Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКОТО ЕНЕРГИЙНО РЕГУЛИРАНЕ

Със сигурност септември не е сред най-обичаните месеци от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Обикновено точно тогава комисарите се изправят пред сложната дилема как да нахранят вълка и в същото време и агнето да остане цяло. Или казано с други думи - да определят цени за електроенергията, които да са приемливи за НЕК и за електроразпределителните дружества, а в същото време да са поносими и за потребителите. Изминалата седмица потвърди, че тази задача съвсем не е лесна за решаване, особено когато, наред с чисто икономическите елементи, се намесва и политиката.
Новите тарифи, които ще влязат в сила от 1 октомври, предвиждат да отпаднат евтините 75 киловатчаса, всеки от които се таксува по 9.8 стотинки. За сметка на това досегашната цена от 17.4 ст. за всеки следващ киловатчас пада на 14.6 стотинки. Нощната тарифа остава непроменена - 9.3 ст. за киловатчас. Премахването на първото стъпало бе договорено отдавна с европейските финансови институции и със Световната банка. Така се премахва кръстосаното субсидиране при крайния потребител, заяви председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов.
Най-ощетени от новите цени ще са домакинствата, които сега вместват месечното си потребление в или около 75 киловатчаса. Според данни на регулаторния орган такива са показанията на около 20% от всички електромери в страната. Трудно може да се каже колко точно потребители се крият зад тази цифра, тъй като в статистиката влизат и вили, летни къщи и гаражи. ДКЕВР увери, че социално слабите семейства ще получават енергийни помощи от държавата по подобие на добавките за отопление. Подробностите около този жест тепърва ще се уточняват с експертите на Емилия Масларова, но пък отсъствието на представители на нейното ведомство по време на обсъжданията не остана незабелязано.
Синдикатите бързо изчислиха, че ако досега при консумация до 90 киловатчаса месечно потребителят е плащал 9.96 лв., с новите тарифи сметката му ще набъбне до 13.14 лева. При консумация от 150 киловатчаса старата фактура е за 20.40 лв., а новата 21.90 лв. при 200 киловатчаса, пък разликата е съвсем минимална - при новата тарифа тя е едва с 10 ст. по-голяма. На далавера ще са хората, които се отопляват на ток и консумират над 500 киловатчаса на месец, тъй като техните фактури ще намалеят доста чувствително.
Най-неприятно оповестените от ДКЕВР тарифи изненадаха собствениците на електроразпределителни дружества в страната - чешката CEZ (София, София -област и Плевен), австрийската EVN (Пловдив и Стара Загора) и германската Е.ON (Варна и Горна Оряховица). Оказа се, че досега те са изчислявали разходите си при непроменена продажна цена на НЕК. Изненадващо в края на миналата седмица обаче държавната компания внесе предложение за увеличаване с 6.8 на сто на тарифата, по която продават ток на ЕРП. Така частниците вече ще трябва да плащат по 61.21 лв. вместо досегашните 57.40 лв. за всеки мегаватчас. Наред с това таксата за пренос на електроенергия, която ЕРП-тата плащат на НЕК, се вдига от 9.37 лв. на 10.67 лв. за мегаватчас.
Увеличаването на тарифата, по която купуваме електроенергията с близо 7%, ще ни донесе загуби от 35 млн. лева. Електроразпределенията се издържат от разликата между цената, по която купуваме енергия, и цената на нейната продажба. И ученик може да сметне, че щом тарифите на НЕК са променени, това трябва да се отрази и в услугата, която предлагаме на крайните потребители, заяви регионалният мениджър на CEZ Томаш Хюнер.
Остро реагираха и другите двама частни собственици. Вицепрезидентът на Е.ОN България Маркус Кауне обяви предложението на комисията за абсолютно неприемливо, а председателят на управителният съвет на EVN Щефан Шишковиц предупреди, че сигурността на снабдяването може да бъде застрашена.
Погледнато отстрани, създалата се ситуация е доста любопитна, тъй като сега чуждестранните мениджъри се сблъскаха с особеностите на българското енергийно регулиране. Едва ли ще открием топлата вода, като кажем, че увеличаването на тарифите на НЕК има за цел да компенсира поне донякъде компанията за загубите от спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй в края на тази година. Неотдавна министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров заяви, че извеждането на двата реактора от експлоатация ще сведе износа на ток до 1.5 млрд. киловатчаса при сегашни нива от 8-9 млрд. киловатчаса на година. По думите му това ще се отрази зле не само на финансовото състояние на НЕК, която и в момента работи на нулева печалба, но и върху икономическия баланс на страната, тъй като тя печели по 350 млн. евро от експорта на ток.
За реверанса на ДКЕВР към държавната компания има и още една причина. Само преди месец НЕК загуби спора с ЕРП-тата за потребителите, присъединени директно към преносната мрежа. След сериозно лобиране от депутатите на НДСВ в поправките на Закона за енергетиката бе записано, че тези предприятия си остават клиенти на електроразпределителните дружества.
Разбира се, от чисто икономическа гледна точка CEZ, EVN и Е.ON имат основания да настояват за увеличаване на тарифите за бита. В комисията също добре знаят,че цените на електроенергията по веригата производство - пренос - разпределение са взаимно свързани. И че промяната им в която и да е от тези части задължително се отразява върху цялата система. Няма как да не отбележим тънкия политически момент, че в края на октомври предстоят президентски избори и че едва ли сега е най-подходящо да се вдигат драстично цените на тока.
При цялата ни толерантност към политическите решения трябва да кажем, че не е разумно цените да се намаляват, когато се знае, че те трябва да се изравняват и увеличават. Това е нереална ситуация, заяви регионалният мениджър на CEZ Томаш Хюнер.
Впрочем самите ЕРП-та няма от какво чак толкова да се оплакват. В приватизационните договори им бе гарантирана годишна печалба от 16 на сто, а сега искат да вземат още пари, коментира пред в.БАНКЕРЪ член на комисията. Дружествата имат и достатъчно резерви, чрез които могат да компенсират увеличението на цената, по която ще купуват тока от НЕК. През 2005 г. ДКЕВР закова технологичните им разходи (загуби по мрежата при преноса на електроенергия) на 21.5 на сто. Още през миналата година загубите бяха под тази стойност, което ви дава още няколко милиона лева допълнително, обърна се към собствениците на ЕРП проф. Шушулов. Комисията препоръча на CEZ, EVN и Е.ON да компенсират повишените разходи за купуване на ток от НЕК с по-големи продажби.
Новите цени на тока ще си останат актуална тема. През следващата седмица той ще бъде обсъден и в Съвета за тристранно сътрудничество към Министерския съвет, предстоят и нови разговори между експертите на регулатора и ЕРП-тата. Засега единствения възможен компромис, за който намекна проф. Шушулов, е крайното решение да се вземе на 1 ноември.

ТПС - Депутатите от НДСВ Татяна Калканова и Йордан Костадинов (в средата) обсъждат новите цени на тока с члена на управителния съвет на Eлектроразпределение - Столично Георги Миков.

каре:

Държавната газова компания Булгаргаз е подала заявление в ДКЕВР за увеличаване на цената на природния газ от 1 октомври. Монополистът иска тарифата за 1000 куб. м природен газ да стане 322.87 лв. без ДДС. В момента тя е 302.95 лв. без ДДС и поскъпването е около 6.5 на сто. Увеличението от 19.92 лв. за 1000 куб. м природен газ е предизвикано от промяната на цената на входа на газопреносната система с 18.2 щатски долара за 1000 куб. м природен газ, обясниха от дружеството.
Наредбата за цените на природния газ позволява на Булгаргаз да иска промяна в тарифите всяко тримесечие. При формулата за изчисляването на цената се отчитат осредненият курс на долара, очакваното потребление на природен газ в страната, както и стойността на алтернативните горива на международните пазари. Поскъпването на синьото гориво ще се отрази най-вече на топлофикациите в страната, които потребяват над 1 млрд. куб. м на година. До края на месеца ДКЕВР трябва да се произнесе за новата цена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във