Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Обновяването на старите жилища ще глътне милиарди

България си е поставила за цел да обнови до 2030 г. около 8 на сто от съществуващия в момента сграден фонд. Това означава в следващите девет години да бъдат модернизирани общо 22,2 млн. кв. метра жилищни и нежилищни сгради. По този начин ще бъдат спестени общо над 1,3 млн. тона вредни емисии. А енергийните спестявания ще са за 2917 гвтч.

Така поне е записано в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., пътната карта към която бе представена от директора на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев.

Според нея до 2050 г. е възможно да се постигне обновяване на 20 на сто на сградите у нас като се спести 7329 гвтч енергия общо и над 3,2 млн. тона вредни емисии. Но при тежкото състояние на сградния фонд в страната, за постигането на тези цели, тоест на съвременните нива на енергийна ефективност, ще са необходими колосални инвестиции –  над 11,7 милиарда лева.

Само за  обновяване на жилищните и нежилищните блокове до 2025 г. ще трябват над 1,5 млрд. лева, показват данните на агенцията. Всички тези пари могат да бъдат осигурени чрез различни публично-частни партньорства, кредитни линии, зелени облигации, гаранционни фондове и „зелени“ ипотеки, обясняват специалистите.

При 91% от жилищата буквално се прахосва енергия. При тях използваната първична енергия може да достигне до 435 квтч на кв. метър за година. За справка – нормалните постройки за живеене в Западна Европа използват около и под 100 квтч на кв метър енергия. Така сградите у нас се нареждат в най-ниските класове на енергийна ефектиност - Е, F и G. Именно за тях в Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени и основната част от средствата за саниране

От Агенцията за устойчиво енергийно развитие представиха и данни от 2018 г. за социалния статус на домакинствата. Оказва се, че 33,6 на сто от тях изпитват ограничения при отоплението на домовете си. Близо 32 на сто пък не могат да плащат навреме разходите, свързани с обитаваното от тях жилище.

Друга от целите, записани в Плана за възстановяване, е до 2024 г. енергийната интензивност на икономиката ни кумулативно да намалее с 10 процента. С толкова за същия период е необходимо да намалее и въглеродният й интензитет, а делът на енергията от възобновяеми източници в крайното брутно потребление да достигне 24 на сто.

В компонента „Нисковъглеродна икономика“ за енергийна ефективност на сградния фонд са предвидени почти 2,2 млрд. лева, отбелязва Ивайло Алексиев. Това е и най-голямото перо от разходите, които са предвидени в тази насока.

Държавата обаче трябва да създаде инструменти за измерване на енергийните спестявания при сградите. Сега такъв механизъм няма и никой не знае дали и колко е спестената енергия годишно във вече санираните блокове. Така не е ясно и доколко правилно са изразходвани милиардите левове от националния бюджет за саниране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във