Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИ ПРОБЛЕМИ С ШАХТИТЕ НА БТК

Не само телекомуникационните експерти, но и хората без грам технически познания у нас са убедени, че Българската телекомуникационна компания прави всичко възможно да запази инфраструктурния си монопол. Понякога в съответствие с нормите и правилата на пазара, а друг път от позицията си на собственик на единствената национална телефонна мрежа в страната. Действията във втория случай обаче срещат все по-масиран отпор. Не само от останалите далекосъобщителни оператори, на напоследък и от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Настроенията срещу монополиста станаха очевадни това лято, когато БТК заплаши да повиши в пъти цените за преминаването на кабелите на конкурентите през подземните й колектори. След намесата на Върховния административен съд (а и на регулаторната комисия) националният телеком преработи основно своите общи условия за ползването на подземната далекосъобщителна мрежа, помещенията, съоръженията и кулите й. А от 1 декември КРС пусна за публично обсъждане и предложенията за новите тарифи.
Проектите на двата вида общи условия са от особено значение и засягат интересите на широк кръг крайни потребители, защото ще се отразят върху формирането на цените на ползваните от тях кабелни телевизии, мобилен телефон и ИНТЕРНЕТ, заявиха от Комисията за регулиране на съобщенията. От БТК пък твърдят, че отчитат интересите на крайните потребители и за да запазят достъпността на кабелната телевизия и ИНТЕРНЕТ няма да начисляват печалба, когато предоставят услугата на другите оператори. Крайните цени за ползването на подземната мрежа щели да са формирани единствено на базата на разходите на компанията, които в момента са по 29 стотинки на линеен метър положен кабел или защитна тръба. Как точно са получени тези разходи, един Господ знае, но те са съизмерими с цената на самите кабели, изтъкват хора от бранша. Във всеки случай днес за ползването на инфраструктурата конкурентните фирми плащат по 19 стотинки за метър.
Засега алтернативните оператори се въздържат от коментари, но едва ли с лека ръка ще преглътнат 50-процентното поскъпване. Всъщност техническите изисквания задължават всички далекосъобщителни фирми да прокарват кабелите си не по градските стълбове, сгради и дървета, а под земята. Така че те имат само две възможности да стигнат до клиентите си. Първата е сами да си изградят подземни колектори, което е доста скъпо, а в централните градски части и технически почти невъзможно. Втората е да ползват подземните шахти на БТК, както и правят. Занапред обаче ще им се наложи да плащат веднъж за преминаването на кабелите и втори път като наем за комуникационните съоръжения в шахтите, което със сигурност ще се отрази и върху цените за крайните клиенти, и то най-вече на абонатите на кабеларките. Ако новите тарифи на БТК бъдат одобрени и влязат в сила, от догодина те ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джоба си.
В новите правила има и една друга любопитна подробност - националният телеком си запазва правото да пуска кабелите на конкуренцията само при наличие на техническа възможност. Този текст предоставя огромно поле за манипулации, тъй като дали има или не техническа възможност, може да каже единствено самата БТК и да създаде спънки на когато си пожелае. Ето защо е много вероятно след приключването на общественото обсъждане правилата на телекома да бъдат доста променени. Нормалното в случая е при т.нар. технически отказ в качеството си на арбитър да се намеси регулаторната комисия. И нейните инспектори, а не служителите на БТК, да определят дали в дадена отсечка на подземния колектор може да бъде положен още един кабел, или не.
Междувременно с нова сила се разгоря и спорът между Столичната община и БТК за подземните шахти, за които телекомпанията иска 29 стотинки на линеен метър. От кметството пак заявиха, че те са тяхна собственост и БТК трябва да плаща наем за ползването им. А от телекома отново повториха, че разполагат с надлежни документи, предоставящи им права на собственост върху каналната мрежа, включително и да я отдават под наем. Законовата уредба никога не е оставяла място за съмнение, че изгражданата инфраструктура е собственост на обществения далекосъобщителен оператор, заяви говорителят на БТК Димитър Цонев.
Както обикновено става у нас, дилемата изглежда ще бъде разрешена в съда. Още в края на октомври шефът на Столичния общински съвет Владимир Кисьов и заместник-кмета Велизар Стоилов изпратиха до националния телеком нотариална покана до месец да изтегли кабелите си. В случай че не се постигне споразумение в рамките на 30 дни, ще потърсим правата си по съдебен ред, като ще поискаме и възстановяване на неоснователно получените от вас суми, с които общината се е обеднила, заплашиха тогава от кметството. Сега ще се разбере дали заплахите на Кисьов и Стоилов са били просто предизборни фишеци, или общината наистина има намерение да търси отговорност от монополиста.

Facebook logo
Бъдете с нас и във