Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Общините - пред знака "Път без изход"

Община Девня изпреварва финансово близката Варна, но далеч не е сред предпочитаните места за живеене.
S 250 10998c73 514b 4748 971d 96918083c02e

Неизплатената все още част от дълга на 266 български общини в края на първото тримесечие е 1 236 839 623 лева. Както отбелязва Министерството на финансите, допълнително с поетите общински гаранции за изплащане общата сума нараства на 1.253 млрд. лв., от които 576.5 млн. са вътрешни задължения (46.5 %) и 662.5 млн. лв. - външен дълг. Столичната община е лидер с половината от него (50.5%).

 

Тази справка на финансовото ведомство, която излезе преди дни, поставя сериозен проблем. Най-развитата част на страната - София, която формира 40% от брутния вътрешен продукт и ползва най-големия размер на европейското безвъзмездно финансиране (само стойността на строящата се нова линия на метрото е над 600 млн.), се оказва и най-голям длъжник.

Има две обяснения. Първото е известно - нерационалното изразходване на средствата и прекомерно завишените стойности на обществените поръчки. Второто е в данъците. Но в столицата събираемостта е сред най-високите в България. Тогава?

Ясно се вижда, че тази ситуация е плод и на други фактори. Основният от тях е във

 

формалната независимост на местната власт

 

Колкото и силно да е провъзгласена в конституцията и законите ни, тя си остава само на книга и не е подплатена с достатъчно собствено финансиране. Същият проблем се забелязва и при другите общини. Например просрочените им задължения, макар и спаднали по размер, са 146 млн. лева. Любопитен детайл е, че само 28 млн. от този дълг е в 32-те общини с планове за финансово оздравяване, а останалите просрочени 118 млн. са на местни органи на власт, определяни иначе като съвсем здрави и без парични затруднения. Нещо повече, както уверява Министерството на финансите, броят на финансово затруднените общини всяка година намалява. В края на миналата те са били 13 срещу 32 през 2016-а. Причините за формалното подобряване на положението с финансите обаче са най-различни. Предимно предоговаряне и преразсрочване на дълговете, докато намаляването на разходите е с малко значение. По-високата събираемост на данъците пък е на последното място в класацията за спасение на закъсалите. На първо място са безлихвените заеми, отпуснати от бюджета. С тях се покриват задълженията, които имат тези общини, и така положението изглежда по-благоприлично.  

Решението освен икономическо е и политическо. Срокът на връщането на парите към бюджета е края на следващата година. Но през есента на 2019-а са местните избори. Според закона финансовият министър има право да отпусне допълнително субсидии на закъсалите структури, т.е. да им опрости задълженията. И редица експерти очакват да се случи именно това. Всеизвестно е, че редица кметства нито сега, нито в бъдеще ще имат възможност да функционират без различни помощи, допълнителни субсидии и преки парични инжекции от централния бюджет.

Какво прави впечатление сред споменатите 13 финансово закъсали общини през 2017-а. Сред тях има такива като Симитли, Кочериново, Белоградчик и Стамболово, в които собствените приходи са между 17 и 18% от бюджетните им разходи. Но има и такива, в които този дял е над средните за страната 40% -  да речем, в Чепеларе той е между 45 и 51 на сто в различните полугодия на миналата година и първото тримесечие на тази.

Следователно причината не е само в ограничения по принцип обем на приходите. Тя е и структурна. От 266 общини само 4.88% са водят с финансови затруднения. "Здравите" от своя страна имат 118 млн. лв. неплатени задължения, някои от които са със значителни просрочия във времето. Става дума за 141 градски и селски райони, или 57.1% от всичките. Срещу тази не розова картинка с общинските финанси

 

стоят 2.2 млрд. лв. собствени приходи

 

Сумата изглежда внушително, но тя е само 40% от онази, на която кметствата разчитат, за да вържат двата края и нещичко да заделят за подобряване на бита на хората и обкръжаващата ги среда. Останалите 60% се допълват с държавни субсидии, които никога не стигат. (Става дума за 3 264 075 100 лв. трансфери от държавния бюджет, записани в закона му за тази година, и за още поне стотина милиона, отпускани извънредно). Само в 41 общини - 29.3%, собствените приходи надвишават разходите им. Другите засега се спасяват с рязане на поетите ангажименти (основно по обществени поръчки) с 152 млн. лв. и с ограничаване на разходите на първо време с почти 50 млн. лева.

Тоест  независимата местна власт до гушата е зависима от централната. Плахите стъпки от 2007-а, когато общинските съвети получиха правото да определят местните данъци в предварително определени граници, не бяха последвани от други. Реално регионалната власт в държавата, макар и избирана от гражданите, е продукт на държавната. Защото който плаща, той поръчва и музиката.

Всъщност бюджетът е изправен пред

 

две алтернативи - политическа и фискална

 

Политическата е да концентрира средствата при себе си и после да разпределя милионите за послушните и своите си кметове и власти. С такъв подход се печелят избори, но не печели развитието на страната. Фискалната алтернатива е децентрализацията. В момента в общините приходите основно идват от  местните данъци и такси, а не от бизнеса. Едно от предложенията, които сериозно се обсъждат от финансовото министерство и се одобрява от специалистите, е поне една част от облагането на доходите на населението да се заделя за местната власт - примерно една пета. Само че едва ли това преразпределение ще реши проблемите? То ще се превърне в поредната мимикрия на силната ръка. Двайсет процента от събрания данък не са в състояние да извадят бедните общини и тези с висока безработица от затрудненото им състояние. Облагодетелствани от подобна схема на преразпределение ще са единствено няколко града - столицата, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, където делът на тези приходи е относително най-висок.

Големият парадокс е, че решаването на проблема се търси единствено чрез политически и фискално-бюджетни мероприятия, а не чрез лостовете на икономиката. Едно изследване за икономическите центрове в България разкри

 

интересни тенденции, които се пренебрегват

 

Данните показаха, че на човек от населението средната продукция в икономическите центрове (26 на брой) е на стойност 29 000 лв. в ядрото им и 26 000 лв. цялостно за тях, като дистанцията се скъсява. Докато в периферията на тези центрове няма съществена разлика спрямо общото равнище за страната - респ. 12 000 и 11 000 лева. Разликата се вижда и в заплащането и в доходите. Наред с това се оказва, че има общини край някои от големите градове, които финансово са далеч по-добре от самите тях. Например в Пловдив произведената продукция на глава от населението е по-малко в сравнение с околните по-малки общини - Марица, гр. Раковски и гр. Стамболийски. Девня изпреварва близката Варна по този показател, както и община Сливо поле - Русе. Явлението е плод на големи производства и инвестиции, които ползват, от една страна, евтините терени, а от друга - близостта до големия град за нуждите от работна ръка. 

Нито Девня обаче, нито гр.Раковски, нито Сливо поле са кой знае колко добро място за живеене. Големите инвеститори, получавайки преференциален статус от централната власт и освобождавани от различни такси и заплащане на услуги, така оставят районите, в които се локализират, на "сухо". Оставят ги на сухо и с облагането на работещите и бизнеса, понеже тези средства отиват в републиканския бюджет. Но дори и да остане една пета част от облагането на печалбата на компаниите за общините, това не е решение. Защото заводът може да е в Сливо поле, а фирмената регистрация и седалището на компанията да са  в София или Драгоман и съответно налозите да се плащат там.

Очевидно

 

истинското решение трябва да се търси

 

в други плоскости. Първата е в инфраструктурата. Магистралите са съществени за дългите пътувания, но обикновената пътна мрежа и железниците са в трагично състояние, което не позволява разширяване на обхвата, на границите на икономическите центрове и създава трудности и с работната ръка и с настаняването й.

Втората възможност е общините да получат самостоятелност при привличането на големи инвестиции и да се съревновават за тях. А не както сега, държавата негласно, но достатъчно настоятелно  да съветва потенциалния инвеститор къде да разположи базата си или производството си. Разбира се, това обаче изисква комплекс от мерки, които без реална самостоятелност не могат да се осъществяват.

Третият момент е преразпределянето на европейските средства. От 2648 лв. средно на човек от населението 1525 лв. са за регионално развитие. Само че сред първенците е най-развитата в страната агломерация - столицата, с 2696 лева, а лидерът е Габрово, като я води само с 6 лева и 35 стотинки. Всички останали региони са значително под тези стойности. Третият в класацията - Врачанският край, е с хиляда лева надолу - 1729.21, а шест области са под хиляда.

Това е истински парадокс. Защото концентрацията на парите от Брюксел води до обезлюдяването на територията. Финансовите инжекции могат и да вдъхнат временно сила, но не са в състояние да излекуват болестта - централизация на паричните потоци в държавата!  Онова, което беше в социализма и от което, както се вижда, още не сме се отървали.   

Григор Лилов

Facebook logo
Бъдете с нас и във