Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

"Обръчи" от фирми лапат поръчки за милиони

„Национална спортна база“ осигурявала бизнеса на партийни деятели на ДПС

Още като пое поста спортен министър, Красен Кралев обеща да се заеме с проверка на всички обекти и дружества, подопечни на ведомството му, и да въведе ред в харченето на публичните финанси. Очевидно на министър Кралев ще му се отвори много работа в тази посока, като се има предвид, че още в първата му седмица във ведомството Комисията за защита на конкуренцията

го поля със студен душ

Антимонополният орган отхвърли спирането на конкурса за ремонта на Зимния дворец  (за което в. „БАНКЕРЪ“ писа) и на практика спортният началник може да бъде принуден да изхарчи близо 50 млн. лв. за ремонт, който би могъл да струва значително по-малко, ако юристите му не успеят да оборят това решение на КЗК в съда.  

Има доста данни, които подсказват, че една бъдеща проверка в „Национална спортна база“ ЕАД със сигурност

ще бъде доста любопитно четиво

Всъщност неговата предшественичка в служебния кабинет Евгения Раданова се опита да разрови част от нещата, случвали се в дружеството под ръководството на Марио Примджанов, любимеца на министър Марияна Георгиева, но очевидно не й е стигнало времето да извърши по-щателна проверка.

Вестник "БАНКЕРЪ" обаче успя да се добере до един доста кратък, но любопитен доклад, подготвен съвсем скоро - през октомври, от звеното за вътрешен одит на спортното ведомство.

От документа става ясно, че по времето на кандидатката за приза „Строител на годината“ Марияна Георгиева и в "Национална спортна база" също са кипели ентусиазирани ремонти. Договорите за „доставка на стоки и услуги и възлагане на строително-монтажни дейности“, подписани в този период са 126 на обща стойност 2 354 696 лева. Очевидно, за да бъде заобиколен Законът за обществените поръчки, при повечето от тях е използвана формулировката „авариен ремонт“.

Още

по-аварийно са били „подбирани“ фирмите изпълнителки

От всички сключени контракти натрапчиво излизат имената на няколко фирми с повтарящи се имена. Така например едноличното акционерно дружество "Фактор Трейд" получило "аварийни" поръчки на обща стойност близо 300 хил. лева. То се представлява от  Велислава Великова и от Младен Василев и е сто процента собственост на „Фактор Груп Холдинг" АД. Според последния списък на акционерите на холдинга, вписан в Търговския регистър, Великова притежава 50 акции (с номинална стойност  500 лв.), Младен Василев – 30 акции, а брат му Красимир – 20 акции от общо записания капитал на дружеството от 50 000 лева. При проверка в Търговския регистър се оказа, че Велислава Великова съществува с един и същ граждански номер в няколко фирми, но под различни имена – веднъж като Великова, друг път като Василева...?! Интересното в случая е, че според информационните масиви в холдинговото дружество социално- и здравноосигурените лица към март тази година са... три, а преди година са били две.

Същият отбор, но чрез друга свързана фирма

- "Еко-Танк-инженеринг" (чрез члена на борда на директорите Васил Ценев Мишев) беше замесен в друга поръчка на Министерството на спорта, около която имаше скандал. В края на ноември миналата година десет фирми се включиха в обявената от спортното ведомство процедура за ремонт на спортните училища "Георги Бенковски" в Плевен и "Васил Левски" в Пловдив. Комисията отвори и разгледа ценовата оферта само на една - "Еко-Танк-инженеринг" ООД. Нейната оферта беше само със 7000 лв. под прогнозната цена от 3 млн. лв. без ДДС. Става дума за същите 3.6 млн. лв. (с ДДС), които правителството бе планирало да даде за мотоциклетизма, но се отказа и ги предостави за ремонт на спортните училища. Спечелилото дружество е специализирано в производство и монтаж на метални конструкции и халета, на силози за цимент и зърнени храни, на резервоари и съдове под налягане, тръбопроводи за високо налягане, колектори и реактори за биогаз. Съдружниците на управителя му Бранимир Йосифов, според дружествения договор (от септември 2013-а), са Младен и Велислава Василеви, които пък притежават споменатато вече "Фактор трейд" и "Строителна борса партньори" и държат и по-голямата част от дяловете в тях.

Скандалът се разрази

по няколко повода. Освен че всички други участници в „конкурса“  бяха отстранени с мъгляви аргументи, още в заданието на поръчката беше записано, че изпълнителят ще получи 100% авансово плащане за всички дейности, в случай че предостави безусловна и неотменяема банкова гаранция. Участници в този конкурс възмутено го определиха като „фарс“, тъй като се разбра, че "Еко-танк-инженеринг" е предложило 90% надценка върху цената на материалите за транспорт, при регламентираната за строителството в България норма от  30 процента. А към онзи момент дори повечето складове доставяха безплатно материалите до строежа, твърдят строители.

Очевидно връзките на членовете на борда на холдинга със спортното ведомство по това време са били доста дебели. Друг негов бивш член - Кирил Момчилов, но като управител на други две фирми - „Шале 63“ и „Спид инженеринг проект“ ООД, е получил общо десет поръчки за различни ремонтни дейности. През „Шале 63“, собственост на турската фирма „Ръза Кутлу Ъштък“ (с основен предмет на дейност туризъм и търговско представителство) са минали поръчки на стойност 236 106.51 лева. А през „Спид инженеринг проект“ (в която самият Момчилов притежава 2600 дяла от общо 5000 по 1 лев, а негов съдружник е Ивайло Цаничев) са минали поръчки за още 349 773.83 лева.

Още една любопитна подробност е

че същият този Момчилов е управител и на друго турско дружество „Пишман Пластик Иншаат Малземелери Аноним Ширкети“, чиято търговска дейност не е известна у нас.

Според запознати Момчилов е син на  бившия консул в Одрин и Истанбул Кирил Момчилов, чието име изплува в списъците на дипломатите - сътрудници на бившата Държавна сигурност, и свързани с генералския кръг „Монтерей“. За бащата се знае, че  върти верига от хотели и ресторанти в курорта "Свети Влас" и в София с нееднозначното име "Консул“, макар че фирмите с това име се водят собственост на сина му.

С други думи, всички тези

безспорно обвързани едно с друго дружества

на практика са спечелили поръчки, възложени им от "Национална спортна база" на стойност от  883 937.84 лева.

 Други четири „аварийни поръчки“ на обща стойност 239 724.47 лв. са били дадени на регистриранато с 2 лв. капитал еднолично дружество с ограничена отговорност „Търговска къща Мантос“, собственост на  Любомир Капитански. Любопитното при тези поръчки - формално четири отделни, е, че два от договорите са с една и съща дата (11 юни), а другите два - десетина дни по-късно, и през четири дни – на 23 и 27 юни.

Справка в информационните регистри показва, че името на предпочетения от управляващите в Национална спортна база Капитански фигурира в списъците за регистрация на наблюдатели от фондация „Младежка толерантност“ (в изборите за народни представители на 5 октомври). Фондацията се представлява от Икмал Юсеинова Джомова, която е председател на управителния й съвет. За никого не е тайна, че фондацията е свързана с Движението за права и свободи. А нейният пълномощник Сезгин Юсеин Мехмед е предал списъка в Централната избирателна комисия (Решение на ЦИК № 761-НС от 26 август).

Очевидно

номерът с „разбиването“ на едни и същи строителни дейности

с цел възлагане на една и съща фирма се е превърнало в стил на работа в това държавно дружество.

Друг предпочитан избранник на хората на Примджанов е фирма „Дарус“ ООД . Тя е прибрала 234 986.20 лева. Чрез четири договора с поредни номера, подписани на една и съща дата - 30 юни.   

Интересното е, че тези поръчки не са обявени дори в официалния сайт на „Национална спортна база“, още по-малко са огласени „бенефициентите“ по тези договори.

Според одитния доклад управляващите на държавното дружество са вземали абсолютно незаконосъобразни решения, които са в нарушение на изискването на чл.15, ал.6 от Закона за обществените поръчки. А той е категоричен - "не се допуска разделяне на обществената поръчка с цел заобикаляне на прилагането на закона, включително и при поетапно строителство, когато завършеният обект не може да получи решение за ползване като самостоятелен обект".

Освен всичко това доста скромно са отразени и търговете за отдаването на базите на дружеството. Никъде не става ясно кой и срещу колко (или може би какво) ги е наел...?!

Сега министър Кралев със сигурност трябва да се занимае именно с този въпрос, тъй като за никого не е тайна, че в капитала на „Национална спортна база“ влизат най-апетитните спортни имоти. И нищо чудно да се окаже, че те също са „разпределени“ по странна симпатия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във