Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Няма отърваване от "Белене"

След 30 години...

И в Африка сигурно знаят за АЕЦ "Белене". За този проект, който трийсет години България ту го размразява, ту спира. Сега колелото се завъртя отново и правителството е на фаза "Ще строим Втора атомна с външен инвеститор".

Очаква се в края на този месец Министерството на енергетиката да предложи вариантите за реализиране на проекта на пазарна основа. Това бе основното задание, което депутатите възложиха на енергийния министър Теменужка Петкова в края на май. Според черновата на министерското становище основната идея на държавата е да продаде по-голямата част от проекта, но да запази блокиращата си квота в него - с други думи, страната ще има поне 34% участие в начинанието, като има възможност то да бъде и по-голямо.

Новата проектна компания

Преди да се стигне до продажбата обаче, пасивите и активите на "Белене“ ще бъдат отделени в нова проектна компания. Този процес е започнал и в момента Националната електрическа компания изготвя анализ на тяхната стойност. Всъщност данните вече са обработени и предадени на НЕК от изпълнителя "Инженерингсервиз София" - дружеството спечели обществената поръчка за 87.5 хил. лева. Според последните изказвания на шефовете на държавната фирма и на енергийния министър досега в изграждането на Втора атомна са вложени около 3.5 млрд. лева. Тази сума, заедно с активите и документацията, е напълно достатъчна за запазването на контролния пакет в проекта, смятат специалистите. (Разчетите на правителството бяха, че изграждането на цялата атомна електроцентрала ще струва около 20 млрд. лева).

Отделянето на АЕЦ "Белене" в отделно дружеството ще облекчи значително НЕК, защото голямата част от нейните разходи са обвързани с изграждането на централата. До неотдавна тези разходи стояха като задбалансова стойност във финансовите отчети на компанията и при предстоящата операция някои политици със сигурност ще се похвалят как тя значително е подобрила финансовото си състояние. В действителност  още при второто начало на проекта преди 15 години  изграждането бе в отделено предприятие, част от НЕК, но то така и не успя успешно да извърши своята дейност.

На поход за инвеститори

След отделянето на активите и пасивите в новото дружество ще започне и реалното търсене на инвеститор. Намеренията са мажоритарният дял да бъде предложен на международен търг и всеки, който желае, ще може да се включи в него. Този вариант е по-неблагоприятният за кабинета и затова на депутатите ще бъде предложена и друга опция - намирането на водещ стратегически инвеститор. Само така ще е ясно кой действително ще води проекта и реално има намерение да инвестира в "Белене". 

В последните няколко месеца интерес за участие в проекта заявиха Китайската национална ядрена корпорация CNNC и руската "Росатом". Като подизпълнители може да се включат и европейски "Арева" и "Фраматом".

Кой от двата варианта обаче ще изберат депутатите, тепърва ще стане ясно след гласуването в Народното събрание.

Преговорите ще продължат поне още две години

След като народните представители решат как да процедират, ще започне истинската работа за енергийното министерство, НЕК и Българския енергиен холдинг. Техните експерти ще трябва да проведат търговете и да изберат партньор, а опциите не са много. При последния подобен търг за стратегически партньор бе избрана немската RWE, след като самата процедура по избора отне повече от година. Накрая германското дружество се оттегли заради редицата неясноти по изграждането на централата. Сега имаме същата опасност, защото АЕЦ "Белене" е затънала още по-дълбоко в документалното блато. Необходимо е да се поднови строителното разрешително, издадено от МРРБ. Специалистите водят спорове дали и разрешителното за ОВОС на централата е валидно, или не. По този параграф със сигурност ще има остри реакции от екологичните организации.

Ще се наложи и препотвърждаване от страна на Брюксел, че проектът отговоря на всички съвременни изисквания и е лицензиран на територията на Евросъюза. Нужно е да се извадят отново и документите, че успешно са преминати всички стрес-тестове, които бяха проведени в последните години след трагедията в АЕЦ "Фукушима". Важен момент е, че сделката с новия инвеститор ще трябва да бъде одобрена от Европейската комисия - задължително е договорите с него да отговарят на антимонополното законодателство на общността.

След общите изисквания трябва да припомним и българските: потенциалният инвеститор ще работи без държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията от АЕЦ-а. Но на държавата все пак ще й се наложи да осигури някаква форма на подкрепа. Дори китайската CNNC изрази такива очаквания, защото в противен случай би се отказала.

Отделно от всички изброени условия е политическият риск. Точно той е най-рисковият фактор за проекта, обяви неотдавна шефът на НЕК Петър Илиев.

Какво всъщност продаваме?

Отговорът на този въпрос не е "гьол", както смяташе навремето премиерът Бойко Борисов. Площадката "Белене" има издадени лицензи от Агенцията за ядрено регулиране в две направления - строителство на 2000 мвт  ядрена мощност и строителство на атомна централа по руска технология. Това е и едно от най-важните изисквания: Европа и АЯР да са разрешили там да се построи ядрена мощност.

Освен това е налице доставеното от Русия оборудване, което заплатихме миналата година. Става дума за основните компоненти за изграждането на двата ядрени блока (освен тях има да се поръчват още неща с дълъг цикъл на производство). Пък и самата площадка си има собствени съоръжения като котлован, административна сграда, специално пристанище и бетонов център.

Досега в световната практика не е имало продажба на лиценз на ядрена централа. В това отношение "Белене" отново е прецедент и вероятно ще се търси юридическа помощ от външни експерти, за да се прецени как е най-удачно да се извърши това.

При всички тези задачи силно оптимистично би било някой да се надява преговорите с потенциалния инвеститор да завършат до две години. Илюзия е изобщо да си мислим, че България ще избере такъв в рамките на следващата година.

Ами ако не се появи желаният кандидат с парите?

Това е най-трудната за преглъщане ситуация от политиците. При липсата на интерес държавата ще бъде принудена да продава на парче частите от оборудването, без да е сигурно, че някой изобщо ще има нужда от тях. Загубите ще са колосални и вложените средства никога не биха се изплатили обратно.

Социалният ефект също не е за подценяване - с новата атомна централа цели региони в Северна България ще се възстановят икономически. Същевременно високите изисквания за въглищните централи неминуемо ще доведат до затварянето им след  десетилетие. "Козлодуй" също ще затвори блоковете си след максимум 30 години. Което не оставя много възможности за нашата страната при производството на електроенергия. Е, може, разбира се, да започне строеж на нови реактори в АЕЦ "Козлодуй", но изискванията за това от Еврокомисията и Международната агенция по атомна енергия ще са още по-високи.

Иначе, като всички вече знаем, при този печален проект "Белене" политиката играе ключова роля. И е напълно възможно още утре правителството да направи нов рязък завой и пак да го спре. Именно такива неясноти и бюрократични процедури спират инвеститорите.

Пламен Симеонов

 

Расте износът на електроенергия

България е изнесла  от началото на година досега електроенергия за над 5.9 млн. мегаватчаса. Така скокът в износа спрямо 2017-а е с феноменалните 34%, показват данните на Електроенергийния системен оператор.

Производството на електроенергия от януари до 21 октомври е за 36 млн. мвтч, а за същия период година по-рано то е било малко по-ниско - 35.8 млн. мегаватчаса.

От ЕСО продължават да отчитат спад в потреблението на ток у нас - в сравнение с миналата година то намалява с 4.37% до 30 млн. мегаватчаса.

Делът на възобновяемите източници в енергийната ни система устойчиво намалява. На този етап производството в електроснабдителната мрежа е спаднало с 6.47 на сто до 991.3 хил. мегаватчаса. Според системния оператор това се дължи основно на спада в производството на ток от вятърни централи (6.79%), биомаса (17.72%) и на фотоволтаичните централи (спад с 1.39%).

В електроразпределителната мрежа ВЕИ-производството също намалява до 1.377 млн. мегаватчаса. В този случай увеличение е само при централите на биомаса, докато слънчевите и вятърните сериозно отстъпват позициите си.

Делът на ВЕЦ-овете продължава да расте ударно и през 2018-а. Спрямо миналата година производството им се е увеличило с рекордните 63.6% и е достигнало 4,46 млн. мегаватчаса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във