Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Осребрява ли „потапянето“ си Делян Пеевски?

Имотната империя на скандалния бизнесмен и доскорошен депутат от ДПС преминава в ръцете на негови доверени лица, в случая Георги Самуилов - официален собственик на рафинерия "Инса Ойл" и на Общинска банка (чрез дружество в Люксембург).

 

„Потапянето“ на депутата-бизнесмен Делян Пеевски е в ход, много преди той официално да бъде изведен от политическия живот.  Кой, кога и как обаче плати цената на неговото мълчание… са въпроси, отговорите на които ще се появяват периодично от тук насетне. 

Замитането на следите на скорострелно натрупаното богатство -  с властовия ресурс на държавата, се прави удивително видимо, за да бъде създадено усещането, че "момчето си отива". Целта е

управляващите и партията, раздаваща порциите,

да поизлъскат имиджа си предизборно. 

В зората на демокрацията - при набиращото скорост обществено недоволство срещу мутрите, президентът на "Мултигруп" Илия Павлов ритуално "отряза опашката на гущера", че и интервюта раздаде. И тъй като сега маса негови приближени от всички политически бои са се устремили да променят статуквото, в спешен порядък върви фиктивното подменяне на собствениците на заграбените активи. В стил "Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия". 

Осигурената през последните десетина години бронирана завеса пред Пеевски просто се смъква, за да внуши на публиката, че

задкулисието е прочистено.

А бизнесът на ексдепутата, поне привидно, минава на „разтоварваща“ диета. Това е целта на демонстративното осребряване на поредната порция негови активи.

Преди дни, например, стана известно, че една от фирмите-касички, в която бяха концентрирани доволно много имоти, придобити по неведоми пътища и зад която прозираше сянката на досегашния „народен представител“, смени собственика си.  

„БЛ - ритейл риъл естейт“ ЕООД, чиято имотна партида през годините бе изпълнена с атрактивни обекти, сред които прословутия хотел „Берлин“ ("Витоша ризорт"), дипломатическия клуб в Бояна, терените на бившата софийска фабрика на „Булгартабак" (за които „БАНКЕРЪ“ писа още през лятото на 2017 г. в публикацията си "Булгартабак“ потъва в дубайския пясък“) , и купища други атрактивни имоти, вече е

100% собственост на „Ейч Пропърти“ ЕООД.

Дружеството, управлявано от Деян Калинов, е със записан капитал от 5000 лв. и е притежание на „Джи Ес формула“ АД. Справка в Търговския регистър показва, че фирмата-собственик на имотната империя на Пеевски е учредена на 28 ноември 2016 година. В списъка на акционерите, собствеността е разпределена така: Йоана Самуилова - 50%, Георги Самуилов - 48%, Янко Будаков - 2 процента. Година по-късно, акциите вече са притежание  на Георги Самуилов - собственик на „Инса ойл“ и основен акционер в Общинска банка.

Що се отнася до

нишката, която води до Пеевски,

и „ангажираността“ му с  "БЛ - ритейл риъл естейт", тя няма как да бъде скрита, най-малкото заради вписаните имена по фирмената партида на дружеството. То  е създадено в края на 2017 г. като дъщерно на "Благоевград БТ", в което 100% от дяловете са притежание на полуликвидираната по онова време  цигарената фабрика. Тя пък е горд собственик и на търговската верига "Техномаркет", която от 2015 г. е собственост на... самия Делян Пеевски.

През май 2019 г. в "БЛ - ритейл риъл естейт" ЕООД започват да се прехвърлят и други активи. На 13 май то придобива от "Благоевград БТ" дъщерното му дружество "БЛ-Б", в което има обособени имоти (към 2017 г. активите му са за 10 млн. лв.) и е без дейност. 

Два дни по-късно - на 15 май, ЕООД-то 

става собственик и на "едни" други имоти - за 15.5 млн. лв.,

прехвърлени от Bulgartabac FZE "СФ-БТ", което държеше имота на някогашната софийска цигарена фабрика. 

На 23 май то придобива от дубайското Media-Plex Limited "Ди Ар Си инвест" (104 млн. лв. консолидирани активи, над 100 млн. лв. приходи и 6.8 млн. лв. печалба). Тази компания преди време се казваше "Дореко комерс" и точно на нея през 2016 г. Пеевски продаде своите 18% от пловдивското бижу "Юрий Гагарин".

Тази имотна „консолидация“ на юруш

едва ли е случайна. За това говори сделката, сключена от „Благоевград БТ“ АД на 28 май 2019 година. Чрез нея благоевградското БТ продава всичките си дружествени дялове от „БЛ - ритейл риъл естейт“ ЕООД на офшорната компания „Kingfisher“ Limited" , регистрирана в Обединените арабски емирства. Като действителен неин собственик беше посочен откровено близкия до Пеевски човек - Емил Деведжиев. Впрочем, неговото име фигурира и в управлението на няколко други фирми, за които се знае, че са под контрола на доскорошния депутат от ДПС. Цената на сделката не е ясна, тъй като в договора, вписан в Търговския регистър,  се казва следното: „Продажната цена на дружествените дялове, както и начина, и сроковете за плащане, са определени от Страните в Допълнително споразумение към настоящия договор“. Както можем да се досетим, по този начин цената става скрита…

След по-малко от две години - на 3 март 2021 г., „Kingfisher“ продава своя дял на дружеството „Ейч пропърти“, което е собственост на „Джи Ес формула“ АД, управлявано от Деян Калинов.

Тези

сложни уж трансформации, 

които инак не биха затруднили всеки що годе добър адвокат, преследват една единствена цел: да демонстрират, че част от имотната империя на Пеевски преминава в ръцете на Георги Самуилов (поне до момента той се въздържа от каквито и да било изявления по въпроса). Ето за това в българския фолклор си има подходяща поговорка: "Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия!"

Кого би заблудила тази откровено съгласувана офанзива, освен обикновения електорат преди очаквано напечения вот?

Очевидно, след откритата война между обвинения в десетки престъпления бизнесмен Васил Божков и Пеевски, ексдепутатът е решил да изнесе центъра си на капиталово влияние от Обединените арабски емирства. Там множеството прокурорските обвинения завариха Васил Божков през 2020 година. 

Градската легенда разказва, че самият Пеевски се е покрил във все още

достъпната мека на бегълците - Южна Африка.

Това звучи екзотично предвид, че другите две „дестинации“ - Сърбия и ОАЕ, са новата родина на най-върлите му врагове. Ето защо подобен избор на място за „потапяне“ изглежда повече от логичен. Но той би имал смисъл, само ако някой законово го преследва у нас. 

При положение, че цялото прокурорско и доста сериозна част от съдийското войнство стои зад гърба му, нищо не грози ексдепутата. Така че търговските му сделки по прехвърляне на активи изглеждат по-скоро като хигиенизиране на бизнеса предвид неяснотата на предстоящите изборни резултати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във