Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЯМАМЕ ВРЕМЕ ЗА ПОВЕЧЕ СКАНДАЛИ

Владимир Филипов, главен секретар на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, пред в. БАНКЕРЪ
Г-н Филипов, в майския мониторингов доклад на Европейската комисия секторът Рибарство и аквакултури получи много забележки и дори се заговори, че точно той може да се окаже препъникамъкът за българското земеделие по пътя към Европа. Какви резултати очаквате от новата проверка на Еврокомисията?
- За сегашната проверка Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури се е подготвила много по-добре. Свършена е огромна работа. Смея да твърдя, че проблемите в структурната политика, националния стратегически план и подготовката на страната за усвояване на средствата от европейския фонд за рибарство вече са преодолени.
Изгладиха ли се отношенията между браншовите организации и ръководеното от вас ведомство?
- Дори нещо повече - на 18 август подписахме споразумение с Националната асоциация по рибарство и аквакултури, с което поставихме началото на нов тип сътрудничество. Всяка стъпка на държавната администрация ще се съгласува с асоциациите, защото практически там са хората, за които са предназначени европарите.
Говори се, че въпреки големия чиновнически апарат в агенцията продължават да се назначават нови хора.
- Разширяването й се дължеше на ангажиментите, които правителството поема всяка година. За всеки трезво мислещ човек е ясно, че увеличаването на щата в административна структура не води до увеличаване на нейния капацитет, а до затормозяване на машината. Разбираме това и тази година правим много, за да повишим ефективността на процесите по обмен на информация. Изграждаме цялостна информационна система, която ще реши всички неуредици с връзките в реално време между териториалните поделения и централата. Работата е в много напреднал стадий и ще направим всичко възможно на 7 и 8 септември да демонстрираме функционираща система за регистрация на улова на риба. Това бе едно от основните изисквания на Еврокомисията към България. Имахме сериозни проблеми с достоверността на данните, които докладваме. Получаваше се голямо разминаване между тези, които предоставяхме от официалната статистика и които асоциациите заявяваха в частни доклади в Брюксел.
В каква посока се разминаваха данните?
- Примерно, асоциациите посочваха, че уловите са три пъти по-големи от докладваните от нас. Не е тайна, че всички държави членки на ЕС имат проблеми с докладването на улова.
Бихте ли посочили причината за несъответствията?
- Не ми се ще да се връщам към този спор с браншовите организации. Има вина и от двете страни, но намерихме адекватните решения, за да ги преодолеем. Най-общо казано - контролът трябва да се повиши значително. В момента няма пристанище без риболовен инспектор. Вече се регистрират всички декларации за произход на стоката, като преди това се проверяват данните. После се вкарват в информационната система.
Какво на практика се променя в механизма за регистрация на улова?
- И досега се изискваше уловеното количество риба или други водни организми да се докладва чрез декларация в агенцията в 48-часов срок. Това обаче не се правеше и тези декларации или не достигаха до нас, или пък бяха с неверни данни. Ето защо нашите данни се различаваха от действителните. Разбира се, и ние имахме своята вина заради слабия контрол. Но вече няма пристанище в страната, където да не се осъществява 24-часово наблюдение.
Много рибари пропищяха от абсурдните наредби, според които българската цаца трябва да е едва ли не най-голямата в света, а рибарите да преминават през граничен контрол винаги щом влязат в териториални води?
- Това, чия цаца е най-голяма, не е български проблем. Общата рибарска политика, както и Общата селскостопанска политика, включват регламенти, които се налагат от Брюксел. В тази сфера всички членки на общността имат изключително ограничен суверенитет. Дай Боже, след 2007 г. страната ни да може да участва активно в този процес чрез работни групи, съвети и др.
Доста шум се вдигна около пропуснатите от държавата квоти за океански риболов...
- Вероятно става дума за излизането на България от Организацията за риболов в Северозападния Атлантик и квотите, които имахме в нея. Факт е, че тези квоти са смешни, че ние дължахме страшно много пари. Провеждани са срещи с тогавашната браншова асоциация, а Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е била предупредена да предприеме действия, за да запази българското участие в организацията и съответно - квотата на океанския риболов.
Колко години не сме си плащали вноските?
- Доста.
Двайсетина?
- По-малко. Но няма смисъл да се занимаваме с този въпрос. България в момента няма океански риболов. Нямаме риболовни съдове за улов извън пределите на Черно море. Имахме огромен проблем с един кораб, който бе заявен като български. На една от предишните срещи с европейските експерти у нас буквално се видяхме в чудо, за да докажем, че не е наш. При това го обявиха за пиратски.
А под чий флаг беше тогава?
- Той е бил някога български, продаван е три пъти, но така или иначе успяхме да докажем на Брюксел, че вече няма нищо общо с нашата страна. Не ми се иска да изпадаме отново в подобна ситуация - да доказваме имали ли са, или не български бизнесмени връзка с даден кораб, който лови, без да плаща за определени квоти. Чувствахме се ужасно. Съзнателно не цитирам имена, защото искам да приключим с подобни практики. Има достатъчно средства, които да бъдат усвоени, за да се модернизира българският риболовен флот, да се поддържа един прекрасен стандарт на живот на българските рибари, както и на заетите в маркетинга и преработката на риба и аквакултури.
Не ни ли се налагат много рестриктивни мерки в областта на риболова?
- Това е свързано с по-глобалния проблем за устойчивото развитие на рибарството. Като цяло естествените ресурси намаляват и когато си говорим за риболовен флот, няма как да не си говорим за рестрикции - възможностите на флота надхвърлят многократно възможностите за възобновяване на ресурсите. Ако не съществуват ограничения, след няколко години просто няма да има какво да се лови. Въпросът е да се поддържа разумен баланс и към това са насочени всички форми на финансиране в областта на рибарството.
Колко пари са предвидени за нас в европейския фонд за рибарство за периода 2007-2013 година?
- Около 80 млн. евро. Към тях е необходимо да добавим националното съфинансиране, възлизащо на около 25%, а и участието на публично-частни партньорства. Получаваме цифра от около 300 млн. лв., които трябва да се инвестират за развитие на сектора. Това е огромна сума, като се има предвид, че досега нищо не е направено, т.е. правено е само с частни инвестиции и субсидиране по програма САПАРД.
Къде ще се насочат тези средства?
- Има четири генерални оси за финансиране чрез европейския фонд. Първата е предназначена за модернизация на флота. Вместо да се караме защо сме загубили квотите си в Северозападния Атлантик, при положение че нямаме кораби да ги обслужваме, по-добре ефективно да използваме ресурсите, които ни се дават и да модернизираме флота. Най-много средства се предвиждат по втора ос - над 50% от общото финансиране е за аквакултури, маркетинг и преработка. Аквакултурите ще компенсират постоянното отнемане на естествен ресурс, който и без това е ограничен. Рибарите отдавна констатират, че рибата намалява от година на година, докато аквакултурите ще позволяват предприятията за преработка да имат целогодишен цикъл. Така няма да се налага да спират работа за няколко месеца и да оставят хората на улицата.
Предвиждате ли разработването на програми, чрез които и малкият, и средният бизнес биха могли да се възползват от това финансиране?
- Възможностите са огромни, но проблемът е, че трябва да се включат и предприемачите. Обмисляме варианти за сключването на договори с банки, които ще кредитират рибари. Дори сме определили финансовите институции, към които могат да се обърнат желаещите. Разработваме оперативна програма, в която ясно се казва за какво ще се изразходват парите. Програмата ще се съгласува с Генерална дирекция Рибарство в Брюксел до средата на ноември. Ще се постараем да разработим максимално опростени схеми за финансиране, които не затрудняват крайните бенефициенти.
Но да се върнем към осите. Третата е свързана с изграждане на инфраструктура - за строеж и реконструкция на рибарски пристанища, за опазване на околната среда и по-точно зоните, включени в програмата НАТУРА 2000. Ако има защитена територия, ще се плаща, за да се запази такава. Четвъртата ос е най-атрактивна, защото е свързана с регионалното развитие. Там се предвижда формиране на инициативни групи, създаващи регионални стратегии. Тава е подходът Лидер, известен от Общата селскостопанска политика. Чрез него ще се финансират местни проекти, в които се включват бизнесът и всички заинтересовани хора.
Не сме много силни обаче в представянето на достатъчно добри проекти.
- За този регламент, както и за структурните фондове, действа правилото М+2, т.е. ако на третата година не докажем, че сме усвоили 100% от заявеното през първите две години, разликата от средствата отива в бюджета на Брюксел, а ние оставаме с тавана, който сме достигнали. Всичко зависи от нас - очаква ни мрачно бъдеще, ако продължим с досегашния начин на работа. Обратно - ако успеем да изчистим противоречията и намерим решения на проблемите, ще подготвим добри проекти.
Как все пак ще преодолеете разминаването между администрацията и бизнеса, което наблюдаваме при изпълнение на начинанията, одобрени и подпомагани от предприсъединителните програми на ЕС?
- Такъв проблем е съществувал и при приетите през 2004-а държави. Около 30-40 от структурните фондове не са усвоени и при тях. Евросъюзът е изготвил само рамката - оттам насетне всичко остава национален приоритет. Затова европейската администрация няма да е виновна, ако ние не усвоим средствата. Вината ще е в нашата администрация, щом е създала непосилни за бизнеса правила. Но ще е виновен и бизнесът, ако се е противопоставял на администрацията в желанието й да работи с него.
Къде би следвало да вложим най-много усилия сега?
- Европейската комисия изисква в деня на присъединяването ни да имаме работеща система за проследяване на риболова. Остават ни буквално четири месеца, за да го постигнем. Нито един скандал отсега нататък не би платил цената си. Мечтая при оповестяването на мониторинговия доклад през септември рибарството да е изцяло зелена зона.
Има ли опасност това да не стане?
- Опасности има навсякъде. Странното е, че евроекспертите винаги задават въпросите, за които сме най-малко подготвени. Те не очакват чудеса от нас, но искат да имаме ясна визия какво ни предстои и как ще го постигнем. Най-вече трябва да се мисли за доходите на хората. Ще има възможности за разнообразяване на дейностите на дребните рибари. Мнозина от тях ще спрат да работят и затова ще бъдат финансирани от европейския фонд за рибарство.
С една дума - гладни рибари няма да има?
- Зависи от тях.
А какво ще кажете за поизгубената връзка между научните институти и агенцията по рибарство?
- Институтът по океанология към БАН има прекрасен кораб, който ще оборудваме с апаратура, закупена по проект на ФАР. Тя ще позволи чрез научни методи да се проследяват запасите на промишлените видове риба в Черно море. Подписахме Рамково споразумение и между агенцията и научните институти по рибарство и аквакултури в Пловдив и Варна. Вече сме готови и с регистъра на риболовните кораби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във