Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВ ИНДЕКС ЩЕ ПОМАГА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ

Рискът хората да живеят по-дълго парадоксално се превръща в най-голямото предизвикателство за застрахователите и за корпоративните пенсионни схеми, които поемат ангажимент да осигуряват доход до смъртта на индивида. За компаниите от тези сектори най-важно е не очакването за продължителността на живота, а колко ще живее осигуреният след 65-годишната си възраст. Особено след като са установили, че гражданите на САЩ и на другите индустриални държави умират все по-късно.
Според Стийвън Ричърдс - консултант от Единбург, специализирал се в проучване на статистическите данни за продължителността на живота във Великобритания, очакванията родените през 1931 г. да живеят по-дълго са се увеличавали първоначално с 1-2% годишно, а днес тази вероятност вече се покачва с над 4% годишно. В началото на 2005-а авиационната групировка ВАЕ обяви, че е анализирала смъртността сред служителите си за последните десет години и е констатирала, че пенсионните й задължения са нараснали с 2.1 млрд. англ. лири. Фирмите, които предлагат анюитети и пенсионни схеми, имат инструменти за управление на риска, които ги защитават от нежелани движения на пазарните цени и лихви, но засега не съществува продукт, който да ги застрахова срещу удължаващата се продължителност на живота. Ако даден пенсионен фонд е изчислил, че примерно всеки служител живее 15 години след пенсионирането си, а той преживее 20, задълженията на фонда скачат с около една трета.
Европейската инвестиционна банка пусна миналата година облигации, обвързани с продължителността на живота, по които се плаща до 25 години. Тези книжа са базирани на индекс, който представя броя на мъжете в Англия и Уелс, които са били на 65 години по време на емисията и които са били живи на всяка дата на годишното плащане. Изплатените суми могат да намаляват до падежа на облигациите в зависимост от продължителността на живота на индексираната група. Пуснаха се слухове за появата и на други облигации - на оцелелите, по които се плаща, докато има макар и един жив от отряда. С други думи, търговия, свързана с продължителността на човешкия живот, вече има, но тя е спорадична и не съществуват никакви референтни стойности (какъвто например е ЛИБОР).
Това положение със сигурност ще се промени, защото инвестиционното поделение на швейцарската групировка Креди Суис - Креди Суис Фърст Бостън, пусна тази седмица първия щатски индекс, чиято цел е да помага на застрахователите и на пенсионните дружества да застраховат риска от продължителността на живота. Този риск (в случай че застрахованият живее по-дълго от предвиденото в полицата му или в пенсионната му схема) засега не може да се хеджира от презастрахователните дружества. Но това е от изключително значение особено за щатските компании, които по правило поемат ангажимент да плащат пенсии на служителите си до края на дните им. По оценка на Ричърдс именно тези задължения превръщат производители от ранга на Дженеръл мотърс в квазизастрахователни фирми. Общите пенсионни задължения на Дженеръл мотърс са 98 млрд. щ. долара, но тази цифра ще набъбне значително, ако пенсионерите живеят няколко години повече.
Идеята за суапови операции за продължителността на живота, при които двете страни се съгласяват да правят плащания в случай че тя надхвърля специален индекс или е по-ниска от него, в последните години е предмет на оживени дискусии в банковите и академичните среди. За съжаление те не успяват да се договорят точно кой риск да се заложи като база. Просто продължителността на човешкия живот варира в широки граници в различните социално-икономически групи и географски ширини и съществуват сериозни съмнения дали един национален индекс би могъл да обхване всички особености.
Индексът на Креди Суис Фърст Бостън е основан на официални данни на щатската администрация и включва както минали, така и бъдещи оценки. Достъпът до него ще се осъществява чрез терминалите на финансовата информационна агенция Блумбърг и той ще се обновява годишно от Милимън - световни консултанти в областта на статистиката на смъртността, които събират нужните данни. Разработват се търгуваеми индекси и в други държави - следващият вероятно ще е за Великобритания.
Основният индекс за САЩ включва очакваната средна продължителност на живота на жените, на мъжете и обобщената за двата пола. За да станат данните по-гъвкави и по-лесни за търгуване, подиндекси за навършени 50, 55, 60, 65, 70, 75 и 80 години показват очакваната средна продължителност на живота на различните възрастови групи. Индексът сочи, че очакваната средна продължителност на живота през последните 22 години, които той обхваща, се е повишила с 2.7 години (или 3.5%) - до 80.4 години. Очаква се жените да живеят по-дълго ог мъжете, но средният ръст на мъжката продължителност на живота е по-висок - 5%, или 3.7 години - до 78.1 години срещу 74.4 през горния 22-годишен период от време.
Разработването на търгуваеми продукти за продължителността на човешкия живот чудесно пасва на пазарната ориентация към финансови иновации, основани на снижаване на риска чрез разпределянето на различните му разновидности в отделни инструменти. Във Великобритания няколко играчи от застрахователния бранш вече заявиха намеренията си да навлязат в нови сфери на дейност, като примерно да изкупят поети пенсионни ангажименти от компании, решили повече да не поемат застрахователни рискове за сметка на акционерите си. Компаниите Ес Ел ре (SL Re) и Канада лайф (Canada Life) вече са навлезли в този бизнес. Въвеждането на продукт за застраховане на рисковете от по-дълъг живот след пенсиониране ще ускори прехвърлянето на тази дейност от фирмите, които не искат да навлизат в застрахователния бранш, към онези, които вече са там.

Facebook logo
Бъдете с нас и във