Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВ СКАНДАЛ ОКОЛО БУРГАС - АЛЕКСАНДРУПОЛИС

Акционерно дружество Трансболкан ойл пайплайн-България бе учредено още през 2003-а с намерението да поеме българската част от трасето Бургас - Александруполис. В него с равни дялове от по 14.285% участват седем фирми: MG енергетика и природни ресурси (бившата Мултигруп), Трансстрой ойл пайплайн, Магнум 07, Индустриален холдинг-България, КЗУ, Монолит 3+ Лукойл-България. Държавата е съучредител със златна акция от 1000 лева. Началният уставен капитал на Трансболкан ойл пайплайн е 3.001 млн. лв., като всеки от акционерите внесе по 428 572 лева. Година по-късно Русия, България и Гърция се договориха проектът за петролопровода да се реализира на принципа на проектното финансиране и да се учреди компания, която да го ръководи. При подписването на междуправителствения меморандум през май 2005-а всяка страна се ангажира да посочи юридическите субекти, които ще влязат в бъдещата проектна компания. България номинира четирима участници: Трансболкан ойл пайплайн, Универсален терминал Бургас, Индустриален холдинг България и Минстрой, която е част от MG енергетика и природни ресурси. Интересното е, че последните две фирми са и сред седемте частни компании в Трансболкан ойл пайплайн България.

Дали защото е на Балканите, или тъй като става въпрос за около 1 млрд. щ. долара, но проектът за нефтопровода Бургас - Александруполис произведе поредния скандал. Смутовете впрочем започнаха в София. На 3 май правителството официално заяви, че специално създаденото за проекта българско акционерно дружество Трансболкан ойл пайплайн не може да представлява страната в бъдещата проектна компания, която ще управлява трасето до Александруполис.
Повечето от фирмите в Трансболкан ойл пайплайн желаят да се включат най-вече в строителството на тръбата. Никой от акционерите в дружеството обаче няма опит в изпълнението на големи международни проекти, обясни министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Освен това, според него, акционерите имали различни виждания за мястото си в строително-инвестиционния процес и това била основната причина за разногласия между тях.
Ден по-късно атинският всекидневник Вима публикува материал, озаглавен Енергийна война на полуострова. В него се твърди, че около петролопроводите на полуострова, които интересуват директно и Гърция, се развихря истински трилър. От българска страна очевидно нямало проблем, но се появил нов, този път свързан с Турция, която обяви проект за конкурентен петролопровод от черноморския град Самсун до Джейхан, където свършва петролопроводът Баку - Джейхан. Публикацията цитира българския външен министър Ивайло Калфин, който в разговор с гръцкия заместник външен министър Янис Валинакис е уверил, че България запазва силния си интерес към проекта Бургас - Александруполис. Калфин уточнил също така, че от българския дял в консорциума се оттеглят някои компании, но те ще бъдат заместени от Булгаргаз и Техноекспортстрой. Според Вима оттеглилите се фирми са приятелски настроени към бившия премиер Симеон Сакскобургготски.
Други източници пък, визирани от изданието, свързват българския проблем около петролопровода до Александруполис с неотдавнашното посещение на американския държавен секретар Кондолиза Райс и разговорите, които тя имаше в Атина, София и Анкара по енергийни въпроси. В момента обаче, в който информациите за оттегляне на българската държава от консорциума за Бургас - Александруполис бяха опровергани официално, Турция пусна бомбата за изграждане на конкурентен петролопровод, отбелязва Вима (бел.ред.- за новия турски проект в. БАНКЕРЪ съобщи още в средата на април). Много пъти Анкара се е опитвала да попречи на реализирането на Бургас - Александруполис заради собствените си интереси, продължава гръцкият вестник. По негови неофициални данни за изграждането на трасето от Самсун до Джейхан с дължина от 580 км Турция е привлякла вече италианската компания ЕНИ и турската Чалък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във