Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Новият закон за ПЧП гълта 750 хил. лева

Цял куп закони у нас могат да бъдат определени като неадекватни, но този за публично-частното партньорство със сигурност е такъв. При това не защото премиерът Пламен Орешарски го нарече "сбор от добре написани юридически текстове, които обаче практически спират всеки опит да се осъществи публично-частното партньорство". Въпросният норматив бе приет през лятото на 2012-а, но така и не заработи реално. Не само че и до днес няма нито един договор за подобно партньорство, ами дори отговорните институции не изпълняват задълженията си, разписани в него.


С мотива да променят кардинално нещата сегашните управници са решили да пренапишат закона. На пръв поглед чудесно, само че има една тънка подробност. Вместо да използва собствените си умения, властта ще плати скъпо и прескъпо на частни консултанти, които да свършат тази задача. Дали целта е да се избяга от отговорност, или пък водеща е била вярата, че частниците ще се справят по-добре от държавните експерти, няма как да разберем. Да се надяваме обаче, че този път нормативните текстове ще проработят, защото иначе парите ще са отишли на вятъра.


Възнагражденията на консултантите ще се плащат по проект на Министерството на финансите, който се финансира с 1 млн. лв. от оперативната програма "Административен капацитет". Засега ведомството е обявило само две обществени поръчки по него, чиято обща стойност е около 750 хил. лева. Но по-голямата част от парите (665 хил. лв.) ще бъдат взети от една фирма, която ще има ангажимента да доразработи и оптимизира нормативната уредба за публично-частните партньорства. Освен предложения за промени в закона от нея ще се очакват и препоръки за правилника за прилагането му, актуализиране на Националната програма за сътрудничество с бизнеса, както и изготвянето на една дузина методики. Консултантът ще направи също проучване и анализ на средата, като предложи десет сектора, в които публичните институции могат да работят съвместно с бизнеса, и ще представи не по-малко от пет проекта в Германия и Португалия, реализирани по този начин. Идеята е служителите на финансовото министерство да ги проучат на място и да получат допълнителна информация за налични добри практики. Отделно избраната компания ще изготви десет бизнес модела на публично-частно партньорство в различни икономически сектори, правила, процедури, типови документи и примерни схеми за финансиране.


Всички тези дейности трябва да приключат преди 28 ноември тази година, когато е крайният срок за получаване на безвъзмездното европейско финансиране. Проблемът е, че все още не е избран изпълнител, тъй като кандидатите можеше да подават оферти до 30 януари.


Другата поръчка е за организиране на двудневен семинар и две пресконференции в София, изготвяне и публикуване на три медийни публикации, отпечатване на 615 рекламни брошури и направата на информационен банер. Към нея са включени и услугите по подготовката и провеждането на четирите работни посещения в Португалия и Германия. За това са заложени 92 хил. лв., но и в този случай все още не е избран изпълнител.


Иначе очакванията са корекциите в Закона за ПЧП наистина да са сериозни. Сега той не може да се прилага за пристанища, летища, гари, пътни съоръжения и други обекти на транспортната инфраструктура. От обхвата му са извадени и производството, преносът и разпределението на електрическа и топлинна енергия, събирането, транспортирането и третирането на отпадъци, както и напояването. Вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева обаче е категорична, че тези сфери трябва да бъдат включени в новия му вариант. А че от такъв работещ норматив страната има остра нужда, е вън от съмнение. На първо място, комбинирането на ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и еврофондовете ще спомогне за увеличаване на инвестициите в техническа и социална инфраструктура, в услуги от обществен интерес, в научноизследователска дейност... Чрез публично-частното партньорство се гарантира по-добро качество на услугите - все пак частният инвеститор е заинтересован от това, за да си възвърне вложенията. Докато например при обществените поръчки изпълнителят не се интересува особено дали се работи качествено, тъй като просто взима парите и си тръгва.


Най-неприятното е, че всички изброени и безспорни ползи могат да се обърнат на 180 градуса, когато става дума за българската действителност. Точно поради тази причина на бизнес отношенията между държавата и частния сектор у нас никога не се е гледало с добро око. Зад подобни връзки обикновено се крият всевъзможни корупционни схеми и се прокрадват личните интереси на хора от властта. Изглежда, затова в нормативната ни база допреди година и половина въобще нямаше правно определение на термина "публично-частно партньорство". Все още няма и конкретна структура или звено, което да се занимава с тази дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във