Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Офшорките - вън от земеделието ни

Законодателни промени разбуниха инвестиционната общност у нас през седмицата. Те бяха обсъждани в началото на тази година, но реакцията срещу тях се появи едва след публикуването на последните изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ("Държавен вестник", бр.38 от 7 май).


Четири бизнес сдружения поискаха спешни поправки в документа. Недоволните са Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел и Българската асоциация на управляващите дружества. Те са изпратили искането си до Народното събрание, до Министерството на земеделието, до президента и до други инстанции.


Опитът ни да намерим този документ завършиха неуспешно, а и на нито една от Интернет страниците на тези четири организации няма и следа от него. Запитванията ни засега също са без отговор.


Някои откъслечни изказвания в някои медии навеждат на мисълта, че бизнес сдруженията се притеснявали от разпоредба в чл.3, според която всяко публично дружество, в което дори една акция е притежание на офшорна компания или на гражданин извън държавите членки на Европейския съюз, няма право да купува и да притежава земеделски земи. Но сред членовете на тези организации са и големи собственици на такива активи извън лицензираните от Комисията за финансов надзор акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Освен това, според бизнес организациите, прилагането на забраната ще засегне и публичните дружества, търгувани на "БФБ-София".


Чистите биографии на акционерите им безусловно са от голямо значение и не бива да се допуска инвеститори с неясно финансово положение и намерения да присъстват на капиталовия ни пазар, независимо в какви активи влагат парите си. По принцип това е правилно. Но за всеки запознат с този тип търговия е ясно, че сделките с акциите на публичните дружества постоянно променят състава на акционерите им и, казано най-общо, с новата разпоредба те са поставени под заплахата винаги да са в нарушение, ако купуват земеделска земя. Затова се настоява за текст, който да изключи от обхвата на новата разпоредба компаниите, които се търгуват на БФБ или на друг лицензиран фондов пазар в Евросъюза.


Другата промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която притеснява четирите организации, е изискването физически или юридически лица да купуват и притежават нива и пасища у нас, ако пребивават тук повече от пет години. Опасенията им са, че това ще извади на пазара парцели и съответно ще свали цените им. Това също ще тласне офшорките да се освобождават от активите си (на приемливи засега цени) и да напускат страната ни.


Предвидени са санкции за неспазилите закона до края на тази година. В противен случай от началото на 2015-а нарушителите ще бъдат глобявани с по 100 лв. за всеки декар притежавана земя, а ако три месеца по-късно все още не са продали активите си, следва глоба от по 300 лв. на декар. Ефектът от тази постановка, според бизнесмените, също ще е противоречив.


Бизнес сдруженията са в правото си да бранят членовете си. Отделен въпрос е, че за пореден път се изправяме пред високомерното "законотворчество" на депутатите ни, които от парламент на парламент стават все по-"компетентни" и не се напъват да се съветват с хората от засегнатите от техните действия бизнеси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във