и съакционер в адвокатска къща ДИА Консулт, опонира, че е по-добре нездравите дружества да бъдат изчистени сега, когато числата по премиите и отговорностите са все още ниски, отколкото след пет години, когато премийните суми и застрахователните отговорности ще нараснат близо десет пъти според изискванията и стандартите на Европа. Институционализирането на новия застрахователен фонд сам по себе си вещае размествания на пластовете, което в новите демокрации обикновено означава пазарни трусове и загуба на пари и доверие в компаниите. Показателен е примерът на Полша. При либерализирането на цените там са фалирали общо 12 дружества, което е струвало над 65 млн. евро загуби на застрахователния пазар, твърди Асен Христов, председател на НС на ЗК Евроинс.
Сред застрахователната гилдия се говори, че встъпителната вноска в бъдещия Обезпечителен, или нов гаранционен фонд, ще възлиза на 1% от вписания капитал на дружествата, а поддържащите годишни вноски ще са до 1.5% от резервите им. Дали тези параметри ще бъдат одобрени от народните представители, ще стане ясно при повторното обсъждане на законопроекта в двете парламентарни комисии - икономическата и за европейска интеграция. А когато станат норма, застрахователите безусловно ще ги плащат, макар и със скърцане на зъби, защото отсега смятат, че ги изнудват заради несвършена от надзора работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във