Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Освен лош стопанин, държавата не знае какво има

За щастие слухът, според който  Корнелия Нинова трябваше да оглави специално създаденото Министерство на държавните предприятия, се оказа фалшив. Все още лидерът на столетницата ще си бъде съвсем стандартен вицепремиер и още по-стандартен министър на икономиката и индустрията. 

 

Всъщност, как ще се казва едно министерство и за какво ще отговарят работещите в него, едва ли е чак толкова важно. Особено, ако попадне в ръцете на некомпетентна персона, появила се на политическата сцена или по нечия поръчка, или просто така - защото  е усетила празната ниша и се е възползвала от ситуацията. Въпреки че Корнелия Нинова не се вписва в тези параметри, тя със сигурност нито е пенкилер и разбира от всичко, нито някога се е фукала с подобни дарби свише. Ето защо „БАНКЕРЪ“ реши да провери как стои въпросът с държавните дружества, на какъв хал са и какво бъдеще ги очаква с оглед на  скорошното задействане на механизмите, произтичащи от "Зелената сделка".

Последният актуален списък на интересуващите ни "субекти" се намира в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това е прословутото Приложение №1 „Списък на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала“, в което са описани общо 176 фирми.

Структурата, която трябва да контролира държавните фирми от името на държавата и в полза на нейните граждани, е Агенцията за публичните предприятия и контрол. Тя наследи Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по силата на един нормативен акт, специално измислен от управляващия до миналата пролет дует "ГЕРБ - Обединени патриоти".

Този нормативен акт е известен като Закон за публичните предприятия, влязъл е в сила през октомври 2019 г. и възлага на въпросната агенция високоотговорната мисия да "осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия. Тя наблюдава и докладва на Министерския съвет за нейното изпълнение.“ В нейния списък за контролиране, публикуван във ведомствения сайт, са включени общо 190 държавни фирми.

Вижда се , че разликата между двата списъка е от 14 търговски "субекта". Тя се е формирала по най-различни  причини, върху чийто генезис т. нар. компетентни органи явно още не са мислили.

От една страна, в Закона за приватизация НЕ са включени всички министерства. Няма ги министерствата на околната среда и водите, на правосъдието, на труда и социалната политика, на туризма, на финансите.

От друга страна, част от държавните фирми фигурират в единия списък само като компании - майки, а в другия - само чрез техните дъщерни фирми. Например - в Закона за приватизацията са описани само две компании, собственост на Министерството на енергетиката - "Български енергиен холдинг" ЕАД и "Минпроект" ЕАД. В регистъра на Агенцията за публичните предприятия обаче, наред с холдинга  са изброени неговите дъщерни дружества - 7 на брой, "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД и ДП „Радиоактивни отпадъци“.

Разлика откриваме и в структурата на Министерството на транспорта и съобщенията. В Закона за приватизация са изброени 16 негови фирми, а на Агенцията за публични дружества е възложен контрола върху... 21 ведомствени компании. Нищо че през последните години това министерство загуби три дружества: "Летище Русе" и "Пристанищен комплекс-Лом" бяха ликвидирани, "Безконтактни мултиплексорни вериги" бе  прехвърлено в МВР.

Откъде тогава идва разликата? Най-напред - "Български държавни железници" ЕАД бе разделено на три самостоятелни фирми - "Холдинг БДЖ", "БДЖ-Товарни превози" и "БДЖ-Пътнически превози". А след това под шапката на транспортното ведомство бяха вкарани "Съобщително строителство и възстановяване", НКЖИ, "Ръководство на въздушното движение" РВД), "Пристанищна инфраструктура" и "Транспортно строителство и възстановяване".

В МРРБ "разчистиха" (т.е. ликвидираха) четири фирми - "Геозащита - Перник", "Геозащита - Плевен", "Геопланпроект" - София и "Научноизследователския институт по строителни материали" - София. Но... "прибраха" от МВР една от най-скандалните през годините строителни фирми - с  "Проинвекс" ЕООД. И бяха обзаведени с мегаструктурата "ВиК холдинг", която е с капитал от 1 млрд. лв. и включва в себе си общо 23 ВиК-дружества, в които държавата е мажоритарен собственик.  Или казано в съкратен вариант -  МРРБ вече е принципал на 37 фирми.

В Закона за приватизацията Министерството на финансите липсва, но Агенцията за публичните предприятия контролира 5 дружества под неговата шапка - "Българска фондова борса", "Сервиз финансови пазари", "Централен депозитар", "Фонд мениджър на финансовите инструменти" и "Българска независима енергийна борса".

В Закона за приватизация Министерството на отбраната е описано със 7 фирми, включително и един от големите оръжейни холдинги - „ТЕРЕМ“. В портфолиото на Агенцията за публични предприятия присъства с 6 фирми. Сред тях липсва "ТЕРЕМ холдинг“, но фигурират четирите му дъщерни предприятия. Липсват и други 4 дружества, които според Търговския регистър все още са собственост на МО.

Две са ведомствата, които държат палмата на първенството по брой фирми, контролирани от Агенцията за публичните предприятия: Министерство на здравеопазването - с 66 търговски дружества, и МРРБ - с 37 собствени фирми. Няколко министерства имат само по една компания, например - околната среда, правосъдието, социалната политика, туризма, външните и вътрешните работи.

Министерството на културата също фигурира и в двата "описа" - в сайта на Агенцията за публичните предприятия и в Закона за приватизация, с всичките си 6 фирми: Национална агенция "Музика" ЕООД, "Реставрация" ЕАД, "Аудиовидео Орфей" ЕАД, Филмова студия "Време" ЕООД, "Алианс" ЕООД, "Национален дворец на културата - Конгресен център София" ЕАД.

Припомняме, че през 2017 г. управляващият мастодонт ГЕРБ обяви край на приватизацията и с подобаващ ремонт на Закона за приватизация и следприватизационен контрол "постанови": оттук нататък раздържавянето на фирми ще сеправи само от Народното събрание след получено и обсъдено предложение от  министерството собственик! 

Въпреки че държавата продължи да е лош стопанин какъвто винаги е била, от 2017 г. насам не е регистрирана нито една приватизационна сделка по новите правила.

В някакъв такъв застой е и финансовото състояние на фирмите: съществуването им не носи абсолютно никакви ползи на държавата като собственик. Тъкмо обратното - чрез непрекъснатото наливане в тях на милиони и милиарди, политическата класа поддържа на изкуствено дишане стотици тотално провалени общински компании, плете корупционни схеми и осигурява охолство на задкулисните си спонсори. Справка - БЕХ, "Автомагистрали", "ВиК холдинг", „Държавна консолидационна компания“ и т.н.

Според експертите, единственият "магистрален" изход от задънената ситуация е спешна приватизация чрез Българската фондова борса, но засега не се е намерил премиер  - храбрец, който да направи първата по-сериозна крачка в тази посока. Вместо това, броят на министерствата изведнъж скочи с около 35-40 процента, което предполага и ново междуведомствено фирмено роене. И полека-лека се заговори за... нова национализация като лек за постпандемичната криза. Чудно защо ли!

Facebook logo
Бъдете с нас и във