Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Офшорките се скриха от закона

Помните ли истерията покрай офшорните фирми отпреди година и половина? Тогава всички медии и институции гърмяха с всевъзможни информации, факти и предложения за дейността на т.нар. островен бизнес. Дори в селските кръчми офшорка стана синоним на злоупотреба. Политиците ни обещаваха на едро да изкоренят това зло от българската икономика, писаха закони... но днес вече никой не се сеща за тия неща. Дали заради скандалите, които през ден ни заливат като цунами, или заради стряскащо късата памет на българина подобни теми въобще не влизат в дневния ред. 

А иначе от първия работен ден на 2015-а българските компании, чиито собственици (физически или юридически лица) са регистрирани в някоя от офшорните зони по света, вече са в нарушение на националното законодателство. Това е така, защото влезе в сила Законът за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, който бе приет от парламента в края на 2013-а. С този норматив България стана първата европейска държава, наложила законови ограничения за дейността на фирмите с неясни собственици. Каква е обаче ползата от това? Особено след като бе дадена цяла година на предприемачите, криещи се на сянка в някои от данъчните оазиси, формално да легализират работата си. 

Ако някой е вярвал, че ще видим отнемане на лицензи или разрешителни, разваляне на договори или пък тотално прогонване на офшорките, значи е бил пълен наивник. В изключително краткия закон от едва осем члена, чийто автори са Йордан Цонев и Делян Пеевски от ДПС,

има достатъчно вратички

или казано на юридически език - изключения. Благодарение на тях бизнесът спокойно можеше да се приведе във вид, съответстващ на новите разпоредби. Разбира се, макар никой да не признава публично, има и други схеми, при които офшорните зони формално ще излязат от играта, но привилегиите им ще продължат да се ползват. Например с няколко уведомления за сделки до Комисията за защита на конкуренцията цялата енергийна империя на Христо Ковачки е трансформирана така, че хем не може да бъде хваната от законодателството, хем корените й се губят в задморски дестинации. Формалната смяна на собствеността започна с топлофикациите в Перник, Плевен, Русе, Враца, Бургас, Габрово, Сливен и Велико Търново, които Ковачки държеше чрез регистрираните на Сейшелските острови "Приам Консулт Корп.", "Корнворс Лтд", "Галер Консулт Лимитед", "Уорсфорд Лимитид", "Дариал Корп." и "Лотер Интернешънъл Инк.". Общото между всички тези казуси е, че няма посочена цена на сделките, може би защото никой на никого не е плащал. Така първата топлофикация вече е в ръцете на британските фирми Bingham Management Ltd. и Antartio Commerce Ltd. Според документите в КЗК физически собственик на Bingham Management, която държи 71% от пернишкия ТЕЦ, е Кристофър Мотин. И тъй като той е декларирал, че не контролира други предприятия нито на територията на България, нито извън нея, комисията е приела, че не е налице сливане между предприятия и съответно няма за какво да се произнася.

По подобен начин парното в Плевен  е преминало в ръцете на "Каталанд Лтд.". Въпросното дружество е вписано под № 9050821 в Регистъра на дружествата за Англия и Уелс и капиталът му се притежава изцяло от физическото лице Елизабет Улъм. Чрез тази сделка г-жа Улъм придобива контрол и върху "Топлофикация Русе", която е дъщерна на "Топлофикация Плевен". Друга британска компания - Bovard Ltd, е придобила парното в Бургас, като за неин собственик е посочен Стюърд Попълтън. Зад врачанската топлоцентрала пък вече стои кипърската фирма Ollemira Business LTD, чийто едноличен собственик е Анна Симан. Също от Кипър са и новите еднолични акционери в "Топлофикация Габрово" и "Топлофикация Сливен". Това са Darklet Limited с номинален собственик Марта Калеши и Nerpana Ltd, представлявана от Клеа Константину. 

Малко по-различно е положението при "Топлофикация Велико Търново", тъй като там името на собственика на купувача - Astorida Trading Limited, е заличено. Което не е попречило на Комисията за защита на конкуренцията да позволи придобиването с познатия мотив, че щом става дума за физическо лице, което не извършва друга търговска дейност, няма нужда от произнасяне.

Със смяната на собственика на "Мина Чукурово" - от сейшелската офшорка "Шалот Корпорейшън" към английската Stockett Limitedи, бяха уредени също така "Консорциум Енергия МК" и ТЕЦ "Бобов дол", които са дъщерни на мината. Подобна въртележка стана и във "Въгледобивна компания". Преди това половината от нея държеше един от най-приближените хора на Христо Ковачки - Никифор Вангелов. Останалите 50% бяха на "Болония инвестинг лимитид" - офшорка, регистрирана на улица "Роуд Таун" в столицата на Британските Вирджински острови - Тортола. Но едноличен собственик на капитала вече е Красимир Чаврагански. По този начин е осветлена и компанията "Въгледобив Бобов дол", която е изцяло притежание на "Въгледобивна компания".

Британски фирми са заменили сейшелските офшорки и в мините "Бели брег", Станянци" и "Открит въгледобив". Това са Newbery Management Ltd., Laumer Limited и Coghlan Corporation Ltd.  А "Мина Черно море-Бургас" е прехвърлена на кипърската Magiva Holdings Ltd. 

Нов собственик има и фабриката за брикети в Гълъбово - "Брикел". На мястото на "Молер Корп" (Сейшелите) влезе английското дружество "Бакар Лимитид". През миналата година беше сменен и номиналният собственик ("Хестън Корпорейшън Лимитид") на "Атоменергоремонт", фирма отново свързана с Ковачки и изпълняваща редица държавни поръчки. Тя беше прехвърлена на българската "Бултрейд корпорейшън", притежавана от Борис Методиев и регистрирана на адрес в индустриалната зона "Орион", където са регистрирани повечето дружества, контролирани от самоковския бизнесмен. 

Благодарение на

енигматичната фигура, наречена физически собственик

проблемите си решава и новият анонимен собственик на "Булгартабак холдинг". Преди седмица Комисията за защита на конкуренцията даде разрешение австрийското дружество "БТ Инвест", което притежава мажоритарния дял в холдинга, да бъде продадено на дубайското TGI Middle Est FZE. Сделката обаче ще се сключи чрез дъщерната му фирма Livero Establishment, регистрирана в Лихтенщайн. Според проверката на регулатора това нямало да доведе до концентрация или да наруши конкуренцията на пазара. Дубайското дружество, което еднолично се контролира от Prest Trade, в момента не извършвало търговска дейност. Дъщерната му компания Livero пък няма дейност в България. Важното в случая е, че зад двете фирми стои едно и също физическо лице, което фактически ще упражнява правата на контрол. Само че името му е заличено от протокола, защото представлявало търговска тайна. Ако тази маневра в собствеността не беше направена, имаше реална опасност от развалянето на приватизационната сделка за цигарения холдинг. Причината е, че в закона срещу офшорките има разпоредба, според която такива фирми не само че няма да се допускат до нови процедури, ами дори и старите договори с тях ще бъдат обявявани за недействителни. Последното може да стане по искане на всяко заинтересовано лице и държавата няма да дължи връщане на полученото по контракта, нито компенсации и обезщетения от какъвто и да е характер.

С уж строгите разпоредби на шумно рекламирания закон ще се размине и една от най-големите строителни компании у нас - "ПСТ холдинг". До неотдавна официално зад нея стоеше регистрираната на Британските Вирджински острови "Галиано Уърлдуайд лимитид". Днес обаче собственик е кипърската "Колвик Сървисис лимитид". Сменено е и самото наименование на българската фирми, като тя вече се нарича "ПСТ груп".

Гриша Ганчев също няма проблем със Закона срещу офшорките, независимо че мажоритарният собственик на неговата фирма "Литекс комерс" - "Литекс инвестмънт лимитид", се подвизава на Британските Вирджински острови. Причината е, че в Търговския регистър са публикувани документи за актуалното състояние на "Литекс инвестмънт лимитид", от които стават ясни истинските му собственици. А това, както вече споменахме, е достатъчно основание фирмата да не се закача. Притежатели на акции в офшорното дружество са самият Гриша Ганчев, Илия Терзиев, Иван Дойнов, Радослав Димитров и Константин Димитров.

Има фирми, които още отначало

останаха извън обхвата на норматива

възползвайки се от предвидените в него изключения. Няма бариери например за офшорки, чиито книжа се търгуват на някоя борса в страна от ЕС. Така стоят нещата със "Стара планина холд", в която акции притежава лихтенщайнската Potbul Invest Foundation. Освен това всяка "сенчеста" компания може да продължи да прави бизнес у нас, ако е лицензиран инвестиционен фонд или друга подобна структура и е част от икономическа група, чиято фирма майка е данъчно регистрирана в държава, с която България е подписала спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или споразумение за обмен на информация. Това се отнася за трите ни частни национални телевизии - bTV, Nova и TV7. Те имат неясни собственици, но по никакъв начин няма да бъдат засегнати от иначе строгите разпоредби. Просто защото притежателят на "БТВ медиа груп" - "Си Ем И Бългерия Би Ви", е регистриран в Холандия, този на "Нова броудкастинг груп" - "Ем Ти Джи Броудкастинг", в Швеция, а фирмата зад "ТВ седем" е кипърската "Краун медия лимитид". В подобна ситуация са и редица фирми като "Актавис", "Сторко", "Чипита Фуудс България", "Стар фудс България", "Еко България", "София файненс" и т.н.

Има една древна мъдрост, че законът е като паяжина и малките насекоми загиват в нея, а големите благополучно се промъкват. Когато и да е била измислена, у нас тя още е съвсем актуална.

Facebook logo
Бъдете с нас и във