Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Новото саниране - отново безплатно, но... с повече от едно наум

S 250 b48e0f9f 432d 47af ba94 18b965937b52

Предизборно или по повелята на Брюксел нова вълна на саниране е на път да обхване страната. Цели 1.7 млрд. лв., че и повече, са предвидените за тази работа. Ще има и съфинансиране, но се обсъждат четири механизма, по които то да бъде осигурено така, че гражданите да не плащат директно от джоба си.

През седмицата регионалният министър Петя Аврамова обясни, че все още има затрудненията при включването на собствениците на жилища в Националната програма за енергийна ефективност. Причината е в разногласията помежду им. Важен момент е, че етажната собственост трябва да регистрира свое сдружение, за да може да кандидатства по програмата, но хората без пари малко ги греят бъдещите ползи от санирането на блока.

Така или иначе, на този етап държавата все още умува как да изразходва тези близо два милиарда и какво да е съфинансирането от собствениците в кооперациите. Всъщност един от разработваните варианти е създаването на национален фонд за декарбонизация. Тази идея бе предоставена за разглеждане от Министерството на енергетиката още през лятото под името „Национална стратегия за подпомагане обновяването на сградния фонд на България до 2050 г.“. Амбицията е да бъдат санирани 60 % от жилищните и 17 % от нежилищните сгради, което да доведе до 7329 GWh спестена енергия годишно.

На практика, благодарение на въпросния фонд е възможно цялата операция отново да излезе безплатно за хората от блоковете като при предишната програма. Правителството и без това е развързало предизборно кесията, така че няма да е изненада, ако в края на годината реши да задели и български пари за енергийната ефективност. Лошото е, че предишния път ефектът не бе еднозначен. Вярно е, че не малко кооперации бяха обновени безплатно, но и редица граждани не останаха доволни от претупаната и мърляво свършена работа. Имаше паднали облицовки и ред други проблеми, но пък изпълнителите (които успяха да се вредят) направиха големите си удари и ще помнят тази държавна благодат години наред. Някъде цените смело се доближиха до тези на новото строителство, а разследваните за измами бяха единици.

Разглеждат се и други три варианта за старт на санирането, като се търсят и три ефекта от изпълнението на мерките – социален, икономически в условията на криза и екологичен, уточни Аврамова. Нагласите са с отпуснатите средства сега да бъдат обновени около 2000 жилища.

Изпълнението на програмата ще започне през 2021 г. с многофамилни сгради, които вече са сключили договори с общините и документите им са одобрени в Българската банка за развитие. В момента има над 3000 чакащи блокове. Според регионалното министерство, чрез новите схеми за подкрепа вече ще може да се санират не само жилищни блокове, но и еднофамилни къщи. Процедурите вероятно ще са сходни, като също ще има финансиране от страна на собствениците.

Поуките от предишните програми

Властта може и да е готова да раздава пари (особено напоследък), но е важно и дали си е взела някакви поуки от неблагополучията при предишните програми. Сериозни критики тогава имаше и от строителния бранш. Най-вече заради качеството на извършваните ремонти. Уж някъде трябваше да се направи капитален ремонт като се подмени изцяло ВиК и електроинсталацията, както и топлофикационната система. Заедно с това да се поставят примерно соларни панели на покрива, както и да се изследват фундаментите на сградата и всяка плоча за пропуквания или корозия. Вместо това блоковете масово бяха изолирани само с фибран и стиропор, без дори да се смени дограмата. Което по никакъв начин няма да удължи самия им живот. Прогнозите са, че като цяло експлоатационният живот на панелките у нас ще е около 50 години. При някои този срок вече отива към края си и голямата въпросителна е докога те ще са годни за живеене. Подобни разчети трудно се намират и за обновените сгради. Според стандартите на Европа жилищата трябва да достигнат нива на енергийна ефективност от клас А или по-високи. В България обаче, без поставяне на термопомпи или соларни панели, обновените блокове едва го докараха до клас Б. В страната днес има една единствена сграда, отговаряща на всички европейски критерии за енергийна ефективност от клас А. Става дума за Техническия университет в София, обновен по специален проект и с поставени ВЕИ източници на енергия, модерна дограма и качествена изолация, припомнят строителните специалисти.

Хората от бранша останаха озадачени и защо не бе направено енергийно обследване преди и след мерките за саниране, за да се види какви са енергийните спестявания. Това е причината и досега да не е напълно ясен ефектът от отпуснатите 2 млрд. лева наши пари при предишната програма.

Амбициите на Европа

Европейската комисия публикува неотдавна своята стратегия „Вълна на саниране“. В Брюксел са си поставили за цел най-малкото да бъде удвоен процентът на тази дейност през следващите десет години, така че да се постигне по-висока енергийна и ресурсна ефективност. До 2030 г. е възможно да бъдат санирани 35 милиона сгради и да се създадат до 160 000 допълнителни екологосъобразни работни места в строителния сектор, изчислява комисията. Според нея около 1% от сградите на Стария континент се обновяват всяка година, което е недостатъчно за амбицията до средата на този век той да стане климатично неутрален. Сега именно на сградите се дължат около 40 % от потреблението на енергия в ЕС и 36 % от емисиите на парникови газове.

Като се има предвид, че близо 34 милиона граждани на Европа не могат да си позволят да отопляват нормално домовете си, публичните политики за насърчаване на енергийно ефективното саниране също представляват мярка срещу енергийната бедност, спомагайки за намаляване на сметките за енергия, обясняват от Брюксел. Оттам дори приветстваха усилията на България за ускоряване на процесите по саниране. Само де не видим утре как някои чиновници или преуспели "наши" бизнесмени са обновили палатите си с европари, прехвърляйки ги на шофьори и бедни роднини, например.

 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във