Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОРЕШАРСКИ - МИНИСТЪР БЕЗ 1 МЛРД. ЛЕВА

Предпочитам горчивите истини пред сладките лъжи, защото икономически успехи можем да постигнем само като анализираме точното състояние на нещата и си поставим реални цели. Цената на измамата плащат всички - дори в по-голяма степен тези, които са й повярвали, отколкото другите, които са я замислили.
Пламен Орешарски, април 2003 г.

Има ли бушон в кабинета Станишев? И дали той се казва Пламен Орешарски - експертът в правителството; необвързан с нито една от трите управленски политически сили? На 18 август тази година доцентът по публични финанси, определян и като четвъртия коалиционен партньор, бе посрещнат на входа на бюджетното ведомство с букет от рози и ключа за държавното съкровище от своя предшественик Милен Велчев. Малко повече от сто дни след предаването на управленската щафета от свежите цветя за Орешарски като че ли останаха само бодлите. Обяснимо донякъде, след като през последните месеци на годината фигурата на финансовия министър се оказа не само най-важната, но и най-критикуваната в кабинета. В парламента все пак тече приемането на данъчните закони и бюджета - документи, които така или иначе предопределят състоянието на икономическата среда в страната поне за следващите дванадесет месеца.
Ролята на Орешарски в трипартийното правителство изглежда доста сложна - да се прави на многоръкия Шива в разноцветната политическа действителност. Да е министър без пари, който да балансира между пресилените от щедрост предизборни обещания на три партии и от когото се очаква да изпълни почти ултимативните препоръки на МВФ. Ето защо не бе особена изненада, че точно Пламен Орешарски бе първият министър, понесъл удари от съуправляващи и опозиция.
Броени дни след като оглави финансовото министерство, той влезе в словесен двубой с колежката си Емилия Масларова. В прав текст Орешарски призна, че изобщо не е обсъждано 10- или 20-процентно увеличение на бюджетните заплати догодина, за каквото настояваше червената дама. Максимумът, на който склони пазителят на хазната, бе да се изтегли увеличението на бюджетните заплати (но само с 5%) от 1 януари, вместо от юли 2006-а. През летните месеци немалка част от българите бяха разочаровани и от признанието на Орешарски, че 13-а заплата и 13-а пенсия този път може просто да няма. По това време БСП, ДПС и НДСВ все още караха период на взаимно опознаване и укрепване на поразклатеното помежду им политическо доверие и за конкретна управленска програма или ясна фискална и данъчна политика никой не мислеше. А когато няма цели, няма как да се търсят и решения. Коалиционните партньори все пак сколасаха да се разберат поне за квотното разпределение на замминистерските кресла във финансовото ведомство. Орешарски нямаше решаващата дума в този процес и трябваше да се съобрази с волята на политическите сили. Така в екипа му се озоваха червеният Георги Кадиев (който пое контрола върху данъчните и митниците) и жълтият Димитър Ивановски (поел любимия на министъра ресор по управлението на външния дълг). Приемствеността към водената от Милен Велчев финансова политика пък бе демонстрирана със запазването на трима от неговите заместници - Кирил Ананиев и Любомир Дацов, както и човека на ДПС Нахит Зия. Орешарски успя дискретно да се раздели с главния секретар на министерството по времето на Велчев - Тенчо Попов, и да го замени, също без много шум и след вътрешен конкурс за заемане на по-висока длъжност, с Росен Асенов.
Докато обновеният екип набираше скорост,
кредиторите от Вашингтон успяха да ни насадят
поне две свои уникални формули за просперитет. Първо, кабинетът бе убеден, че трябва да възроди и да даде старт на затлачената с години Национална агенция по приходите. Затова и парламентът ударно се захвана с доработването на данъчноосигурителния процесуален кодекс, минал на първо четене в 39-ото Народно събрание с многобройни забележки. Преди това обаче бе необходимо да се отстранят откровените юридически абсурди в проектокодекса, подготвен от правителството на НДСВ. Задача, с която хората на Орешарски не се справиха особено успешно. Горчивата истина лъсна в началото на тази седмица, когато второто четене на спешния проект бе отложено. Документът, който има за цел да превърне данъчните в нещо като свръхченгета, проверяващи офиси, запечатващи складове, претърсващи, изземващи, разследващи и събиращи доказателства, бе подложен на унищожителна критика от юристи като Любен Корнезов, Татяна Дончева и Борислав Ралчев. Така Националната агенция по приходите може и да не стартира от Нова година.
Със създаването на въпросната мегаагенция и по-точно с избора на нейния директор бе свързан още един неприятен за екипа Орешарски момент. Както е известно, за шефския пост бе номиниран харесваният от Георги Кадиев бивш данъчен инспектор Пламен Грозданов. Кандидатурата на Грозданов не бе съгласувана с премиера Сергей Станишев, а след появата на информации в пресата, че Грозданов е бил следствен по обвинение за точене на ДДС, ситуацията стана още по-конфузна. В крайна сметка Министерският съвет утвърди за директор на Националната агенция Мария Мургина, която минава за близка до финансовия министър. Доста по-безпроблемно мина назначаването на Венцислава Петкова за изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания.
По повод на казуса Грозданов Георги Кадиев заяви в телевизионно интервю през тази седмица, че е бил принуден да се откаже от един суперпрофесионалист. Контрата обаче остана у Кадиев, който още веднъж демонстрира липса на координация със своя пряк началник. През есента, докато министърът бе в САЩ за годишната среща на МВФ и Световната банка, в един и същи брой на столичен всекидневник се появиха интервюта с него и със заместника му. Разликата в изразените от Орешарски позиции отвъд Океана и тези на Кадиев в София бе повече от очевидна.
През стоте дни, начело на държавните финанси Пламен Орешарски успя да прокара и друга идея на МВФ. А именно, че
справянето с огромната дупка в платежния баланс
минава през свиване на потреблението и увеличение на данъците. Затова пък бюджетното ведомство засега успява да се противопостави успешно на натиска на Фонда за залагането на излишък в размер на 3% в бюджета за 2006 година. Положително може да се оцени и че общото равнище на публичните разходи в проектобюджета е ограничено до преразпределение на 40% от БВП. Стъпка в добра посока бе и гласуваната от Народното събрание поправка в Закона за устройството на държавния бюджет. Според нея правителството може да харчи от излишъка, без да бъде санкционирано от парламента, само до 1.5% от планираните в консолидирания бюджет приходи.
На фона на стореното остават и доста въпросителни. Например защо бе поставена точка на започналото при предишния екип постепенно увеличение на средствата за образование, което предизвика и учителската стачка. Доста подводни камъни крие и орязването на парите за здравеопазване. От опозицията вече предупредиха, че ако и на второ четене бюджетът бъде приет във вида, в който бе внесен, след година болниците ще са толкова задлъжнели, колкото са и сега. В услуга на министъра все пак дойде добрата новина, че осигуровките догодина ще паднат с 6%, гарнирана с клишето, че с освободените 600 млн. лв. работодателите ще увеличават инвестициите и работните заплати. По същото време обаче трябваше да се дават отговори на редица въпроси, поети като ангажимент от БСП - например за намаляване на ставката по ДДС, въвеждане на диференцирани ставки за същия данък, нулевата ставка при реинвестиране на печалбата...
Като своеобразен тест за финансовото министерство ще е и провеждането на забавената с години реформа в областта на държавния вътрешен финансов контрол, както и въвеждането на ясни правила за работата на безмитните магазини и бензиностанции (от тях бюджетът губи годишно над 100 млн. лв. под формата на възстановен ДДС и акциз). В областта на хазарта Пламен Орешарски засега реши да не пипа възстановения от съда бивш земеделски лидер Георги Петров. Това е доста смущаващо, като се има предвид, че дори и да не са спазени процедурите, мотивът, с който Милен Велчев го уволни в началото на 2004 г., бе за несправяне с работата. Злите езици твърдят, че оставането на Петров начело на Държавната комисия по хазарта е станало с лобирането на виден хазартен бос, заради когото Пламен Орешарски си имаше политически неприятности.
Десният министър в доминираното от левицата правителство има достатъчно време да опровергае скептиците и опонентите си. Особено ако през следващата година, когато ще има възможност сам да определя финансовата политика, успее да осигури все недостигащите 1 млрд. лв. в хазната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във