Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Опасният рефрен "държавата ще ни пази от спекулантите"

Темата за спекулата винаги е била особено привлекателна за политиците. Макар тя да не е ясно регламентирана, спекулата традиционно се ползва като предлог за повече контрол и регулации върху търговията между частни субекти. Нечестна търговия за бързо забогатяване – така в най-широк план може да бъде дефинирана спекулата. Тази вълшебна дума отваря вратите не просто към контрол на цените, но и към всякакви форми на „нечестна” търговия. Потенциалната регулация, която изхожда от аргумента за спекулата, може да засегне всякакви аспекти в една търговска дейност. 

Един от примерите за постоянен публичен и политически натиск за регулация в търговията се отнася до модерната търговия и големите вериги за търговия на дребно в България. Митове за изтласкване на традиционните търговци от пазара, продажбата предимно на вносни стоки, „прибирането” на големи печалби и липсата на инвестиции, продажбата на некачествени стоки и т.н., постоянно витаят и се натякват на големите вериги. Реалността обаче е различна и тя е видима от данните за дейността на тези обекти. Въпреки това, натискът за контрол и намеса в тяхната дейност остава силен.

В условията на кризата с коронавируса и обявеното извънредно положение в страната, темата за контрола и спекулата придоби съвсем нови размери. Тя пак се насочи и конкретно към веригите – например с призивите да се откажат от промоциите, но този път обхватът и мина всякакви граници. Прокуратурата тръгна да проверява аптеки за спекула, което доведе до затварянето на аптеки в момент, когато са най-необходими. Вече има образувани и досъдебни производства за продажба на предпазни маски за лице на „високи” цени в условията на извънредно положение.

Върхът в борбата със спекулата обаче беше постигнат с гласуването на Закона за мерките по време на извънредното положение, което беше обявено на 13 март 2020 г. във връзка с коронавируса. Народното събрание прие текст под формата на право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия:

„Всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди... извънредното положение.”

Това не беше таван на някои цени – например на предпазни маски, а фиксиране на всички цени в икономиката. А глобата при нарушение беше гласувана да е 5% от оборота, тоест наказанието за една грешка може да бъде изключително сурово. Регулацията беше абсолютно неприложима на практика, тъй като едва ли е възможно да се пресметнат средноаритметичните цени на всички стоки за последните три месеца. Тази неприложимост обаче би била изцяло върху търговските обекти, които ще трябва да доказват и аргументират своите цени. Бюрократите можеха лесно да използват тези текстове и да глобят почти всички търговци.

На този текст беше наложено вето от президента и то впоследствие беше прието от Народното събрание. Въпреки това е забележително, че държавата тръгна от„спекулата” с маските и стигна до абсурд с фиксиране на цените в цялата икономика. Този пример само подсказва колко примамлива изглежда идеята за контрола и колко плодотворна за бюрократите е темата за „спекулата” в икономиката. И към момента има заявки, че в условията на извънредно положение могат да бъдат внесено нови законодателни текстове за „борба със спекулата”, както и че прокуратурата ще е особено активна спрямо дейността на аптеките. Силната държава ще „пази” своите граждани от спекулантите. Този рефрен ще е опасен и в дните след края на извънредното положение.

Текстът е част от анализ на Института за пазарна икономика. Заглавието на "Банкеръ". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във