Банкеръ Weekly

Заради нормативен хаос и управленско безхаберие

Онкоболните (ни) гаснат без медицински грижи и духовна подкрепа

S 250 64c52b8f c56e 4290 ba82 70aeab886bb7

От злокачествени заболявания през 2018 г. (официални данни за 2019 г. все още няма) са починали около 19 000 българи. Техният брой със сигурност щеше да е по-малък, ако правителството беше приело Национална програма за борба с онкологичните заболявания и планиран скрининг и беше задължило т. нар. компетентни ведомства да утвърдят медицински стандарт „Палиативни грижи“, но с действително работеща клинична пътека.

Статистиката е повече от тъжна: само 2000 души на година, основно раковоболни, „успяват“ да получат някакво облекчение в последните си дни чрез заплатено от НЗОК лечение. Вярно - на символична цена и за символичен срок: не повече от 20 дни за период от 6 месеца!

Останалите 17 000 души (ако трябва да си послужим с данните за 2018 г.) са били оставени на произвола на съдбата. Защото колцина ли са нашенците, способни да плащат по 2000 лв. месечно за частен хоспис?

 

Директива на Съвета на Европа още от 2003 г. казва, че палиативните грижи са задължителни и всяка страна членка трябва да ги развива. По стар нашенски обичай, "съответният" медицински стандарт е разработен и внесен в Министерството на здравеопазването след две петилетки (през 2013 г.), но днес - още седем години по-късно - този  стандарт си е все в същия вид - необсъден, неприет и необнародван. 

Резултатите са очевидни. В България няма организирана система за палиативно лечение, няма разработени процедури за облекчаване последните дни на онкоболните, няма и подготвени медицински специалисти за работа в "такива" условия. А сред останалите слуги на Асклепий (в древноримската митология - Ескулап), доброволците за работа с терминално болни се броят на пръсти. И това е съвсем естествено, защото те са се учили да вадят хората от гроба, а не да ги изпращат по последния им път.

По закон, при лечението на ракови заболявания трябва да се предоставят комплексни грижи. Затова клиниките, които извършват химио- и лъчетерапия, са длъжни да осигуряват на пациентите и диспансерно наблюдение, и палиативни грижи. Промяната беше въведена от второто правителство на ГЕРБ, но все още всичко си остава само на хартия:

- от 314 болници, за 2020 г. само 27 са сключили договор с НЗОК по КП № 253 „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“;

- при 15 онкоболници и отделения в столицата, палиативни грижи предлагат само 4 от тях, по клиничната пътека са "минали" само 17 умиращи от рак пациенти (при над 10 000 онкоболни, подложени на химиотерапия в същите тези болници);

- в цялата страна има общо 1800 легла за дългосрочни грижи, срещу близо 50 000 легла за болнична помощ. А от тези 1800 легла, за продължително лечение са 1500, а за палиативно - само 54 "кревата".

 

 


Проф. д-р Здравка Валерианова пред в. „БАНКЕРЪ“


Националният раков регистър е пред разпад

Проф. д-р Здравка Валерианова е онколог, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър (НРР)

Проф. Валерианова, защо все още няма Национална програма за борба с рака, а се работи "на парче", от кампания до кампания? За липса на политическа воля, достатъчно пари и кадрови потенциал ли става дума, или за подценяване на проблема?

В България профилактичните дейности и скринингът наистина се правят кампанийно и без особен ефект върху показателите за заболеваемост и смъртност. Изключение беше Националната кампания за организиран скрининг „Спри и се прегледай“ - за рак на гърдата и маточната шийка при жените, и колоректалния карцином - при двата пола.

За съжаление тя бе организирана по европейска програма и приключи в края на 2014 година. А с нейния край си отидоха и правилният подход, и организираните дейности за ефективен скрининг на цялото здраво население.

Заплащаните профилактични дейности от страна на здравната каса, както и кампаниите на неправителствените организации и общините, продължават да са далеч от изискванията за качествен онкологичен скрининг на населението.

През септември 2019 г., в Брюксел бе проведена научна среща на държавите от Централна и Източна Европа. На този форум бе отчетено, че от всички държави членки на ЕС, само България и Словакия нямат популационно базирана национална програма за скрининг при рак на гърдата.

И още, според резултатите от едно целево изследване за диагностиката на онкологично болни в ЕС, 94% от респондентите в България съобщават за откриване на раковото им заболяване от лекари, при които са ходили за други здравословни проблеми. И едва 6% от анкетираните съобщават, че са диагностицирани при скрининг.

Колкото за работеща Национална програма за борба с рака, такава просто няма. А отговорът на въпроса „Защо?“ се крие във всички онези фактори, които Вие изброихте.

Каква е съдбата на Националния раков регистър и защо след близо 70-годишно активно и ефективно поддържане, за него вече се говори в минало време?

Положението на Националния раков регистър наистина е плачевно. Това, което се случва с него е без аналог в Европа и в света. Този регистър е създаден още през 1952 г. и е един от най-старите на континента, а по онова време беше единствен на Балканите. Изградена бе и мрежа от 13 регионални ракови регистри, които събираха и изпращаха данни за всеки новодиагностициран случай.

През 2013 г. ние бяхме едни от първите в света, извършили качествена оценка на своите данни, които показаха 94.5- 96% пълнота на регистрацията при мъжете и 91.1- 93.6% при жените. През последните 7 г. обаче нормативната уредба претърпя съществени промени. Вместо регистърът да се развива и да надгражда, той стана жертва на структурни и организационни претенции - къде да бъде ситуиран, как да функционира, каква дейност да осъществява (предимно за нуждите на лекарственото лечение на рака).

В резултат на това, през периода 2016-2018 г. бяха приети наредби, с които "старият" Национален раков регистър трябваше да бъде ликвидиран, а под шапката на Националния център по обществено здраве да заработи нов. Върховният административен съд обаче отмени тези наредби и... проблемът си остана висящ: за 2019 г. и 2020 г. ние не сме получили никакви субсидии за дейността си, а т. нар. правоприемник така и не бе създаден!

 

Националният раков регистър е в основата на организацията на онкологичната помощ във всяка държава. Освен за наука, той служи за търсене на етиологични фактори, за определяне на тенденции и за прогнозиране на преживяемостта. Тоест - този регистър е основата, върху която "стъпва" държавната политика в тази сфера: разработване на национални програми, планиране броя и спецификацията на лечебните заведения, кадрова политика, техническо и технологично обезпечаване, годишни бюджети, оперативно дофинансиране.

Освен "стандартно" болните, този регистър обхваща още дейностите по оценка на раковия контрол, грижите за терминално болните и нуждите на диспансерното наблюдение.

Последният годишник на Националния раков регистър е публикуван през 2015 година. 

 

Мими Лютова

Facebook logo
Бъдете с нас и във