Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВАТА СТАВКА НА ДДС ЩЕ БЪДЕ ИЗВЕСТНА НАЕСЕН

Г-н Димитров, в приетия на първо четене закон за данък добавена стойност (ДДС) е записано, че ставката на косвения налог догодина ще бъде 20 на сто. Каква всъщност е ситуацията по отношение на размера на ДДС през 2007 г., след като финансовият министър Пламен Орешарски нееднократно през последните седмици заявява, че е рано да се говори за конкретни ставки на налозите?
- И аз така заявявам. Ако има обективна основа за промяна на ставката от 20 на сто, която е записана в закона, могат да настъпят промени. Това ще се реши вероятно през есента при приемането на бюджет'2007, както се прави всяка година. Главната задача на новия закон за ДДС е хармонизацията с европейските изисквания. По отношение на ставката към момента няма основание да мислим, че ще има колебания в посока нагоре или надолу. Разбира се, записаните 20 на сто имат донякъде условен характер. Ангажиментът на управляващата коалиция беше да намали налога в края на мандата. Но никой не е твърдял, че това ще стане още от 2007 година. Всичко ще зависи от приходите и разходите в бюджета, състоянието на текущата сметка на платежния баланс и естествено цените на петрола и петролните продукти, които оказват пряко влияние върху инфлацията в България.
Като говорим за ДДС, очаква се облагането на юридическите услуги да предизвика остри реакции от страна на опозицията. Аргументите са, че тези услуги ще се оскъпят, което пък ще наруши основни конституционни права на гражданите?
- Здравеопазването, образованието, правото на труд и други също са конституционни права и при тях също има облагане с ДДС. Така че защо трябва да има неравноправно данъчно третиране? Някой би могъл да каже, че лекарствата или учебниците също не трябва да бъдат освободени от налога, за да могат хората да са здрави и грамотни. Да не говорим за млякото, хляба и други храни, които биха станали по-достъпни за потребителите. В този смисъл не можем да правим драми от факта, че адвокатските услуги ще поскъпнат и хората ще бъдат лишени от защита.
Изчистен ли е докрай механизмът на облагане на автомобилите, така че да не станем свидетели на данъчни войни между вносителите на нови и стари возила?
- При новите автомобили ДДС ще се плаща там, където се регистрира автомобилът, така че няма да има значение в коя държава на Европейския съюз е купен. Ставката в държавата на закупуване е нула. Що се отнася до старите автомобили, ДДС няма да се плаща в България, а в държавата, в която е купен автомобилът. Но има задължение за търговците на автомобили, в случай че продажбите им за България надхвърлят определен праг. Тогава те ще трябва да се регистрират в нашата държава и да прилагат нашата данъчна ставка. Иначе, ясно е, че след като различните държави имат различни ставки по ДДС, ще е по-изгодно старите автомобили да се купуват в страни с по-нисък данък добавена стойност.
Земите за строеж, приватизационните сделки, търговията със скрап и др. вече попадат в обхвата на облагаемите стоки по ДДС. Това няма ли да предизвика напрежение в съответните сектори на икономиката?
- Вижте, има един списък от 17 стоки и услуги, които могат да бъдат извън обхвата на ДДС или да са с намалени ставки. Въпросните стоки не са сред тях, затова България не може да не приложи режим на облагане. Разбира се, вече има недоволни от този факт. Белите фирми, които се занимават със събирането на скрап, изразиха тревога, че ще се появят фиктивни купувачи на скрап, които ще се опитват да източват ДДС, упражнявайки тази дейност. Затова и заедно с представителите на този бизнес търсим механизми, които да предотвратят или най-малкото да минимизират възможностите за източване на ДДС. Не бих казал, че вратичките за източване са заложени в самия закон, но трябва да се предприемат всички форми на защита срещу този процес.
Може ли да се каже, че новият закон за ДДС пречи на източването в по-голяма степен от предишния?
- Преградите за източване на ДДС са по линия на т.нар. солидарна отговорност. Това създава тревоги, тъй като в една нормална държава данъкоплатците не би трябвало да носят отговорност по веригата. Но условията в България са специфични. Няма българин, който да не е ходил но Илиянци и да не е виждал предлагащите фактури тъмни наши сънародници. Включително и опозицията внесе предложение за извънредни мерки срещу организираната престъпност, каквото е и източването на ДДС.
Всъщност няма политическа сила, която да е доволна от солидарната отговорност. Ние сме заинтересовани да намерим по-демократичен механизъм, който да защитава белия търговец. Но в същото време не можем да си позволим да бъде източван бюджетът. Възможно е между първото и второто четене на закона да се появят работещи варианти за промени в принципа на солидарната отговорност. С удоволствие ще ги подкрепим. Но ми се струва, че това няма да стане. Спомняте си, че навремето ДДС-сметката беше въведена с презумпцията да се спре източването и беше избрана като по-малкото зло.
Много хубави думи се чуха за премахването на ДДС-сметките, тъй така се намаляват бюрокрацията и разходите за фирмите. От друга страна обаче, се удължава срокът за възстановяване на данъчния кредит - до три месеца, колкото е общият ред. Излиза, че мярката е нож с две остриета. Така ли е?
- Моите тревоги са по-силни, тъй като европейската информационна система, която отчита ДДС, работи с тримесечен цикъл. Тоест, натрупването и подаването на информация от тази система към България, че определена вътрешнообщностна доставка е осъществена, ще се получи след тримесечен период. Но колко време след това, не е ясно? Затова ние можем да попаднем в изключително сериозния казус, когато въпросната доставка е направена, парите са върнати, но това се случва само по документи. Виртуално... А след това, като дойде информацията от ЕС, ще разберем, че доставката е била фиктивна и доставка изобщо не е имало.
Трудно ми е да кажа още как точно ще се съчетае европейската информационна система със сроковете на връщане на ДДС, но се страхувам, че ще има проблеми.
Тоест проблемът с източването на ДДС ще се задълбочи?
- Страхувам се, че с премахването на митниците този процес ще се катализира, вместо да бъде намален. Очевидно е, че сроковете за връщане на ДДС трябва да се съгласуват с действието на вътрешната и на европейската информационни системи. Иначе няма да имаме никакви гаранции за пресичане на източването, а точно обратното.
Но, както е известно в България все още няма единна информационна система?
...Работи се. Със съжаление научих от финансовото министерство, че разработчикът на системата на Националната агенция по приходите (НАП) отново е поискал отсрочка. А тя трябваше да влезе в действие в началото на лятото. Ако тази система не заработи в близките месеци, трябва да се търсят по-радикални решения. Не може изграждането й да се отлага до безкрай.
Каква отсрочка е поискана този път?
- Не мога да се ангажирам с точни срокове. Нямам официална информация, но неофициално разбирам, че френската компания Булл има проблеми със старта на системата от средата на годината, както беше обещано.
Всъщност България има ли много голям диапазон за мърдане в клаузите на новия закон за ДДС, при положение че в 80-90% той копира европейското законодателство?
- Лошото е, че не можем да изкопираме европейската съдебна система, потенциала на европейската администрация и морала на европейския бизнес.
До 31 юли, както сме обещали в меморандума с МВФ, трябва да приемем и законите за ДОД и корпоративния данък, хармонизирани с европейското законодателство? Ще бъде ли спазен този срок?
- Не може още да се каже какво ще стане с тези закони, тъй като те не са постъпили в Народното събрание. Всъщност и новият ДДС-закон трябваше да бъде окончателно приет до края на миналия месец, но това не стана. В този смисъл не е ясно и дали можем да очакваме намаление на ДОД, или на данък печалба. Всичко зависи от изпълнението на приходите в бюджета. В най-голяма степен то се предопределя от ДДС, затова и намаляването на този данък е малко вероятно. За да се компенсира едно евентуално падане на данъка върху добавената стойност, трябва да се увеличат други данъци. Затова ще се прави преценка за влиянието на тези намаления или увеличения върху конкурентоспособността. Като косвен налог ДДС се плаща от българския потребител и не влияе върху износа. Докато покачването на корпоративния данък, ДОД или осигуровките влияе директно върху износната цена и нарушава конкурентоспособността.
Ще падне ли корпоративният данък от догодина?
- По отношение на данък печалба ние сме почти на границата на европейската търпимост. В Европа най-ниската ставка е от порядъка на 12.5% и тя е рядкост. Има желание в България ставката да бъде намалена на 12% от сегашните 15 процента. Но това зависи от много фактори. Иначе падането под 12% ще ни превърне в офшорна зона и ЕС едва ли ще ни го позволи. То би било арогантен дъмпинг по отношение на останалите европейски страни.
Окончателно ли се разделихте с идеята за въвеждане на нулева ставка върху реинвестираната печалба?
- Не, даже обратното. Знаете, че при амортизациите за софтуер и компютри важи двегодишният срок, което е почти нулева ставка. Ако има възможности, този срок ще бъде намален до една година. Това може да стане за онова, което е определящо за интензивното развитие на българската икономика, като най-лесният начин са амортизациите.
Говори се, че от 2007 г. ще има ново намаление на осигуровките с още 2 процента. Така ли е?
- Нищо не е казано официално. Все още се правят анализи на намалението на осигурителната тежест (бел.ред. - социална и здравна) с 6 на сто от началото на тази година. Засега изглежда, че опитът е положителен. Няма свиване на приходите във фонд Пенсии, въпреки че очакванията бяха за цялата година там да се очертае дупка около 600 млн. лева. Обяснението е в по-добрата събираемост.
Вече даже правителствените финансисти обявиха, че следващата година ще бъде драматична за бюджета, най-вече заради намаляване на приходите от ДДС и евентуалната вноска за членството ни в ЕС. Какво е вашето становище?
- Не бих желал да създаваме такива драматични очаквания. Вноската на България е от порядъка на 600 млн. лева. И през 2005 г., а също и тази година, ще има преизпълнение на приходната част на бюджета - предполагам над 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Така че едва ли ще има сериозни трусове за хазната или пропукване във финансовата стабилност.
Но според опозицията е по-добре излишъците в бюджета да се използват за намаляване на налозите, защото са иззети от данъкоплатците?
- Тези 2% от БВП могат да се разгледат като иззети от вноса и вкарани в резерва, за да се подкрепи финансовата стабилност. Аз лично смятам, че тези пари трябва да останат в бизнеса. И ако те се превърнат в производство и в износ, би трябвало да припкаме към решението да намалим данъците. Но ако те се добавят към дефицита по текущата сметка, то само ще влошим положението. Този натиск не се е родил на жълтите павета на София. Знаете, че настояването на международните финансови институции е точно в тази посока - да не превръщаме излишъците във внос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във