Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Новата АЕЦ пое курс на Запад

Близо десет години след като кабинетът на НДСВ поднови работата по АЕЦ Белене, първите си самостоятелни крачки към изграждането на нова ядрена мощност направи и ГЕРБ. Веднага обаче се набиват на очи разликите в двата проекта - докато предишните две правителства направиха всичко възможно АЕЦ Белене да е руска, на моменти откровено погазвайки Закона за обществените поръчки, сегашните управляващи поеха курс на Запад.


За изпълнител на предпроектното проучване за изграждането на VIIблок на площадката на АЕЦ Козлодуй бе избрана американската компания Уестингхаус. Съгласно подписания контракт тя ще трябва да представи социално-икономически анализ, оценка на икономическата целесъобразност, както и анализ на наличните технологични възможности за новата мощност. По-интересното в случая е, че първоначалната оферта на фирмата е била по-висока, но впоследствие е намалена с 16%, за да се стигне до цената от 999 500 евро, или около 1.95 млн. лева. Няма как да не направи впечатление и че американците бяха предпочетени пред българската Риск Инженеринг, както и австралийската Уорли Парсънс, които участваха активно в проекта за Белене. Какви точно са били техните финансови предложения, никой не си направи труда да каже. Разбрахме единствено, че също са били добри, но американците отговаряли най-добре на зададените условия.


Отделно от договора с Уестнгхаус сега текат още две процедури. Първата е за геоложко проучване на площадката, на която ще бъде разположена бъдещата ядрена мощност, и по думите на икономическия министър Делян Добрев се очаква идната седмица да бъде сключен договор. Другата е за Оценка на въздействието върху околната среда и също трябва да приключи съвсем скоро.


Очакванията ни са те да не надхвърлят 5-6 млн. лв., като заедно с договора с Уестингхаус сумата ще възлезе на около 7 млн. лева. За сравнение ще ви кажа, че същото предпроектно проучване с ОВОС и геоложки изследвания при проекта АЕЦ Белене е струвало около 32 млн. евро, или 64 млн. лева. Разходите за проекта в Козлодуй ще са почти 10 пъти по-малко в сравнение със същите дейности за Белене, не пропусна да отбележи Добрев.


Има и още една разлика - този път сметката няма да плаща затъналата в дългове Национална електрическа компания, а намиращата се в далеч по-добра финансова кондиция АЕЦ Козлодуй.


Финансирането на предварителните дейности може да се осигури чрез увеличаване на капитала или чрез привлечен капитал. При условие че Козлодуй е собственик, мисля, че такъв привлечен капитал може да се намери доста лесно и при добри условия. Цената е поносима за централата и няма да я вкарваме в излишни дългове. Тази инвестиция ще се възвърне, защото още отсега има голям инвеститорски интерес към VIIблок, изтъкна изпълнителният директор на АЕЦ-а Валентин Николов. А дали оптимизмът му ще се оправдае, ще разберем от отчетите на атомната централа през следващите няколко години.


Далеч по-любопитното обаче е, че изпълнителят на предпроектното проучване - Уестингхаус, е и производител на комплексно оборудване за ядрени централи. Тоест ще има мотив да наклони везните при изводите си така, че да пласира своя техника за бъдещата мощност. Наистина, непосредствено след като спря проекта АЕЦ Белене, премиерът Бойко Борисов обяви, че VIIблок на Козлодуй ще се разработва като хибриден - с руския ядрен реактор за Белене, но с турбина, генератор, електрическа част, автоматика и електроника от други производители. Само че сега в изказванията и на министъра Добрев, и на изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй Валентин Николов вече има съвсем различен нюанс - Уестингхаус ще разгледа всички възможни варианти за изграждането на нов блок в Козлодуй, като хибридният вариант ще е само една от опциите. По този начин се оставя вратичката, ако се намери купувач за поръчания за Белене реактор, той да бъде пласиран, а вместо него да се гради изцяло нов блок - със западни фирми и западно ядрено гориво. Така ще бъде скъсана и пъпната връв на БСП - енергийната зависимост от Русия, както я определи преди дни министър-председателят.


За следилите отблизо политиката на ГЕРБ в ядрената енергетика изборът на американците съвсем не е изненада. Още през април 2010-а, при посещението на тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков във Вашингтон, от ръководството на Уестингхаус представиха ядрения си реактор AP1000. Той е от ново поколение, има висока степен на защита и се строи модулно за около три години. Освен това фирмата прояви интерес за участие в бъдещ търг за изграждането на нова ядрена мощност в АЕЦ Козлодуй и изрази готовност да лицензира горивото си за работа с руски реактори.


През март 2011-а последва нова среща, този път в Мадрид, на която Уестингхаус се заинтересува от дейностите по продължаване на живота на Vи VIблок на Козлодуй и от доставката на свежо ядрено гориво. Имаше и още една сбирка в София, а крайният резултат от тези опознавателни мисли бе, че след благословията на премиера Борисов Българският енергиен холдинг и Уестингхаус подписаха меморандум за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика.


Основният въпрос днес е да не залитнем отново в правилната от гледна точка на сегашната политическа конюнктура посока, вместо да се вземе едно действително пазарно обосновано решение, което ще е изгодно за страната? Защото и този проект, както и Белене ще обвърже не само следващия, а и по следващия кабинет. Неотдавна в интервю за в.БАНКЕРЪ собственикът на Риск Инженеринг Богомил Манчев прогнозира, че за изграждането на VIIблок в Козлодуй ще са необходими поне 15 години. От ГЕРБ са по-големи оптимисти и смятат, че до 2022-а новата мощност ще може да произвежда първите количества електроенергия.


Другите два ключови въпроса са - ще се намерят ли инвеститори, каква ще е цената на произвеждания от бъдещия реактор ток? Повече яснота по тях ще има през пролетта на следващата година, когато Уестинхаус приключи с анализите си и представи своите заключения. Естествено, последната дума за избора на технологията за VIIблок на АЕЦ Козлодуй (която до голяма степен ще предопредели изпълнителя) ще има българското правителство.


nbsp;


nbsp;


Българският енергиен холдинг (БЕХ) планира в началото на 2013-а да пусне на международните пазари емисия от облигации, която ще е за 300 млн. долара, съобщи през седмицата изпълнителният директор на енергийния шампион Михаил Андонов. Целта на подобен ход е повече от ясна - да се намали финансовата тежест, която падна върху НЕК заради синдикирания заем за 250 млн. евро, теглен за АЕЦ Белене.


Веднъж вече БЕХ подаде ръка на електропреносната компания, след като през май й отпусна заем за близо 65 млн. евро, с които да си плати част от дълга. След падежа кредитът бе разсрочен с една година и с идеята през това време да се намери начин оставащите за изплащане 185 млн. евро да бъдат рефинансирани. И ето че вече е ясно как ще стане това - с емисията облигации.


Смешното е, че през 2009-а сега управляващите твърдяха как енергийният холдинг е ненужен и трябва да бъде закрит, но бързо промениха мнението си и сега търсят всички възможности, за да кърпят финансовите дупки чрез него. Още през пролетта министерствата на икономиката и енергетиката и на финансите оповестиха, че обмислят сериозно продажбата й на миноритарен дял от акциите на БЕХ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във