Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Новият депутатски дом става все по- скъп

Сагата с реконструкцията на бившия Партиен дом продължава. Идеята там да бъде преместена и пленарната зала на Народното събрание е от преди четвърт век. Първите конкретни стъпки (и копки) в тази посока обаче бяха направени едва преди три години. С публичния ангажимент, че новата депутатска обител ще е готова за... има-няма 365 дни. По-късно се чу, че обектът ще бъде отворен за домакини и посетители през лятото на 2019 -а, а днес - когато и този пусков срок не беше спазен - по въпроса настъпи трайно мълчание.

Първата процедура за възлагане на обществената поръчка, призвана на прероди зала "Света София" и част от двора на бившия Партиен дом в модерен парламентарен храм, е от  лятото на 2016 година. Макар и огласено под сурдинка, "нещото" тутакси стана обществено достояние. Особено цената му - 22.1 млн. лева. "Светна"и още едно обстоятелство - този харч е насочен към предварително (бого)избран играч, който през деня е народен представител (образно казано), а през нощта - всичко останало: собственик на хотел, строител на южни газопроводи, производител и дистрибутор на цигари, медиен магнат, борец срещу офшорките и т.н. 

На 20 септември 2016 г., след като всички "съответни" инстанции ги досрамя от клокочещи скандал, тогавашният главен секретар на Народното събрание Иван Славчов, издаде подобаващо решение за избор на изпълнител: "НС груп" ДЗЗД. Формалният аргумент звучи.... спестовно: офертата на ДЗЗД-то е с милион по-ниска от офертата на основния (доскоро - единствен) претендент - "Водстрой 98" АД, която бе залепена за прогнозната стойност - 22.15 млн. лева.

Според подписаният договор с "НС Груп" ДЗЗД, новият парламентарен храм трябваше да е готов за 22 месеца - до лятото на 2018 година. Това, разбира се, не се случи. А обяснението беше, че реконструкцията се бави, защото "възникнала непредвидена сложност" при демонтирането на стария покрив и изграждането на модерния оберлихт (на български - стъклен таван).

За плащане на неустойки, дължими за неспазването на договорения срок, никой не обели и зъб. Защо - ако човек е чел редовно "Банкеръ" - нямаше да се чуди. А щеше да знае, че онзи - предварително избран изпълнител - чиято оферта не мина през комисията, защото е скъпа - няма как да е бивш. И затова винаги е (бого)избран...

С други думи - случи се нещо логично. Досущ като при китайските ментета, които си купуваме през интернет за жълти стотинки, и в този случай евтиното взе да става прекалено скъпо. Не защото реконструкцията се усложнява от допълнителни защити срещу земетресения, подземни гейзери, опасност от термоядрен взрив или бомбардировки, а защото у нас всичко случайно е... адски нарочно!

Победителят в първата обществена поръчка - "НС Груп" ДЗЗД - е съчленен от две юридически лица. Водеща е фирмата "АТ инженеринг 2000" ООД, чиито съсобственик от 2018 г. е председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. А другият участник в ДЗЗД-то изпълнител - "Електрон прогрес" ЕАД, е собственост... на най-семпли офшорки, които нямат нищо общо както със строителството, така и с обществените поръчки по принцип. Защото реалният собственик се казва Георги Крумов, който е известен - още от едно време - като собственик на фонда "Е куест", и съдружник (или съмишленик) с небезизвестния  Торф Бьорголсфон. Както и да е - офшорката си е офшорка. И преди т. нар. закон "Пеевски - Цонев", и след това!

И още - водещата фирма в ДЗЗД-то, е известна и като купувач на "Техноекспортстрой" - през 2012 г., за 51 млн. лева. Според тогавашното ръководство на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, сумата е била изплатена изцяло.

Стана ясно и друго: заемът за тази покупка е отпуснат от Корпоративна търговска банка. Най-вероятно, заради това през 2013 г. акциите на "Техноекспортстрой" са прехвърлени на "Сиболе сървисис инкорпорейтид България", собственост на едноименната панамска офшорка. Която - чудно защо ли, затваря един от обръчите, които държавното обвинение - вече пет години - не иска да види откъде тръгва!

Но... дотук с провала на ремонта по първата обществена поръчка.

На 1 нoeмври 2019 г., навръх Денят на народните будители, Нaрoднoтo cъбрaниe пуcнa нoвa обществена поръчка. Пак за същото, но... не съвсем. Новата задача на поредния изпълнител е "довършителна" - oбнoвявaнe нa eлeктричecките, oтoплитeлните, вeнтилaциoнните и климaтичните инcтaлaции на обекта. Както и рeмoнт нa фacaдaтa и пoкривa нa cгрaдaтa!?

Меко казано - налудничаво! Защото, ако ДЗЗД-то - в продължение на две години е реконструирало част от сграда и част от вътрешен двор и не се е справило, т.е. не е направило ни зала, ни нищо, какво точно новият изпълнител би трябвало да обнови? Или да ремонтира?

Явно и в случая не е важен отговорът на въпроса "Защо?"

Елементарно е, тъй като и елементарната аритметика води натам. Висящи остават само три въпроса - "Кой?", "Колко?" и "На кого?"

Т. нар. втори етап е изчислен на 22 млн. лв., с което общият държавен харч надхвърля 40 милиона.

Удължава се и крайният срок за предаване на обекта - 450 дни за изпълнение на поръчката (минали), 750 дни за довършителни работи и обзавеждане (предстоящи)!

.Документи ще се приемат дo 17 дeкeмври. Факт, който сам по себе си е много интересен. Защото, ако всичко върви добре и през януари бъде избрана фирма изпълнител, много е интересно какво ще прави тя цели две години, след като - според предишните отчети - има да опъне едни жици, въздухопроводи и някакво си парно.

Или не е точно така?

 

 

 

 

 

Историята накратко

От началото на промените всички председатели на Народното събрание искат да изместят дейността на парламента в бившата сграда на ЦК на БКП. Нито един обаче все още не е успял.

Първият шеф след промените на Народното събрание, който иска да го премести в голямата сграда на ЦК, е Стефан Савов. Малко след встъпването си в длъжност на шеф на парламента на 4 ноември 1991 година той изказва притесненията си, че таванът на сградата ще падне върху депутатите, докато работят. Няма сведение дали страховете на Савов се базират на установени напуквания или пропадане на тавана от инженери или архитекти. За няколко месеца все пак народните представители се преместиха в бившия партиен дом. Но след като Стефан Савов беше свален от поста през септември 1994 година, те пак се върнаха в малката сграда.

Наследникът на Савов - Александър Йорданов последва мераците на предшественика си за преместване на депутатите. Малко след началото на мандата си реши голямата зала в партийния дом "Света София" да стане резервна на тази, в която народните избраници заседават и в момента. Плановете му обаче останаха недовършени, защото правителството на Филип Димитров падна след по-малко от две години.

Председателят на 37-ото НС Благовест Сендов обяви конкурс за ремонт на бившия партиен дом, като желанието му беше в обновената сграда депутатите да се чувстват по-добре. И той обаче не успя в плановете си. Правителството на Жан Виденов изкара с два месеца повече от това на Филип Димитров и падна, след като тогавашният премиер подаде оставка на кабинета през февруари 1997 година.

Следващият шеф на парламента от правителството на СДС с премиер Иван Костов - Йордан Соколов също реши да се мести. Идеята му беше депутатите да си работят в бившия партиен дом, а пък настоящата сграда с надлов "Съединението прави силата" да остане само за представителни нужди. Неговата амбиция беше там да посреща чужди правителствени делегации. И той не успя, защото по тогавашни слухове сумата, която е поискал за преместването, била твърде голяма и Костов отрязал мераците му.

Още в началото на мандата си следващият председател на  Народно събрание - Георги Пирински обяви, че иска да премести работата на депутатите в бившия партиен дом. Скоро обаче и неговият ентусиазъм се стопи.

Най-нелепи останаха амбициите за преместване на шефа на парламента по време на правителството на Симеон Сакскобургготски - Огнян Герджиков. Той успя да обяви конкурс за реновиране на сградата на бившия партиен дом. Същият беше спечелен от архитект Борис Камиларов. Герджиков одобри проекта, който предвиждаше места не само за депутатите от обикновеното Народно събрание, но и от Великото, както и ложа за журналистите. Три седмици след като архитект Камиларов спечели конкурса, почина. Това постави шефа на парламента в патова ситуация, защото или трябваше да даде правото на втория в конкурса да започне грандиозния ремонт на партийния дом или да обяви нов. Докато Герджиков се чудеше как да постъпи, беше сменен от поста и наследен от съпартиеца си Борислав Великов. Той пък не последва "мечтата" на предшественика си и остави идеята за преместването на депутатите за следващия домакин на Народното събрание.

И така е и до днес

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във