Банкеръ Daily

Смелите еко очаквания

Откъде ще дойде зеленият трилион?

Справедливият преход ще се сбъдне чрез три основни източника на финансиране

S 250 fcbfc69b 3583 459c aba6 c9f0a23b9e3d

Европейският съюз се ангажира да стане климатично неутрален до 2050 година. Представеният Европейски инвестиционен план за зелени сделки трябва да мобилизира публичните инвестиции и да помогне за отключване на частни средства чрез финансовите инструменти на Европейския съюз. Този подход ще доведе до инвестиции в размер на 1 трилион евро или поне такива са очакванията.

Всички държави членки, региони и сектори ще трябва да допринесат за "зеления преход". Предизвикателството обаче не е едно и също за всички. Държави като България ще бъдат особено засегнати и ще претърпят дълбока икономическа и социална трансформация. Очаква се Механизмът за справедлив преход да осигури персонализирана финансова и практическа подкрепа, за да помогне на работниците и за да генерира необходимите инвестиции.

Механизмът на справедливия преход е ключов инструмент , чрез който трябва да  се  гарантира, че преходът към неутрална за климата икономика се случва по справедлив начин и никой не изостава. Въпреки че всички региони ще се нуждаят от финансиране и Европейският инвестиционен план за зелени сделки се грижи за това, Механизмът предоставя целенасочена подкрепа за мобилизиране на поне 100 милиарда евро за периода от 2021 до 2027 г. в най-засегнатите региони - за облекчаване на социално-икономическия натиск по време на прехода. Така ще бъдат създадени необходимите инвестиционни буфери за подпомагане на работниците и общностите, които разчитат на изкопаемите горива. 

Справедливият преход ще се основава на три основни източника на финансиране:

Правен фонд. От него трябва да дойдат 7,5 милиарда евро - средствата са  от следващия дългосрочен бюджет на Съюза. За да се възползват от квотите си във Фонда, държавите членки ще трябва в диалог с Комисията да идентифицират   териториите,върху които ще действа финансирането  чрез специални териториални планове за справедлив преход. Те  ще трябва  и  да се ангажират да компенсират всяко евро от Фонда за справедлив преход с пари от Европейския фонд за регионално развитие, от Европейския социален фонд, от Кохезионния фонд и да предоставят допълнителни национални ресурси. Всичко това ще осигури финансиране  между 30 и 50 милиарда евро. 

Специализираната схема за справедлив преход по InvestEU за мобилизиране на 45 милиарда евро инвестиции. Тази схема ще улесни привличането на нови частни инвестиции (включително в устойчива енергия и транспорт) и ще помогне на националните икономики да открият нови източници на растеж. 

Заем за публичен сектор с Европейската инвестиционна банка, подкрепен от бюджета на ЕС за мобилизиране на инвестиции между 25 и 30 милиарда евро. Той ще се използва за заеми към  публичния сектор -  например за инвестиции в топлофикационни мрежи и обновяване на сгради. Комисията ще направи  законодателно предложение за  това през март 2020 г.

Според Комисията средствата за страните членки са разпределени по социални и икономически индикатори. В тях влизат произвежданите СО2 емисии, наличието на замърсяващи производства, работните места, които ще бъдат изгубени и делът в икономиката на замърсяващите производства.

България ще получи 458 милиона евро по Механизма за справедлив преход. Полша ще получи най-много средства, следвана от Германия и Румъния. 

Според предписанията за всяко едно евро, получено по Механизма, страната ни трябва да пренасочи 1,5 евро от средствата, които Еврокомисията ще ѝ отпусне по Европейския фонд за регионално развитие, от Социалния и от Кохезионния фонд. 

Към мерките за прехода се включват и поскъпването на въглеродните емисии, облагането на авиацията, промяна на стандартите за емисиите от автомобилите и енергетиката, въвеждане на такса за внос на стоки, произведени чрез замърсяващи технологии.

Продължаващите преговори за Многогодишната финансова рамка може да не приключат с одобрение  на числата, представени от Комисията. Тогава ще се наложи държавите членки да увеличат своите национални вноски.

Комисията иска да предостави на държавите членки оценка и проект през февруари, за да ги уведоми кои региони и райони могат да бъдат подпомогнати. Анализът ще се основава на Европейския семестър, който предоставя годишна обща перспектива за икономическите политики.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен възнамерява да направи Зелената сделка крайъгълен камък за европейската политика през следващите пет години, но за това ще се съди по резултатите.

Държавите-членки носят огромна отговорност в целия този преход. А той, според експерти, може да доведе до загуба на огромни суми евро за данъкоплатците, а резултатите все пак да са  незадоволителни.

За да се гарантира дали приоритетите са правилно структурирани и дали са инвестирани достатъчно средства, е нужно да се следят и оценяват  резултатите, особено  количественото въздействие на европейските политики - не според парите, които се връщат обратно към държавите членки, а от гледна точка на напредъка по стратегическите приоритети на Европа, които трябва да бъдат количествено определени.

Като пример може да се запитаме къде са отишли ​​милиардите, които са инвестирани в дигиталната стратегия при положение, че  все още няма единен европейски цифров пазар, нито има европейска компания в топ 15 на технологични фирми в света.

Един трилион евро, това звучи внушително и смело. 

Европа е инвестирала 200 милиарда евро в изследвания и иновации от 1984 г. насам, но постигна ли лидерство в квантовите технологии и изкуствения интелект? 

Ако смелите очаквания за "зелен преход" не се оправдаят, има риск да се пропилеят  голямо количество средства, което неминуемо ще развали настроението на  гражданите на страните членки. Ще остане и съмнението, че  така  можем  да догоним водещите икономики.

Facebook logo
Бъдете с нас и във