Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОДИТЪТ В КАПАНА НА НОРМАТИВНИ НЕУРЕДИЦИ

Законотворците у нас за пореден път си оставиха ръцете върху свое съчинение. Последните промени в Закона за независимия финансов одит от юни тази година са положителен факт (доколкото според гилдията на експерт-счетоводителите те се появяват след повече от четири-пет години умуване). Но според професионалистите нещата отново не са изпипани. Парадоксално е, че промените в Закона за независимия финансов одит, които засягат създаването на Комисия за публичен надзор върху регистрираните одитори, вече са в сила, а управляващите не си помръдват и малкото пръстче, за да я сформират. Впрочем парадоксално е, но не е неочаквано - тройната коалиция обикновено пропуска всички законови срокове, когато става дума за избиране или подмяна на хора, заемащи мандатни длъжности. А местата в Комисията за надзор на одита са точно такива.
Според закона Българската народна банка (БНБ), министърът на финансите, Комисията за финансов надзор (КФН), министърът на икономиката и енергетиката и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) трябва в срок от две седмици след влизането на нормативния документ в сила да дадат своите предложения за членове на въпросната комисия. Две от местата в надзорния орган са за представители на ИДЕС и засега единствено одиторската организация е определила кои да бъдат те. Христо Маврудиев и проф Христина Вучева, които бяха посочени от управителния съвет, съобщи за в. БАНКЕРЪ председателят на Института на дипломираните експерт-счетоводители Михаил Динев. Като направи уговорка, че не иска да се впуска в подробни коментари, Динев заяви, че в последната си редакция законът е много силно политизиран. Законът влезе в сила през юни, а вече не се спазва. Мина повече от месец, а комисията не е сформирана. Разбирам, че депутатите бяха в отпуска, но парламентът вече работи и управляващите би трябвало да дадат своите предложения за членове на комисията, смята председателя на ИДЕС.
Навярно подобни упреци накараха депутатите от бюджетната комисия изненадващо да добавят в дневния ред на заседанието си на 8 октомври избора на председател на новия надзорен орган. Стана ясно, че най-вероятно Николай Чаталбашев ще оглави Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. В момента той е главен експерт към Сметната палата и секретар на Комисията за оценка на качеството на одитите, също структура към Сметната палата. Кандидатурата му е подкрепена както от Михаил Динев, така и от председателя на палатата Валери Димитров. Не се разбра обаче дали е имало други претенденти за апетитното място и кои са били те. Самият Чаталбашев заяви за в. БАНКЕРЪ, че до десетина дни след като парламентът го одобри и встъпи в новата си длъжност, ще бъдат определени останалите членове на комисията.
Но изборът им е само един от проблемите, свързани с прилагането на новия Закон за независимия финансов одит. Основният мотив за приемането му в началото на лятото бе хармонизирането на нашето законодателство в областта на одита с това на Европейския съюз. С други думи - трябваше спешно да се уеднаквят минималните задължителни изисквания за извършване на независимия финансов одит в съответствие с Директива 2006/43/ЕО.
Най-сериозните промени в нормативния акт
засягат пряко дружествата, които извършват дейност от обществен интерес. Като такива се определят публични дружества и емитенти на ценни книжа в страната, както и в друга държава членка на ЕС и на Европейското икономическо пространство, кредитни институции, застрахователи, презастрахователи, здравноосигурителни и пенсионноосигурителни дружества. В списъка са и фирмите, които произвеждат, пренасят и продават електроенергия и топлоенергия, които внасят, пренасят, разпределят и транзитират природен газ, дружества за водоснабдителни, канализационни и телекомуникационни услуги, Български държавни железници ЕАД и дъщерните му предприятия. Изискванията на закона се отнасят и за компаниите, които за текущата финансова година надвишават показателите на два от трите критерия: балансовата стойност на активите им към 31 декември да е над 84 000 000 лв.; нетните им приходи от продажби за годината да надхвърлят 97 500 000 лв. и средната численост на персонала им за годината да е поне 250 души. Това е и стандартът за средни предприятия в ЕС.
Според влезлите вече в сила изменения всяко от изброените предприятия трябва да създаде в структурата на управлението си
одитен комитет
който да спомага за съставянето на по-точни и коректни отчети. След фалита на американския енергиен гигант Енрон и на някои други големи компании хората се притесниха, че финансовите отчети на предприятията не са достатъчно сигурни и на тях не може да се разчита заради лоши практики при изготвянето им. Това от своя страна може да доведе до измами. Създаването на одитни комитети ще спомогне за по-доброто корпоративно управление и ще гарантира в по-голяма степен сигурността на инвеститорите. В сегашните условия на криза например, ако компанията се управлява добре и комитетът е наистина независим и спазва изискванията, инвеститорът ще бъде по-спокоен и няма да бърза да се отърве от акциите си в тази компания, коментира пред в. БАНКЕРЪ Мариан Маринов, мениджър по Контрол на риска в Делойт Одит. Той поясни още, че в състава на новите звена не могат да бъдат избирани изпълнителни директори, членове на управителни органи на юридическото лице и хора, които работят в тази структура. Също така поне един от членовете на одитния комитет трябва да има завършено висше образование със специалност счетоводство или финанси и най-малко пет години професионален опит по счетоводство или одит. Поне един от членовете трябва и да е независим от надзорния съвет.
Като цяло големите дружества едва ли ще бъдат особено засегнати от новите изисквания, тъй като повечето от тях имат цели одитни звена, системи за контрол и т.н.
Проблемът е при по-малките фирми
за които ползването на услугите на дипломиран експерт-счетоводител и без това е скъпо удоволствие. Функциите на одитния комитет далеч не са безобидни. Той ще наблюдава процесите по финансовото отчитане и ще следи ефективността на системите за вътрешен контрол. Освен това новото звено ще препоръчва избор или смяна на дипломирания експерт-счетоводител и ще преглежда независимостта му. Всъщност създаването на тези комитети само по себе си не би трябвало да представлява затруднение. Проблем ще бъде изграждането на цялостна система за вътрешен контрол и управление на риска, а и изобщо на стабилна структура за вътрешен одит. Нека уточним, че в предприятията, които са акционерни компании, функциите на одитния комитет могат да се осъществяват от управителния съвет, от съвета на директорите или от надзорния съвет. Това обаче може да се случи единствено ако съгласно последният годишен отчет предприятието отговаря най-малко на два от следните три критерия: средна численост на персонала за годината - до 50 човека; балансова стойност на активите към 31 декември - до 18 млн. лв.; нетни приходи от продажби за годината - до 20 млн. лева.
Така написан нормативният акт води до съмнението, че
някой иска да натовари с разходи за одит още фирми
и да ги задължи да създават одитни комитети. От 250 души минималният брой служители става 50, активите до края на годината от 86 млн. лв. намаляват на 18 млн. лв., изискването за нетни приходи от продажба за годината се свива от 100 млн. до 20 млн. лева. Всичко навежда на мисълта, че в обхвата на одитната дейност се вкарва нова група - по-малките предприятия. Например всеки търговец на захар със собствена складова база попада в нея поне според един от тези критерии. Опасявам се, че този публичен, независим надзор във финансовия одит всъщност ще бъде част от рекета върху определени фирми, като им налага създаването на такива одитни комитети, коментира независимият депутат Мария Капон пред репортер на в. БАНКЕРЪ. На практика излиза, че по този начин се увеличава броят на предприятията, които подлежат на одит...
Всъщност според законотоворците чрез тези комитети би трябвало да се намалят
възможностите за укриване на данъци
и фирмите да бъдат принудени да показват истинските си финансови резулати. Дай Боже, така наистина да се стигне до по-малко измами. Но не бива да се надяваме, че само един закон, налагащ създаване на допълнителни звена, ще реши тези проблеми. Схемата на организация на контрола трябва да е друга, коментира проф. Михаил Динев, председател на ИДЕС. Но не пожела да уточни коя според него е правилната схема.
Оказа се също така, че последните промени в нормативния акт са
в противоречие с други документи
Според председателя на Камарата на вътрешните одитори Валерий Павлов новите изисквания за създаването на управленски структури, каквито са одитните комитети, се дублират с текстовете в Закона за вътрешен одит в публичните дружества. Освен това в Търговския закон няма такива разпоредби. По кой нормативен акт трябва да се създават тези нови структури, защото не е ясно? В един закон одитните комитети са с помощни функции, а в друг - с контролни, коментира още Павлов. По думите му по този начин се създава частен монопол върху определена категория дружества от страна на ИДЕС с цел да си осигурят още приходи.
На този етап никой не е в състояние да каже колко пари ще трябва да вложат фирмите за създаването на подобни допълнителни звена. Чисто финансово не знам точно колко ще им струва, но това не е разход, който не биха могли да си позволят. Още повече че по-скоро ще им донесе ползи, тъй като е пряко свързано с по-добро корпоративно управление, а това от своя страна е обвързано със сигурността на компаниите и оттам - с покачване на акциите им, каза Мариан Маринов. Според председателя на ИДЕС обаче дружествата ще се затруднят не само финансово, но и организационно. Споделям напълно твърдението на Мария Капон, че това ще доведе до рекет над определени фирми. Държавата прекалено много се намеси в одиторската професия, категоричен е той.
Експерт-счетоводителите от ЕВРООДИТ Би Екс също са скептично настроени. Няма как да се изчисли колко ще струва на фирмите въвеждането на одитни комитети, тъй като все още нямаме практика в тази насока. Освен това не се знае какви възнаграждения ще поискат тези, които ще членуват в тези структури. Признавам, че ще е трудно например за по-малките енергийни компании. Макар и да не отговарят на изискванията по отношение на оборота, те попадат в групата за създаване на новите звена само заради областта, в която работят, коментира за БАНКЕРЪ Изабела Джалъзова, управляващ съдружник в ЕВРООДИТ Би Екс.
Впрочем улисани в бързане или поради друга причина, депутатите са пропуснали да отбележат в текстовете на Закона за независимия финансов одит каквито и да било
срокове за създаването на одитните комитети
Изискването вече е в сила, така че всички, отговорни за изпълнението му, включително и министерствата, трябва да започнат незабавно процедурите по комплектоването на тези звена, заяви експертът към парламентарната Комисия по бюджет и финанси Велин Филипов. Той обаче не можа да бъде по-конкретен и да посочи крайна дата или пък някакви санкции, ако изискванията не бъдат спазени... А липсата на срокове не поставя дружествата в особено изгодна позиция. Конкретни дати няма, но предполагам, че са същите като официалните срокове за изготвяне на годишните финансови отчети (31 март на следващата година). Ако е наистина така, компаниите не разполагат с достатъчно време, защото тепърва трябва да излъчат одитни комитети, членовете им да подпишат договори, да препоръчат одиторите и т. н. Тази година ще има затруднения и смятам, че трябваше да има някакъв гратисен период, смята Джалъзова. Според експертите на Делойт Одит пък за създаването на новите звена и на системите за вътрешен контрол ще са нужни между шест и девет месеца. И така нататък... А иначе - за страничния наблюдател промените в Закона за независимия финансов одит за пореден път показаха, че когато става дума за нормативни документи, посветени на специфични области като одита, народните представители демонстрират абсолютна некомпетентност и произвеждат некачествен продукт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във