Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЯМАМ ВРЕМЕ ДА БЪДА ПЕСИМИСТ

Министър Кунева, след публикуването на мониторинговия доклад на Еврокомисията за страната ни през октомври вие със съмнение попитахте Искаме ли членството в ЕС?. Получихте ли вече отговор на този въпрос?
- За съжаление повече от два месеца след публикуването на доклада този въпрос е все още на дневен ред. Действително правителството, партиите, съдебната власт, медиите, бизнесът, неправителствените организации трябва категорично да отговорят искат ли членството ни в общността, и то от 1 януари 2007 година. Ако всички те кажат да и работят членството да се случи, то тогава могат наистина да станат чудеса.
Но като че ли не можем да се отървем и от друг въпрос: иска ли ни всъщност Евросъюзът?
- Повтаряла съм го много пъти, ще го кажа и сега. Това дали ще се присъединим в началото на 2007-а, или членството ни ще бъде отложено с една година зависи изцяло от нас. Каквото и да се говори, през отминаващата 2005 г. страните членки показаха, че държат на България. Все пак имаме подписан договор за присъединяване от Люксембург, както и финансова рамка за периода до 2013 година. Приключваме също така годината с осем ратификации на споразумението ни с 25-те. Сред държавите, чиито парламенти одобриха договора от Люксембург, има и страни-учредителки на Европейската общност като Италия, и такива, които се присъединиха преди петото разширяване (Гърция, Испания и др.), и държави от Централна и Източна Европа, които станаха част от общността през май 2004 година. Нещо повече, във всички останали седемнадесет членки, с изключение на Франция, процедурата е започнала. Договорено е в края на януари 2006 г. да направя посещение във Франция. Надявам се след тази визита да има яснота и около процедурата по последната 25-а ратификация на договора. През април тази година в Люксембург правителствата на страните членки доказаха, че искат България. Трудно ми е да повярвам,че някой от националните парламенти ще бламира собствения си кабинет и няма да ратифицира договора с България и Румъния.
Това би трябвало да означава, че през 2006 г. усилията на българското управление ще бъдат насочени най-вече към добро представяне при предстоящия мониторинг от страна на Европейската комисия?
- Да. Безспорно последният мониторингов доклад, който ще излезе в средата на май, е най-важният за нас през следващите дванадесет месеца. На практика колкото и ратификации на договора да имаме, ако Европейската комисия предложи прилагането на отлагателната клауза, страните членки ще се съобразят с това.
Трябва да се знае, че време за губене няма. Първата партньорска проверка - по глава Регионална политика, започва на 9 януари, а целият мониторингов процес ще приключи до края на февруари. Това означава, че в началото на март Еврокомисията ще бъде готова с първия си проект на доклада за България. След това ще имаме малко време да представим така наречения български принос (т.е. отчет за стореното от наша страна). Надявам се до тогава да сме готови и с промените в конституцията. На практика от нас не се иска нищо необикновено.
До този момент сме доказали, че можем да изпълняваме поетите ангажименти, иначе нямаше да сме стигнали дотук. Но съм далеч от мисълта, че когато се присъединим през 2007 година, ще бъдем най-добре подготвената страна членка. Напълно реалистично е обаче да бъдем поне на нивото на държавите от т.нар. десетка. През октомври назовах имената на петима мои колеги от правителството (бел.а - Нихат Кабил, Пламен Орешарски, Асен Гагаузов,Румен Петков и Георги Петканов), върху които ще падне основната тежест за добро представяне в хода на мониторинга.
Често ви обвиняват в прекален оптимизъм по отношение на членството ни. Приемате ли подобни упреци?
- Действително напоследък често могат да се чуят такива обвинения по мой адрес. Аз обаче нямам време, за да го губя в песимизъм. Песимизмът е най-доброто оправдание за мързела. По време на преговорите пък имаше възражения, че бързаме прекалено много. Ще споделя нещо, свързано с датата на подписването на Договора ни с ЕС в Люксембург (25 април 2005 г.), което досега не съм казвала. Имаше предложение от страна на нашите европейски партньори церемонията да се състои в средата на юни по време на Европейския съвет в Брюксел, когато традиционно там се събират държавните и правителствените ръководители на страните членки. От гледна точка на тяснопартийните интереси на НДСВ, която управляваше тогава, това би било една сериозна реклама и подкрепа. Помислете само - договорът да се подпише няколко дни пред провеждането на парламентарните избори (25 юни 2005 година). Слава Богу, че не се поддадохме на това изкушение. Спомняте си в каква ситуация изпадна през юни ЕС след неуспешните референдуми за новата конституция във Франция и Холандия. Така че, ако не бяхме подписали през април в Люксембург, не се знае дали нещата нямаше да бъдат отложени за есента на тази година или дори за по-късна дата. Във външната политика е много важно чувството за време. Просто има неща, които не могат да се свършат вчера или утре, а трябва да се направят днес. Мисля, че по време на преговорите проявихме безпогрешно усещане за тези моменти, жалко, че загубихме тази чувствителност при изпълнението на ангажиментите.
Като заговорихме за тях, неотдавна призовахте правителството да реагира на писания в западната преса, че мафията взема връх над държавността у нас. Какво искахте да се направи?
- Отново ще се върна на казаното за петимата министри, върху които пада отговорността за изпълнението на препоръките по петте проблемни области, едната от които е Правосъдие и вътрешни работи. Вече имах възможност да кажа, че съм обезпокоена от факта, че Министерството на правосъдието не е готово с проекта на новата Стратегия за борба с корупцията и работния план към нея. Крайният срок, в който те трябва да бъдат приети, е 10 януари следващата година. По този раздел от преговорния процес получихме вече детайлни въпросници от Европейската комисия, на които трябва да отговорим най-късно до 13 януари. На базата на тях ще бъде проведена и партньорската проверка през февруари. Това, което е тревожно, е, че все още не е готов и Интегрираният план за управление на границите.
В октомврийския доклад на ЕС за България думата корупция се споменава цели 54 пъти, но според някои наши министри такава няма има само оставки по лични причини. Не е ли твърде рискован такъв поглед към проблема?
- Вижте, когато говорим за борбата с корупцията, трябва да се има предвид, че Брюксел ни помага, но той не може да вземе решенията или да ги изпълни вместо нас. Крайно време е не само да приемаме стратегия и работни планове към нея, но и да ги изпълняваме. Необходимо е да се помисли също така достатъчни ли са правомощията на Междуведомствената комисия за координация на борбата с корупцията към Министерския съвет, или те трябва да бъдат засилени. Но нека все пак изчакаме и да видим какво ще внесе за обсъждане Министерството на правосъдието.
В тази връзка какво стана с лансираната от вас идея за приемането на специален закон срещу даването и вземането на подкупи?
- Тя все още е актуална. Подобни нормативни актове се прилагат в страни като Чехия, Словакия, Словения. Ако в правосъдното министерство преценят, че идеята е добра, законопроектът може да бъде включен в работния план за подготвяната от тях стратегия.
Във вторник (27 декември) Министерският съвет одобри проект на Националния план за развитие в периода 2007-2013 година. Какъв трябва да бъде българският модел за усвояване на средствата от Структурните фондове?
- По този въпрос предстои да бъде проведена сериозна дискусия. Ние трябва да определим ясно посоките за развитие на страната в ЕС след 2007-а. Необходимо е тепърва да се съобразим с одобрената в средата на декември в Брюксел обща финансова рамка на ЕС в периода 2007-2013 година. Трябва да се знае, че следващият единен бюджет на общността е граден на нови принципи. Така например съфинансирането на проектите по Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС ще бъде намалено от 30%, колкото е сега, на 15 на сто. Трябва да сме наясно в какво ще инвестираме средствата от бюджета, които ще бъдат спестени. Нов момент е, че съфинансирането може да бъде поето не само от хазната, но и под формата на публично-частното партньорство. Преди да решим какво ще правим обаче, нека се запитаме - имаме ли модерна администрация, както и европейски отношения между държавата и бизнеса.
По време на заключителната годишна пресконференция, която дадохте тази седмица, заявихте, че сме пропуснали възможността за получим допълнителни финансови компенсации за затварянето на АЕЦ Козлодуй. Това поправимо ли е?
- През 2009-а, когато предстои ревизия на параметрите на бюджета на ЕС, е възможно да договорим допълнителни компенсации към вече отпуснатите ни 210 млн. евро за периода 2007-2013 година. За да се случи това обаче, час по-скоро трябва да вземем правителствено решение каква ще бъде позицията ни и да започнат преговори със страните членки. Въпросът за Козлодуй бе решен, преди преговорите с Европейската комисия за присъединяване да започнат (решението за затварянето беше взето през 1993 и потвърдено през 1999 година). И докато Словакия и Литва промениха подхода си от защита на реакторите, се насочиха към договаряне на по-големи компенсации, който в крайна сметка получиха, то при подготовката на следващия евробюджет България се държа колебливо. Ще ви припомня, че в предложения през юни тази година от Люксембург вариант на финансовата рамка предвидените за България средства като компенсация за затварянето на ядрените мощности възлизаха на 280 млн. евро. В крайна сметка бе записано,че ще получим 210 млн. евро до 2009 г. (на три годишни транша от по 70 млн. евро). И пак повтарям, колкото по-бързо Министерството на икономиката и енергетиката излезе с ясно предложение за позиция на страната по отношение на Козлодуй, толкова по добре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във