Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТ КАКВО СЕ ОПЛАКВА НА НАРОДНИЯ ЗАЩИТНИК БИЗНЕСЪТ

По три оплаквания на ден е получавал омбудсманът Гиньо Ганев, откакто бе избран на този пост през март 2005 година. За една година гражданите са подали 1058 жалби срещу произвола на държавните институции. Фирмите са доста по-въздържани. Въпреки публичните оплаквания на бизнеса от администрацията, съда и корупцията сигналите, които той е отправил до Ганев за една година, са само два. Те са подадени от Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Жалбите, с които БАНКЕРЪ разполага, са доста интересни.
Историята на първия започва още през далечната 1992 година. Тогава с договор за наем фабриката за тухли Харманлийска керамика ЕАД дава на едноличния търговец Кольо Стратиев, който е член на Съюза за стопанска инициатива, за ползване 13 370 дка дворно място. Две години след това той кандидатства пред Агенцията за приватизация (АП) за закупуване на имота. АП му отказва и той завежда дело във Върховния административен съд. ВАС (с решение 6451 от 30 декември 1998 г.) потвърждава отказа на АП. Мотивът на съда е, че приватизацията на терена би попречила да се използва пълноценно намиращият се пред пуск нов цех за керамични тухли. Явно, амбициран да се пребори с държавната администрация, Стратиев купува 13380 акции, или около 10% от капитала на Харманлийска керамика АД, с което става съсобственик на активите му и съответно на дворното място.
Само четири години след това започва най-интересната част от историята, поне според сигнала на Съюза за стопанска инициатива. Цехът за керамични тухли е демонтиран и изнесен в Русия. През септември 2002 г. собственикът на 10% от капитала на харманлийското дружество Стратиев изпраща сигнал в Апелативната прокуратура на Пловдив за извършени груби нарушения на финансовата дисциплина в дружеството, за незаконосъобразната разпродажба на машини и съоръжения, на най-модерната технологична линия на символични цени. Прокуратурата поема сигнала и заместник апелативният прокурор на Пловдив Атанас Гичев изпраща сигнала до Окръжна прокуратура - Хасково, защото констатира престъпление по чл. 203 и 206 от Наказателния кодекс за присвояване в особено големи размери.
След подаването на сигнала ръководството на дружеството незабавно предприема мерки, чиято основна цел е да бъде изгонен Стратиев от имота, на който той е наемател. Дори е отправено искане до Районния съд в Харманли това да стане по административен път. Първоначално районният съд в Хасково не приема молбата на Харманлийска керамика, но окръжният съд постановява, че Стратиев трябва да напусне имота. Едноличният търговец пък настоява да му бъдат изплатени направените подобрения на имота и започва поредица от дела. Междувременно РПУ - Харманли проявява необяснима небрежност при изваждането на ЕТ Кольо Стратиев от наемания от него дотогава имот. Полицията не описва цялото имущество на ЕТ Кольо Стратиев, намиращо се на територията на наемания обект, заради което срещу Стратиев завеждат други три дела.
Наемателят се обръща и към началника на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е миноритарен акционер в Харманлийска керамика. Той предлага на ведомството да бъде свикано извънредно общо събрание на акционерите и в дневния му ред да бъде включено приемане на програма за увеличаване на производството на тухли и за възстановяване на пазарните позиции, които дружеството имало до 1998 година. Стратиев предлага още в съвета на директорите да влязат двама представители на миноритарните акционери, както и промени в устава на дружеството, ограничаващи вземането на решения за отчуждаване на фирмени активи с определящо значение за основната дейност на дружеството.
Сред другите нарушения, които е имало в предприятието, Съюзът за стопанска инициатива, чийто член е Стратиев, посочва, че вписаният с решение на Хасковския окръжен съд съвет на директорите на Харманлийска керамика АД е надхвърлил недопустимо продължителността на мандата си. През лятото на 2003 г., когато миноритарните акционери търсят съдействието на държавата, за да спрат самоуправството в предприятието, съветът на директорите управлява вече пета година, без да е освобождаван или преизбиран от общо събрание. Нищо че е избран за срок от три години и мандатът му е изтекъл още през февруари 2001 година.
Вторият сигнал, който е изпратен до омбудсмана Гиньо Ганев, е свързан с дружеството Омонит, което извършва мониторинга върху дейността на концесионера на столичното водоснабдяване Софийска вода. Компанията беше избрана за негов контрольор в съответствие с договора за концесия, сключен на 23 декември 1999 година.
Със заповед № РД-09-37 от 15.01.2001 г., кметът на Столичната община Стефан Софиянски е наредил да се проведе конкурс за избор на екип за мониторинг на концесионния договор. Със същата заповед кметът е назначил и комисията за провеждане на процедурата, която е имала за задача да изготви документацията и да проведе конкурса в срок до 20 работни дни след 15 януари 2001 година. Във вестник Демокрация, бр. 23 от 29.01.2001 г., е публикувана заповед със същия номер, но с дата 15.01.2000 година. Разминаването в датите се среща и в документацията за участие в конкурс за избор на екип от експерти за осъществяване на мониторинг на изпълнението на концесионните задължения от концесионера, където отново датата е 15 януари 2000 г., а не 2001 година. Несъответствията на датата е само една малка част от нарушенията, които Съюзът за стопанска инициатива е констатирал.
По Закона за обществените поръчки (ЗОП) е трябвало да бъде проведена открита процедура, тъй като стойността на договора надхвърля 30 000 лв. без ДДС. Процедура не е проведена, защото тя не е била обнародвана в Държавен вестник и съответно в регистъра за обществени поръчки. Това е ограничило и кръга на евентуалните участници в процедурата. Според ССИ действията на кмета може са недобросъвестни. Омонит не са избрани с процедура по ЗОП, което е дало възможност в договора да бъдат записани клаузи, които да ощетяват общината. Така е създадена възможност в процеса на преговори да могат да бъдат изменени първоначалните изисквания и подадената оферта и съответно по такъв начин е създадена среда за корупция.
ССИ твърди, че е налице злонамерено и съзнателно заобикаляне на ЗОП, целящо възлагане на мониторинга по договора за концесия между Столичната община и Софийска вода АД на точно определени лица. Случаят може еднозначно да бъде определен като пример за лоша администрация с крайно основателни съмнения за корупционна мотивация на извършеното, смятат още от Съюза за стопанска инициатива. През годините Омонит ООД получава парични преводи от Софийска вода АД, както следва:
- през 2001 г. - 835 000 лв., при одобрен бюджет от Столичната община 696 000 лв.
- през 2002 г. - два транша от по 367 000 лв., или общо 734 000 лв., при при одобрен бюджет от общината 612 000 лв.;
- през 2003 г. - три транша на обща стойност заедно с ДДС общо 1 284 000 лв. при одобрен бюджет от общината в същия размер;
- през 2004 г. - два транша от по 343 402.50 лв. без ДДС, плюс 68 680.50 лв. ДДС при одобрен бюджет от общината в същия размер;
- през 2005 г. - три транша на обща стойност от 866 800 лв. без ДДС, плюс 173 360 лв. ДДС при одобрен от общината бюджет в същия размер.
Според сигнала на Съюза за стопанска инициатива до омбудсмана дейността на Омонит ООД за извършване на мониторинг по договора, меко казано, не блести. От представените документи се вижда, че Омонит ООД представя изключително лаконични проекти за бюджет и не по-малко лаконични отчети за изпълнението на този бюджет. Омонит ООД проявява особена ревност единствено по един въпрос - за продължаването на договорните й отношения със Софийската община, дори след като вече е започнала да функционира и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). От ССИ продължават да следят случая, като са предоставили и два тома с документи на обществения защитник.
По закон народният защитник има право да отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред администрацията, както и да посредничи между нея и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения. Когато има данни за престъпление от общ характер, омбудсманът може да уведоми прокуратурата и да предостави информация за него. Според закона народният защитник има и достъп до заседанията на администрацията и трябва да получава навременна, точна и пълна информация от нея.
Омбудсманът все още не се е произнесъл по жалбите на Съюза за стопанска инициатива. Сигналите на бизнеса, които народният защитник ще трябва да разглежда заедно с екипа си, обаче ще стават повече и по-сложни. Може би ще дойде дори момент, в който жалбите на компаниите ще бъдат повече от оплакванията на гражданите, тъй като съдебната система все още не може напълно да гарантира спазването на правилата на играта в бизнеса. С подобряването на бизнес средата у нас в лицето на омбудсмана компаниите имат още един начин, по който да си търсят правата извън съда. Тази роля сега изпълняват арбитражните съдилища, както и центровете за медиация, които са открити в страната от Американската търговска камара, Българската търговско-промишлена палата и някои адвокатски кантори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във