Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЯМАМ АПЕТИТИ КЪМ ИМОТИТЕ НА БАН. ТЕ ВЕЧЕ СА ВЗЕТИ!

Атаките срещу Българската академия на науките (БАН) започнаха още на 11 февруари, когато 71-годишният й председател академик Иван Юхновски получи от Общото събрание четвърти пореден мандат. Преизбирането му веднага бе оспорено от двама академици - Петър Кендеров и Камен Куманов, заради текста в Закона за БАН, който повелява щатните длъжности в академията да се заемат само от лица под 70 години. Оказа се, че възрастовата граница не важи за Юхновски, тъй като в средата на 2007-а той е избран за почетен член на БАН, а няколко месеца по-късно Общото събрание записва в Устава, че тези членове имат право да заемат ръководни постове без ограничения. Законен ли е изборът на новия председател тепърва ще решава Върховният административен съд, защото срещу процедурата вече са подадени две жалби. Министърът на образованието Даниел Вълчев пък се закани да поръча специална проверка по случая и да накаже всички ръководители, хванати в нарушение на разпоредбите.

Акад. Кендеров, взехте ли вече решение дали да подадете жалба и от свое име срещу преизбирането на акад. Юхновски за председател на академията?
- Все още проучвам въпроса, тъй като искам да стъпя на солидни доводи от юридическа гледна точка. Целта ми не е да оспоря избора на новия председател, защото лично не ми допада, а защото държа да се реши проблемът. Случиха се някои недопустими неща, които нарушават не само нормите на академичния живот, но и авторитета на БАН. Първо, гласуването за председател бе изтеглено с почти два месеца по-рано, без това да се обяви публично. Вместо на 29 март, когато изтича мандатът на акад. Юхновски, то се проведе на 11 февруари и академичната общност не успя да подготви свои кандидати за председателското място. Нарушена бе и самата процедура - според устава на академията първо се избират членове на Общото събрание и месец след като се формира, то решава с кой председател ще работи през следващите четири години. Въпреки че сегашното събрание вече е свършило веднъж тази работа и мандатът му изтича на 1 март, то повторно подкрепи акад. Юхновски.
Как си обяснявате тези действия?
- Подозирам, че става въпрос за отстраняване на конкуренцията тихомълком. Конкурсът за нови академици и член-кореспонденти, според мен, умишлено се отлагаше повече от две години и бе насрочен след избора на председател, за да не се кандидатират повече хора за поста. Още по-странно е избирането на действащ председател за почетен член на академията и променянето на устава с текст, касаещ само и единствено него. Сигурно знаете, че освен председателя Юхновски почетни членове са още само Димитрий Иван Евстатиев Паница, който не е член-кореспондент или академик и съответно не може да оглави академията, и проф. Вера Мутафчиева, която е далеч от подобни амбиции. Склонен съм да приема, че колегите просто са искали да засвидетелстват уважението си с тази поправка, защото тя е невъзможна от юридическа гледна точка. Ръководството на академията също добре осъзнава, че с нея се изменя висш нормативен акт, какъвто е Законът за БАН. Но ловко се измъкна от ситуацията, като не вписа поправката в устава. Работата е там, че не го съобщи официално и продължи да твърди, че няма ограничение във възрастта за заемане на ръководни постове. Юристите на БАН цитират закона, според който след навършване на 70-годишна възраст на академиците и член-кореспондентите се осигуряват условия за изследователска дейност и подготовка на кадри. За тях този текст позволява на служителите да работят в БАН и след 70 години, независимо че в него не се споменават щатни позиции. Опират се и на Кодекса на труда, където пише, че всеки българин има право да се труди без ограничения, независимо на колко години е. Сега отново търсят начин да заобиколят закона, като проверяват правните основания да назначат Юхновски на граждански, а не на трудов договор.
Защо старото ръководство на БАН положи такива усилия да ограничи конкуренцията за председателското място?
- Общото събрание направи стъпки в тази посока още, когато премахна ограничението в броя на мандатите за ръководните длъжности. Промяната беше много изгодна заради самата схема на управление в академията - председателят назначава директорите на институти, които формират мнозинство в общото събрание, тъй като представляват около 60% от общия брой на членовете, и на свой ред подкрепят ръководството, което ги е избрало. Това е типичен пример за конфликт на интереси, който не е догледан в Закона за БАН. Излиза, че всяка година държавата дава на академията по 60 млн. лв. и повече, а ръководството, разпределящо тези пари, може да прави каквото си иска.
Появиха се подозрения, че вие лично се целите в мястото на акад. Юхновски и имате апетити към имотите на академията...
- Това е само едно плашило, което се размахва в публичното пространство. Тезата, че някой иска да закрие БАН и да й вземе имотите, беше спусната отгоре, защото е удобна на ръководството. И тъй като хората са наплашени и не знаят какво се случва, вярват, че ако Юхновски остане на поста, академията ще е защитена. Зад всичко всъщност се крие нежеланието й да се реформира. Аз нямам апетити и въобще не знам какви имоти има БАН. Информация за тях няма дори общото събрание. Колегите се оплакват, че за последните шест години нито веднъж не са разгледали имотното й състояние на заседание.
Водят се обаче десетки дела за собствеността върху сгради и терени, за които БАН разполага с нотариални актове.
- От вестниците разбрах, че към някои имоти са предявени реституционни претенции. И щом съдът ги е признал, е нормално академията да ги загуби. В този смисъл няма никакво значение кой е неин председател. Но не ми се вярва БАН да загуби терените, които е придобила при създаването си, защото те са й дадени от Народното събрание, и само то може да й ги отнеме. Предполагам, че заведените дела са за имоти, които тя е получила в наследство от задължени членове или са й били дарени от благодетели, каквато практика наистина съществуваше преди години. Проблемът е, че не се знае колко са точно тези терени и къде се намират. Още по-притеснителното е, че бившият научен секретар Наум Якимов, заедно с бившия директор на Института по правни науки Цветана Каменова, и самият председател Иван Юхновски са регистрирали сдружение в частна полза, със същия адрес, име и предмет на дейност, както академията. Казва се БАНИ - Българска академия на науките и изкуствата, и е основано още в средата на 2004-а. Ясно е, че при това положение каквото и да стане с академията, ще остане да действа сдружението с тримата си собственици. За какви имоти си говорим тогава? Те вече са взети! Утре няма да е незаконно да се смята, че собствеността на БАН всъщност е собственост на сдружението. Именно затова не се допуска и ново лице в ръководството на академията.

Има ли от какво още да се страхува това ръководство предвид заканата на министър Даниел Вълчев да предизвика подробна проверка по случая?
- Съдейки по това какво вкопчване има в постовете и как всички като един поддържат ръководството на академията, няма да се учудя, ако в някои звена бъдат открити злоупотреби. Но не искам да вярвам, че в БАН има сериозни нарушения. Все пак академията е духовна институция и би трябвало да се ръководи преди всичко от морални принципи.
Какви пари получава академията за научни изследвания годишно?
- Субсидията за издръжка през миналата година (заплати и поддръжка на сградния фонд) беше около 65 млн. лв., но през тази средствата са увеличени с 20% на 83 млн. лева. Освен тях БАН генерира годишно и около 30 млн. лв. собствени приходи. Парите за проекти идват отделно от фонд Научни изследвания, чийто бюджет също бе увеличен почти пет пъти и за 2008-а ще е 60 млн. лева.
Съществуват ли някакви специални изисквания при разпределението на средствата за научни изследвания?
- Парите се отпускат на ръководителите на проекти, от които се отчисляват 10% за академията, тъй като тя ги обслужва - предоставя за ползване свои помещения, реактиви и консумативи, извършва счетоводството и т.н. Останалите средства се разпределят за оборудване, командировки, закупуване на материали, химикали и всички цели на проекта, но само след като организацията, която ги отпуска, одобри разходния план.
Предполагам, че участието в подобни изследвания допълнително увеличава възнагражденията на научните колективи ...
- Много зависи от проекта. До неотдавна парите, отпуснати от фонд Научни изследвания, не можеха да се разпределят за заплати на участниците. По идея на просветното ведомство обаче през тази година те ще могат да получават допълнителни пари само ако сред тях има млади хора. И това е разумно, защото заплатите на младите учени са срамно ниски. На академиците по принцип се заплащат 200 лв. на месец, от които като се махнат данъците и осигуровките, остават около 130 лева. Префосорът пък взима 580 лв. месечно. Но хората в академията не се оплакват от възнаграждението си, тъй като повечето са активни и си намират допълнителни ангажименти, които да им носят доходи.
На 18 февруари просветното ведомство обяви, че парите във фонд Научни изследвания ще се изразходват за четири приоритетни области - алтернативните енергийни източници и енергоспестяващи технологии, биотехнологиите и хранително-вкусовата промишленост, информационните технологии и опазването на околната среда. Веднага се появиха и опасения, че някои структури на БАН може да бъдат закрити, а голяма част от персонала - съкратен ....
- Това пак е скелет, който се вади от гардероба, за да стряска академичната общност. Въпросните приоритетни сфери действително са малко, но са толкова фундаментални, че включват всички аспекти на съвременната наука и технология. Аз съм математик и на пръв поглед не отговарям на критериите. Но във всички споменати области се прилагат математическото моделиране или численото експериментиране. В този смисъл активните учени ще се впишат, каквито и да са приоритетите.
Как виждате бъдещето на БАН?
- Основната двигателна сила на всички научни изследвания са младите хора и те са важни като поток. Ако имаш пряк контакт със студентите, те преминават през институцията и най-талантливите от тях остават в системата. Това че академията не е свързана с такъв поток от млади хора, е много голям недостатък. Когато младите влязат в БАН, не само ще обновят закостенялата институция, но и автоматично ще се вдигне нивото на образованието в страната. Вярвам, че няма по-голям университет от академията. Само това да е резултатът от дейността й, ще е повече от всички пари, които държавата ще налее в БАН през следващите 500 години. България разполага само с човешки ресурс и ако той е образован добре, няма да има нужда от никакви други реформи.
Разговора води Слава Аначкова

Facebook logo
Бъдете с нас и във