Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИЯТ ДДС-ЗАКОН ВЛЕЗЕ В КАБИНАТА

Правителствените финансисти вече се превърнаха в истински виртуози в изкуството да говорят много, без да казват нищо. Депутатите пък са усвоили до съвършенство умението да гласуват в синхрон закони, които нерядко увисват в пространството и по-скоро забавляват публиката. Точно това може да направи и всеки български гражданин, ако пусне левче в Кабината. Разбира се, от въпросното ораторско упражнение в популярното телевизионно шоу не произтича нищо.
На подобна политическа развръзка станахме свидетели в седмицата след Великден, когато парламентът сколаса набързо да приеме на първо четене проекта на нов закон за ДДС, подготвен от Министерството на финансите (МФ). Деликатна подробност е обстоятелството, че според втория допълнителен меморандум по предпазното споразумение на България с Международния валутен фонд (МВФ) като критерий за изпълнение е заложен срок от 30 април за окончателното приемане на закона от Народното събрание.
В гласувания от парламента закон е записано, че косвеният налог остава закован на 20 процента. Финансовият министър обаче заяви, че
все още е много рано да се дискутират конкретните размери на налозите
Все още предстои съгласуване с Брюксел, както и с МВФ, подчерта Орешарски в деня на вота на народните представители. Точно това навежда на мисълта, че и през следващата година държавата няма да се превърне в данъчен оазис за платците на хазната. Нито пък ще има сериозна редукция на налозите. И това едва ли ще изненада представителите на бизнеса и населението.
Предвижда се новият ДДС-закон да влезе в сила в деня, в който България стане член на ЕС. Според него отпадат понятията внос и износ, като се въвежда режим на вътреобщностна доставка или придобиване на стоки. Разчетите показват, че при преминаването към този режим страните членки на Евросъюза са загубили между 15 и 30% от приходите си от ДДС.
Законът предвижда всяка фирма, която има желание, да може да се регистрира по ДДС. Сега има само задължителна регистрация, която важи за фирми с годишен оборот над 50 хил. лева. По този начин по-дребните търговци, които остават под този праг, досега не можеха да се регистрират по ДДС и да ползват данъчен кредит. Новите правила дават шанс на малките предприятия сами да решат дали им е по-изгодно да се регистрират, или не.
Друга новост е, че с ДДС ще се облагат сделките със скрап, приватизационните сделки, както и т.нар. земя за строеж. Адвокатите и нотариусите ще бъдат задължени да начисляват ДДС върху хонорарите си. Което пък ще доведе до оскъпяване и на юридическите услуги. Очакванията са, че това ще нагнети напрежение при второто четене на закона в Народното събрание. Проблемът е, че, от една страна, би трябвало да има равно третиране в икономиката и всички сектори да плащат ДДС. Но правните услуги се разглеждат като конституционно право на защита на гражданите. Затова тяхното оскъпяване с ДДС се приема като един вид накърняване на това право.
С влизането ни в ЕС ще наложи да се плаща ДДС и върху продажбите на билети за спортни състезания, както и върху доставките на селскостопански стоки. С косвения налог ще се облагат и учебниците. За сметка на това от 2007 г. вносът на автомобили втора ръка от еврозоната вече няма да се облага с данък, но ограничението ще се запази при вкарване на возило от страни извън общността. Иначе автоморгите и търговците на коли ще плащат налога само върху разликата в цената на покупката и продажбата на автомобилите. При покупка на нов автомобил данък ще се плаща без значение дали собственикът е инвалид, или не.
Засега единственото намаление на ДДС е за хотелиерските услуги, където се предвижва налогът да бъде 7 процента. За сравнение, в момента с такава ставка се облагат само туристическите пакети, продавани на чужденци. От догодина обаче и за тях данъкът скача на 20% (ако тази е окончателната ставка за догодина), което нажежи напрежението в туристическия бранш.
Основна промяна е и премахването на ДДС-сметките
които бяха остро критикувани от бизнеса. Изчисленията показват, че сумата по салдата на всички ДДС-сметки възлиза на 560 млн. лева. А 70% от фирмите, в чиито ДДС-сметки се задържат значителни суми, са малки фирми. Иначе над 1.3 млн. лв. месечно са таксите, които търговските банки получават за поддържането и ползването на ДДС-сметките. След отпадането на механизма тези средства ще могат да се използват като оборотни, но пък срокът за възстановяване на данъчния кредит ще остане по общия ред - 90 дни. В момента фирмите със сметки би трябвало да си връщат този кредит до 45 дни. Идеята за промяната отдавна се подхвърля от екипа на финансовия министър Пламен Орешарски, но сега тя реално е намерила място в новия Закон за данъка върху добавената стойност. Специалният режим на разплащане беше въведен през 2003 г., като основните цели бяха данъкът да се възстановява в по-кратки срокове, а приходната администрация да има информация за оборотите. Всъщност ползите от т.нар. ДДС-сметка се изчерпват, тъй като новият закон допуска, че данъчният кредит ще се изплаща безусловно, стига купувачът да разполага с фактура. В момента връщането му зависи от това дали продавачът ще декларира полученото ДДС.
За да се противодейства на данъчните измами, се въвежда принципът на солидарна отговорност за дължим и невнесен ДДС от другата страна по сделката, което е много по-голям капан от обособената сметка. Като мотив за отпадането й от финансовото министерство посочиха, че след приемането на страната в Европейския съюз механизмът ще затрудни чуждестранните фирми, за които подобна система на разплащане е непозната.
В известен смисъл прозрачността по отношение на европейския режим за данък добавена стойност на този етап е безсмислена. Защото това, което удря джоба на потребителите на практика, е размерът на ставката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във