Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Остатъците от активите на "Агробиохим" в Стара Загора вече се... подаряват

Вече четвърт век научаваме нови и нови факти за престъпната  приватизация между които  и за унищожаването на най-големия Азотно-торов завод ("Агробиохим" АД) в Стара Загора.

За пореден път синдикът на дружеството Димитър Смиленов се опитва да събере

последните мижави средства,

чрез продажбата на  „огризките “ от активите на обявения в несъстоятелност бивш химически комбинат.

За  11 декември той е обявил  осем търга за продажба на имоти, които са били собственост на предприятието. След десетките  опити за продажба цената им вече е станала повече от смехотворна.

Така например 18 132 кв.м. земеделски терен  в землището на село Хрищени край Стара Загора, ще се търгува  на цена от 9 660 лева. Или за по два декара за...лев.  Същата е ситуацията с още 15 042 кв.м., които ще бъдат продавани за 7 980 лева. И въпреки уж нарастващия интерес към придобиване на земеделски  земи у нас, ако се вгледаме  в  печалния опит от предишните продажби, едва ли можем да очакваме, че мераклиите ще направат опашка пред офиса на синдика.

Други 3 878 кв.м. в същото землище пък ще се продават за 60 % от последната им оценка или за 1800 лева. Още три терена в урбанизирана територия на същото място с обща площ от близо 7.5 дка са оценени на 9024 лева. Остатъкът от предназначената  за химическа и каучукова промишленост имот (така е определен в обявлението)  с площ от 111 кв.м. е оценена на 768 лева. По-скъпи  тук са имотите, които имат статут на т.нар. „територия за транспорт“. Четирите поземлени имота в нея с обща площ около 8 дка са с оценка 120 912 лева.

Още 5920 кв.м в село Дълбоки се предлагат за 2160 лева.

Още при предишните търгове, обявени от  синдика, когато други подобни имоти се търгуваха "малко по-скъпо“ – за около 4 лв. на квадратен метър ,

„Банкеръ“ изрази недоумението си от факта,

че макар  управляващите да твърдят, че интересът към индустриалните зони у нас е по-голям,  отколкото са  възможностите на  държавното предприятие „Индустриални зони“ , ръководството на въпросното  дружество сякаш никак не се интересува  от възможността за   покупки на земи в тях. Въпреки , че  става въпрос за имоти  с  изградена инженерна инфраструктура и това е известно отдавна.

Дълговете на фалиралите предприятия от химическата индустрия, които наброяват  десетки милиони са главно към държавните дружества „Булгаргаз,“ НЕК и Мини „Марица Изток“,а  при тези нива на търговия те посмъртно няма как да бъдат върнати.

Задълженията, за които става дума към  30 септември 2000-а, когато комбинатът в Стара Загора се отправи по пътя към  фалита, надхвърлят   90 млн. лева. А само задълженията   към работниците в него по онова  време бяха  на стойност 5 млн. лева.Пак тогава наличните материални активи  не надхвърлят  10-12 млн. лева (но преди десетките им преоценки).

Не  бива да се  забравя също , че през годините се е налагало  държавната хазна   да  отпуска   допълнителни средства за „обезопасяването“ на района от остатъчни опасни химикали и токсични вещества. Съвсем наскоро за пореден път се наложи хазната да "олекне"  с близо 500 хил.лв,  , за да бъдат изкупени  83 дка, частни улици на територията на бившия азотно –торов завод, за да може фирмите,  които работят на тази територия, да разширят производствата си и в крайна сметка да работят нормално.

Чрез тези

продажби на парче

през годините проблемите не само не се решаваха, а напротив - задълбочаваха се.

Преди няколко години стана ясно, че  фирмите , които работят на площадка на “Агробиохим” изпитват остър недостиг от електроенергия заради ниския капацитет на съществуващата кабелна мрежа. Тогава общината и обслужващият региона търговец на електрическа енергия - ЕВН България Електроразпределение” АД, бяха принудени да правят всякакви гимнастики , за да могат да изградят нужните им съоръжения.

И за пореден път „Банкеръ“ задава въпроса  не е ли време, днешните управници  да престанат да се оправдават за несгодите само с безспорно безумните решения на предшествениците си за приватизация и полуприватизация на подобни дружества. И  да решат какво може да бъде  спасено  днес и сега. Още повече, че в случая с „Агробиохим“, макар   повече от 20 на сто от акциите да „прелетяха“ към всякакъв вид приватизационни фондове, все пак контролният пакет остава в Министерството на икономиката...

Това сочат данните  от информационната система "Дакси" към 2002 –а, когато собственик на 79% от капитала на "Агробиохим" е Министерството на икономиката. Тогава "Стара планина холд" е притежавало 10.48% от дружеството, група физически лица са собственици са държали акции за 7.3% от капитала. Останалите акции са били разпределени на около  20 акционери , основно инвестиционни посредници, но  дяловете им са  под 1 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във