Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Нова държавна офанзива за бъдеще на замиращите въглищни централи

Държавата възнамерява да рекапитализира закъсалата финансово ТЕЦ "Марица изток 2". Наред с това правителството има планове да запази централите от Маришкия басейн като гръбнак на енергетиката поне до 2030 г., да не кажем до 2050-а. Това стана ясно след последната среща на енергийния министър Теменужка Петкова със синдикатите. 

На брифинг в Раднево тези дни министърът на енергетиката изнесе притеснителни данни, опитвайки се при това да внесе и известна доза позитивизъм около държавното дружество. Петкова очаква до края на октомври Европейската комисия да се произнесе по искането на нашата страна да увеличи капитала на ТЕЦ "Марица изток 2". Сумата, която държавата смята да отпусне на централата, е в размер на 600 млн. лева, колкото са и задълженията й към Българския енергиен холдинг. Те бяха натрупани през последните години, тъй като въглеродните емисии, необходими за работата на държавното предприятие, бяха закупени от БЕХ. Въпреки очертаващите се перспективи обаче положението му не е никак розово. Към края на август неговите загуби са 180 милиона лева, при все че намаляват от 235 милиона лева.

За да даде "зелена светлина" за рекапитализацията на ТЕЦ "Марица изток 2", Еврокомисията желае да разбере как във времето централата ще възстанови парите. Аргументите на българското правителство са, че така би постъпил всеки инвеститор в условията на пазарна икономика и че не става дума за незаконна държавна помощ. Средствата нямало да се дадат даром и дружеството щяло да ги възстанови за определен период от време. Но детайлен план за "операцията" още не е представен.

Заедно с това българските власти започват офанзива и за самото производство на електроенергия от въглища. Петкова е изпратила писмо до еврокомисарите, с което уведомява, че България ще използва механизъм за капацитет, с който да поддържа съществуването на топлоелектрическите централи и свързания с тях въгледобив. Такава опция съществува, независимо от направените промени в европейското законодателство. Последни нововъведения са, че въглищните централи трябва да бъдат извадени от експлоатация към 2030 година. Ако обаче държава член на Европейския съюз иска да удължи живота на въглищните си мощности, ще е необходимо да направи няколко неща. На първо място е изготвянето на национална оценка за адекватността на ресурсите, която да съпътства и допълва оценката на ресурсите в ЕС. В националната трябва да са доказани по убедителен начин рисковете пред сигурността на снабдяването с електроенергия, които да бъдат измерени чрез ясни, контролируеми и обективно определени показатели или стандарти за надеждност. Паралелно с оценката на адекватността се изисква и план за изпълнение, в който да се предвидят мерки за отстраняване на съществуващи дефекти на пазара. В него трябва да се обясни, защо след като се очаква недостиг на енергия инвеститорите не желаят да поддържат мощностите или да изградят нови. Въпросният плана е необходимо до се публикува, да се дискутира със заинтересованите страни, след което да се представи в Брюксел и в срок до 4 месеца Еврокомисията да излезе със становище по него. Накрая се преминава към подготовката на механизмите за капацитет, които като форма на държавна помощ също се одобряват от ЕС и се въвеждат като временна мярка, докато пазарът не заработи по-адекватно.

В момента международен консултант извършва анализ на адекватността на системата, който да послужи като основа за разработването на механизма и изпращането му в комисията. 

Иначе основните притеснения, разбира се, са свързани с опасността цели райони да останат без поминък.  В нашата страна спирането на централите ще е пагубно за районите на Стара Загора и Хасково. На практика там половината население работи в термичните централи. Щом бъдат затворени ТЕЦ-овете, ще спрат да работят и държавните "Мини Марица-изток", защото ще останат без купувачи на добиваните въглищата. Това пък буквално ще съсипе градове като Раднево и Гълъбово, които разчитат основно на мините и централите за своето препитание.

Но и замърсяването трябва да се ограничи. В края на краищата благодарение именно на Брюксел разбрахме, че никоя институция у нас не измерва какви количества живак бълват в атмосферата комините на нашите топлоелектрически централи. Дружествата от бранша свенливо замълчаха по темата, като ръководството на само едно от тях се изказа за изцяло премахване на пределните норми за живака, които ЕС иска да въведе. Отдавна е известно, че добиваните у нас въглища не са с добро качество и мръсотиите при изгарянето им дишат не само хората в Раднево и Гълъбово.

Друг аспект от казуса е доколко рентабилни са държавните инвестиции в ТЕЦ-овете. Според Европейската комисия производството на електроенергия от тези мощности ще става все по-скъпо за сметка на енергията, произвеждана от възобновяемите източници. "Въглищните централи няма да получават държавна субсидия, ако въглеродните им емисии надвишават 250 грама на киловатчаса. Освен това новите въглищни централи изобщо няма да получават държавна помощ. По този начин след няколко години възобновяемите източници ще стават все по-конкурентоспособни и ще произвеждат по-евтина енергия. Сега тече преход към нисковъглеродна икономика и в бъдеще възобновяемите източни ще заемат все по-важна роля. През ноември ще бъде представена стратегия за декарбонизация до 2050 г.", популярно обясни неотдавна еврокомисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете

Facebook logo
Бъдете с нас и във