Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НИКОЙ НЕ Е ЩАСТЛИВ ОТ БУКСУВАНЕТО НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА

Проф. Начев, освен недостига на донори има ли други пречки пред българската трансплантология?
- Това е главната пречка. Без донор не може да има трансплантация. Всичко друго е въпрос на организация, която не би трябвало да е проблем. Освен законовата база, която предстои да се промени с вписване на информираното несъгласие за донорство, е необходим и ясен регламент - къде, в кои болници, какви трансплантации могат да се извършват. Сега всяка лицензирана болница - и Военномедицинска академия, и Св. Екатерина, и Александровска, и Лозенец, може да извършва всякакъв вид трансплантации - на бъбреци, черен дроб, сърце. Мисля, че в бедна и малка държава като България, в която броят на донорите е ограничен, наистина се налага да има специализация на лечебните заведения и те да са доказали, че могат да трансплантират един или друг орган.
В този контекст - между центровете за трансплантация не съществува ли нещо повече от конкуренция?
- Мисля, че въобще не бива да става дума за конкуренция. Досега сърца са трансплантирани в Св. Екатерина. Сърцето, трансплантирано в Лозенец, за мен е прецедент, не конкуренция. Черен дроб могат да трансплантират и в Александровска, и в Лозенец, а готовност имат и във Военномедицинска академия. Но правилото е едно и то се прилага в цяла Европа. Първо, необходимо е още с лицензите да е ясно коя болница какво може да трансплантира. След това в Агенцията по трансплантация се дават листите на чакащите. Когато идва донор, по кръвната група и по резултатите от изследванията се преценява кой орган къде да отиде. Регулаторът в Европа е Евротрансплант. У нас трябва да е Агенцията по трансплантация.
В началото на годината здравният министър Радослав Гайдарски обеща да заплати всяка трансплантация. Все пак съществува ли проблем с финансирането на тези сложни медицински дейности?
- Когато правителството каже, че за нуждите на хората може да поеме примерно 10 сърдечни трансплантации годишно, 15 чернодробни и 100 бъбречни, тогава се налага да се осигурят и средства за тях. При това не да се заплащат предварително, а след като са извършени.
Има ли клинична пътека за трансплантация?
- Не и не е редно да съществува. Тази скъпа дейност не е работа на здравната каса, а трябва да е регламентирана в национална програма и да е ангажимент на държавата.
Не мислите ли, че здравната реформа се проточи прекалено и нужно ли беше създаването на нова здравна стратегия?
- Че здравната реформа се проточи, няма две мнения. Но аз не смятам да се ангажирам с посочване на причини. Дали тази реформа беше сбъркана още в началото, като започна от извънболничната помощ, дали след това нямаше достатъчно политическа и личностна смелост да се каже как да се преструктурира болничната помощ, дали имаше изкривена форма на акредитация... - така или иначе от буксуването на промените никой не е щастлив - нито пациентите, нито лекарите. Обществото е недоволно, но ще ви кажа, че няма държава, в която гражданите да са радостни от здравното си обслужване. Навсякъде финансирането не стига. Разликата е в това, че в нормалните страни за здравно обслужване на един човек от населението държавата влага около 1000-1100 евро, докато у нас се падат по 130 евро.
Колкото до стратегията, аз винаги приемам положително, когато нещо се създаде, нещо се напише и се предложи. Много по-лесно се критикува, отколкото се създава. Кое намирам за положително в нея? Засегнати са девет основни теми, които действително биха допринесли за осъвременяване на здравната помощ и за доближаването й до европейските норми. Какво обаче ме кара да бъда скептичен или най-малкото да имам съмнения? Така оставена една стратегия има пожелателен характер. Сама тя нищо не значи. Резултат ще има само ако бъде последвана от конкретни програми с ясно определени срокове, отговорници и финансово обезпечаване. Въпросът е хубавите неща да не останат само на хартия.
Вие бихте ли добавили нещо към този документ?
- На последното национално съвещание в края на април се направиха доста предложения. Преди това се събирахме националните консултанти и членовете на Висшия медицински съвет. Всеки може да изпрати в писмен вид свои предложения до здравното министерство. Стратегията е отворена и това е хубаво. Но пак подчертавам - каквито и идеи да се дават, ако тя не бъде подплатена с програми, ще е поредното бла-бла.
Трябва ли да се побърза с падането на мораториума за приватизация на болнични заведения?
- Мораториумът при всички случаи трябва да падне. Оттам нататък, със създаването на новата здравна карта на страната, е необходимо да се посочат структуроопределящите болници - тези които на първо време няма да подлежат на раздържавяване. Например университетските, областните и т.н. Всички останали - 280-300 болници, трябва да се пуснат за приватизация. Ако можех, бих подарил на общините тези, които са с 51% държавно и 49% общинско участие. Аз дори най-напред бих приватизирал не сградите, а сървиза. Защо да не се даде някоя клиника или отделение на персонала? Да не плаща никакъв наем. Достатъчно е само да се издържа. Общината може не само да не иска наем, но и да помага. Тогава вече ще се разбере от какви дейности наистина има нужда. Всеки казва, че неговото отделение е най-важно, но когато се стигне до самоиздръжка, се оказва, че не е, тъй като никой не иска да отиде там... Тогава ще се види и кои са добрите професионалисти. А и много от болниците ще са принудени да променят предмета си на дейност. В смисъл, че не е нужно и не могат всички да се занимават с активно лечение. Има много възможности за амбулаторно лечение, което да е също толкова ефективно, но много по-евтино. Пак ще се извършва социална дейност, ще се използва сградният фонд, няма да има безработица...
Друг акцент в здравната стратегия е въвеждането на доплащане. В това отношение ръководената от вас болница е една крачка напред...
- Това, което правим в момента, се основава на Наредба 22 на Министерството на здравеопазването. Заплаща се за всичко, което е като екстри и може да бъде осигурено. Доплаща се примерно за избор на екип. Не може човек да избира автомонтьора си, а да няма право да избере оператор на сърцето. (Този избор не застрашава останалите пациенти, за тях също е осигурена висококвалифицирана помощ.) Заплаща се и за т.нар. VIP-условия - възможност да бъдеш сам в стая или с придружител, да разполагаш с телевизор, с ИНТЕРНЕТ, с телефон, със специално хранене. Последното, за което се сещам, е заплащането за по-скъп консуматив, предполага се и по-качествен, от този, който покрива здравната каса.
Получавате ли доплащане и от доброволни фондове?
- Да. За допълнително осигурен пациент доброволният фонд доплаща 20% от стойността на клиничната пътека.
Вече около месец сте изпълнителен директор на Св. Екатерина. Кажете каква е личната ви здравна стратегия?
- Нещата са много прости. Трябва да се опитаме при този финансов недоимък да осигурим колкото се може повече дейност, с колкото се може по-високо качество и на възможно най-ниската стойност. Целта ми също така е до края на годината почти да не формираме дългове или те да са в приемливи размери. Ако го постигна, ще съм удовлетворен от работата си.
През април бяха похвалени няколко болници, сред които и вашата, за подобрено управление, съдейки по приходите и разходите. Колко са дълговете ви в момента и те ли са най-красноречивият показател за успешен мениджмънт на едно лечебно заведение?
- Дълговете са доста сериозен показател. Дори тенденцията е показател. Към 1 май дълговете ни общо са 15.3 млн. лева. От тази сума 7.8 млн. лв. са капиталови задължения, а 1.75 млн. - за медикаменти и консумативи. С парите, превеждани от здравната каса за дейност, в никакъв случай не могат да се покрият капиталовите задължения, които почти всички са просрочени. Това ще е престъпление към днешните ни пациенти.
Длъжна ли е държавата да покрие болничните задължения от 2005 година?
- Друго мнение не може и да има. Тези дългове са направени за минало време. Всеки трябва да носи отговорност за това как е ръководил съответната болница, как и защо е формирал дългове. Необходимо е държавата да направи така, че и да не се формират необосновани нови дългове. Контролната й функция е изключително важна. А не да мине една година и да кажат Леле, какъв дълг натрупахте. Ами къде бяхте вие, а не следихте всеки месец как се движат приходите и разходите?
Св. Екатерина прави впечатление с хубавата си фасада, а в същото време като че ли леглата не ви достигат.
- Болницата изключително много страда от лоши условия в операционния блок и в реанимационната. Тази операционна, с която разполагаме, е от началото на 40-те години на миналия век. Тя не отговаря на никакви съвременни изисквания. Няма подготвителни зали. От едно и също място влизат и излизат пациентът и персоналът, консумативи се зареждат пак оттам. Хигиената поддържаме благодарение на ентусиазъм и луда дисциплина. Реанимацията пък е малка като легла, за да покрие възможностите ни за оперативна активност.
Какво стана със строежа на новото крило?
- В новата сграда, която е замразена в момента, се предвиждаха четири изключително модерни операционни зали, още 24 реанимационни легла и отделение, където да прехвърлим клиниката си по съдова хирургия, намираща се сега в Трета градска. Иначе е много трудно при днешната столична инфраструктура да се ръководи и контролира звено, отдалечено на 10 километра. Затова тази сграда е изключително нужна, а не е лукс. Очаквам ръководството на здравното министерство да осъзнае необходимостта от завършването й. Никой не иска още един паметник на незавършени илюзии, в каквито са превърнати недостроените клиники по детски и по вътрешни болести. Оптимист съм - средства ще се намерят и няма да спра да търся помощ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във