Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВАТА ИНФРАСТРУКТУРНА СТРАТЕГИЯ: УСЕЩАНЕ ЗА ДЕЖА ВЮ

Макар да звучи парадоксално, това, което сближава политиката на българските правителствата с инфраструктурата на страната през последните десетина години, е... писането на стратегии. Рекордьор вероятно е ВиК-сектора, където всеки министър на регионалното развитие от времето на Иван Костов насам не пропусна да разработи своята панацея за решаване на натрупаните проблеми. Същата картинка се наблюдаваше и при транспортните проекти, магистралите и пътищата. Единствената разлика между купищата документи са парите, необходими за оправянето на съответния сектор. Те неизменно се променяха само нагоре и далеч надхвърляха реалните възможности и на държавния бюджет, и на европейските фондове. За резултатите едва ли има нужда да се говори - дереджето на инфраструктурата ни в момента май може да се сравнява единствено с това в Албания или Молдова. А главната причина е, че в нито една от изписаните досега стратегии управниците ни не посочиха какво трябва да започне да се прави веднага, в какви срокове ще стане и откъде се осигури финансирането. И неспециалистите прекрасно разбират, че няма как за година-две канализацията да се промени, дупките по шосетата да изчезнат, четирилентови магистрали да опашат цялата страна, а разбитите жп линии да бъдат оправени и по тях със 160 км в час да се движат модерни влакови композиции. По-лошото е, че изобщо не се вижда как поне в един инфраструктурен елемент може да бъде сложен някакъв ред.
С решаването на сложното уравнение се зае и сегашната власт. Те решиха да сложат кръст на практиката да се работи на парче и да направят обща разработка, която обхваща не само транспорта и пътищата, а и енергетиката и съобщенията. При това чак до 2015 година. Ето защо още през декември 2005-а бе създаден Съвет за координация, контрол и изпълнение на проектите с национално значение, в които влязоха министрите на икономиката и енергетиката, транспорта, околната среда и водите, на финансите, на регионалното развитие, на земеделието и горите и на държавната администрация.
Нашата цел е с документа, който подготвяме сега, да поставим началото на приемственост в политиката по изграждане на инфраструктурата на страната, заяви пред в.БАНКЕРЪ министърът на транспорта Петър Мутафчиев. След близо пет месеца работа в края на миналата седмица проектостратегията бе представена и пред публика. Изнесените резултати обаче съществено се разминават с предварително афишираните амбиции. На първо място трябва да се отбележи, че в представения документ изобщо не се разглежда въпросът с петролните трасета, които ще бъдат изградени през българска територия. Най-вероятно поради търканията, които те предизвикват между ведомствата на Румен Овчаров и Асен Гагаузов. Двете министерства все още не са уточнили кой ще поеме контрола върху петролопроводите Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора. Наред с това отново липсва подреждане на проектите по приоритет, а са нахвърляни камара амбициозни задачи, които много трудно ще бъдат реализирани.
За изграждането на магистралите Тракия, Люлин, Марица, Струма и Черно море ще са необходими над 3.3 млрд. евро. Посочено е, че средствата ще бъдат осигурени от бюджета, Кохезионния фонд на ЕС и публично-частно партньорство, но по никакъв начин не става ясно кой аутобан на какъв принцип ще се строи, какъв процент от средствата ще дойдат от Евросъюза от хазната или от концесия. На всичко отгоре от сметките на управляващите ни съвсем е изпаднало строителството на магистрала Хемус. Хубавото е, че поне срокове са посочени (друг е въпросът дали ще бъдат спазени). Очаква се 114-километровата магистрала Марица да е готова през 2009 г., като за изграждането й ще са необходими около 360 млн. евро. По същото време трябва да е завършен и аутобанът Люлин, който ще облекчи трафика по столичното околовръстно шосе. Близо 600 млн. евро пък ще струва построяването до края на 2012-а на автомагистралата Струма, а срокът за Черно море е 2017 година.
С 1.1 млрд. евро, които ще ни бъдат отпуснати от еврофондовете, няма да можем да компенсираме и износването на пътната си инфраструктура. Това означава, че държавата трябва да инвестира, да използва възможностите на бюджета си, да привлече кредитен ресурс. В противен случай никога няма да имаме хубави пътища. Налага се да удвоим и утроим усилията, които полагаме досега... Необходимо е да ориентираме приоритета на бюджета към инфраструктурата, заяви преди време в интервю за в.БАНКЕРЪ министър на регионалното развитие Асен Гагаузов.
Според мегастратегията ще бъдат изградени нови и модернизирани съществуващи пътища с обща дължина 175 км, което ще струва 395.5 млн. евро. Още 457.4 млн. евро ще се вложат в рехабилитацията на 1453.8 км шосета, а 80 млн. евро ще се инвестират в изграждането на околовръстни отсечки в населените места. Простата аритметика показва, че така ще бъдат обновени 2 хил. от 19-те хил. километра републиканска пътна мрежа. Същевременно дебело е подчертано, че до края на мандата на сегашното правителство ще се модернизира 913 км пътна инфраструктура, като предимство ще се дава на европейските транспортни коридори.
Ако теглим чертата, излиза, че за изграждане и обновяване на магистралите и пътищата ще са нужни около 4.3 млрд. евро (3.3 за магистралите и още близо милиард за републиканската мрежа). От тях засега са сигурни само 1.1 млрд. евро, които ще получим от европейските фондове след присъединяването ни към общността. За другите явно пак ще се мисли в движение.
Мащабен е размахът, но пак без финансова обосновка и при железниците. До края на 2009-а в железопътната инфраструктура ще се инвестират 251.56 млн. евро, а до 2013-а сумата ще нарасне с близо 1.3 млрд. евро. През 2009 г. трябва да е готов и вторият мост на река Дунав при Видин-Калафат, който ще струва 226 млн. евро. Сред другите брадясали проекти са завършването на Летище София до края на тази година и разширението на столичното метро от ж. к. Младост 1 до ж. к. Младост 4 през 2012-а. На концесия ще бъдат отдадени летищата в Русе, Горна Оряховица, Търговище и Пловдив. В заключителен етап е предоставянето на аерогарите във Варна и Бургас.
Най-ощетен откъм щедри обещания е морският транспорт. Там предстои концесионирането на 29 пристанища и пристанищни терминали. Освен това кабинетът е запланувал до 2009 г. да бъдат вложени 160 млн. евро в Пристанище Бургас и в изграждането на система за управление на корабоплаването край черноморския бряг. За подобно съоръжение по река Дунав до 2013-а ще бъдат похарчени още 154.8 млн. евро.
Колкото до мерките, предвидени във ВиК-сектора, от тях на човек направо свят може да му се завие. Намеренията са през следващите години да бъдат построени 363 нови и доизградени и разширени съществуващите градски пречиствателни станции за отпадъчни води. Четиридесет от тях ще се реконструират и модернизират, а канализационната мрежа на 424 населени места ще се дострои. За всичко това ще са необходими около 2.2 млрд. евро, което в интерес на истината е двойно и тройно по-малко от сумите, заложени в предишните стратегии за сектора. До 2009-а ще са готови и 15 депа за битови отпадъци и ще приключи разширението на други четири регионални депа. А с какви пари - отново остава загадка.
Предстои стратегията скоро да бъде представена на бизнеса, местните власти и международните финансови институции. И ще е доста любопитно как ще бъде приета. Просто защото от нея лъха на нещо голямо, но за съжаление и много добре познато.

Facebook logo
Бъдете с нас и във