Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Оградата с Турция доби партиен цвят

Предизборните страсти през седмицата разпалиха няколко пожара.


Започна се със споровете по изборния кодекс и вече отхвърленото от Народното събрание президентско вето.


Продължи през назначената от главния прокурор Сотир Цацаров проверка във връзка със сигнала на активистите от "Протестна мрежа" - на Националната агенция за приходите бе разпоредено да направи пълна данъчна ревизия на Делян Пеевски, Цветан Василев и на Николай Бареков, както и на свързани с тях търговски дружества.


И се стигна до другия сигнал до държавното обвинение, внесен от ГЕРБ - да се изяснят обстоятелствата около поръчката, възложена от министъра на отбраната Ангел Найденов за изграждане на оградата по граничната линия между България и Турция.


В опитите си да покаже, че всичко е законно при избора на фирмата за построяване на съоръжението обаче, Министерството на отбраната тотално се оплете. Докато военният министър обясняваше, че всичко е наред и "Заводът за пружини" със собственик Александър Минчев (който пък "най-случайно" се оказал и председател на общинската организация на социалистическата партия в Казанлък) бил единственият възможен производител на режещата тел за оградата (той ще я достави срещу "скромните" над 3.3 млн.лв.), собствените му генерали го опровергаха.


Началникът на щаба на сухопътните войски ген. Андрей Боцев, който е ръководил комисията по маркетинговото проучване и е същинският възложител на поръчката (според заповед № №ОХ-50 от 24 януари 2014-а на министър Найденов), съобщи, че не една, а четири са фирмите, които могат да доставят подобна тел. Освен завода на казанлъшкия червен активист българската семейна фирма на Васил Йотов "Йота" (която според информационната система "Дакси " е регистрирана в пловдивското село Ягодово, община Родопи) от години е специализирана в производството на изделия от тел.


Другата фирма, която би могла да достави необходимата тел за съоръжението, е софийското дружество с ограничена отговорност "Ломини" ООД (представител на английската компания "Бирмингам барнет стейт" у нас). Четвъртата е "Росима", която е представител на производител от Дания.


Ръководителите на военното министерство и на сухопътните войски бяха принудени да обяснят как са били избрани фирмите и как е формирана крайната цена за стената. Защото само за месец тя скочи от първоначално обявените 5.1 млн. лв. на 8 039 256 лева.


На обвиненията, че сметката е надписана (даже министър-председателят Пламен Орешарски, който искрено се възмути от почти двойното поскъпване на съоръжението), заместник-началникът на отбраната ген. Стефан Василев се оплете в подробностите. Той обясни, че само стойността на материалите за стената била 5.3 млн. лева. Към тази сума били добавени 20% данък добавена стойност, 10% резерв за непредвидени разходи, 8% печалба на фирмите и 12% за складови разходи. Така сметката набъбнала до 8.075 млн. лева. Но това не е всичко. Допълнително 1.58 млн. лв. щели да отидат и за разходите за военните, които строят оградата. Простата сметка показва, че решението на Министерския съвет, с което бе възложено на министър Найденов да възложи изпълнението на одобрения инвестиционен проект, и разрешението за строеж (№ 546 от 18 декември 2013-а) за "изграждане на инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница" е "разширило" харчовете на държавата докъм 10 млн. лева.


Военните твърдят, че били направили маркетингово проучване за възможните доставчици на материали за заграждението. Така се е стигнало до избора на пет компании. Това са "Интерком Груп", "Завод за пружини", "АБС Инженеринг - Н", "Понсстройинженеринг" и "Киров строително и минно оборудване", всяка от които ще изпълни отделен ангажимент за вдигането на оградата.


Изброените по-горе компании обаче изобщо не са попаднали в полезрението им.


Репортер на в. "БАНКЕРЪ" се свърза с управителя на "Ломини" ООД Христо Стоянов, който каза, че никой, никога и по никакъв повод не е изпращал запитване до него, не се е интересувал от възможностите на фирмата за доставка на такава тел, нито пък каква цена би предложил. Очевидно човекът се притесняваше да коментира съобщената сума за изработка на оградата и каква оферта би дал той, но без колебание каза, че цената му се струва "високичка"...


По неофициална информация много фирми са негодували, че въобще не са били допуснати да участват в състезанието за апетитната поръчка, но им е била дадена ясна "индикация", че изборът вече е направен.


И още нещо любопитно - оказва се, че при организирането на тази "спешна" поръчка е спазено условието да бъде поискано мнението на Агенцията за обществените поръчки може ли да се приложи бързата процедура. Само един ден е бил достатъчен, за да бъде "одобрен" докладът с маркетинговото проучване на комисията във военното министерство. Агенцията иска обосновка с документ, с дата 5 февруари, а докладът е от... 6 февруари?! Бързането обаче не спира дотук - на 13 и 14 февруари договорите за съгласуване с потенциалните изпълнители са им били изпратени, а на 17 и 18 февруари те вече са били подписани.


Изграждането на съоръжението по българо-турската граница се извършва с решение на Министерския съвет и ставало дума за доставката на 1300 тона материали - повече от 3000 кубика бетон, повече от 70 000 кв. м оградна мрежа, 12 000 фундамента, обясни още командващият Сухопътните войски генерал-майор Нейко Ненов. Оградата трябва да е с дължина 33 км и височина 3 м, а целта й е да се ограничи броят на хората, които нелегално влизат в България от Турция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във