Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЯМА МИР ОКОЛО ТЕЛЕФОННИТЕ СЛУШАЛКИ

Напрежението между Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Българската телекомуникационна компания прерасна в открита война, показват събитията от последните месеци. Особеното при нея е, че активната страна е само една - регулаторната комисия. Тя може да оспорва и дори да анулира почти всяко управленско решение на БТК като оператор със значително пазарно присъствие. Единственото условие е регулаторът да облече в правни норми своята намеса. А това без особени усилия може да направи всеки що-годе читав юрист, позовавайки се на правомощията на КРС, разписани подробно в Закона за далекосъобщенията. Позицията на телекома е по-скоро пасивна, а единствената му възможност да отвърне на ударите е жалба пред Върховния административен съд. Което отново си е работа за прависти. Така формално войната сякаш е изцяло юридическа.
Залозите обаче са твърде високи
- от изхода на сблъсъка зависят както разположението на силите на българския телекомуникационен пазар, така и сметките, които ежемесечно плащат милионите притежатели на телефони (и фиксирани, и мобилни), а и многобройните клиенти на кабелните мрежи. Локалните поражения пък са върху финансовите приходи на БТК и на останалите големи оператори.
Историята започна още в средата на октомври 2005-а, когато след продължителни и оспорвани съдебни дела сегашното правителство утвърди Георги Александров на поста председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски на два пъти го уволнява, а на негово място на два пъти бе назначавана Гергана Сърбова. И двата пъти Върховният административен съд връща Александров на същата длъжност. Самият Александров, който е бивш служител в мисията на Световната банка в София, оглави телекомуникационния регулатор още по времето, когато министър на транспорта и съобщенията бе Пламен Петров. Веднага след назначаването му шефът на КРС се оказа една от ключовите фигури при приватизацията на БТК. В края на сделката той видимо бавеше даването на компанията на лиценза за трети GSM-оператор, поради което предишното правителство набързо го уволни, без да спази законовите изисквания.
По времето на Сърбова БТК бе сред най-фаворизираните компании, припомнят запознати, мотивирайки се с фактическото удължаване на монопола, подарено на частния вече телеком именно от регулаторната комисия. Но с връщането на Александров
отношенията се завъртяха на 180 градуса
Първият голям удар бе в началото на март, когато КРС отмени един от тарифните планове на телекома - БТК Мега. Решението на КРС е съобразено с изискванията на Закона за далекосъобщенията и е насочено срещу опита на оператора със значително въздействие върху пазара да предлага услуги на дребно по цени под разходите за тяхното предоставяне. Това представлява пречка за конкурентни оператори да предоставят същата услуга на съпоставими цени, обясниха от комисията.
Впрочем БТК Мега бе одобрен от КРС още през май 2005 г. заедно с други два комплексни плана за разговори по фиксиран телефон, насочени към бизнес клиентите на компанията - БТК Офис и БТК Планета. Тогава становището на регулатора бе, че предложените пакети не нарушават правилата на конкуренцията и не са над разходите на телекома за предоставяне на услугата. Само осем месеца по-късно обаче, без да има каквато и да е промяна в условията на пакетите, се взема противоположно решение. Според Павел Велчев, директор Регулация и конкуренция в БТК, непоследователният подход от страна на регулаторната комисия уронва престижа на телекомуникационната компания пред клиентите и води до загуби за българския бизнес. От КРС определиха тези упреци като крайно несъстоятелни и обявиха, че ще продължат последователно да регулира сектора по посока към разширяване на конкуренцията, както и в полза на крайните потребители.
Как отмененият тарифен план е подпомогнал конкуренцията не е ясно, но е сигурно, че освен БТК потърпевши са немалко представители на бизнеса, на които БТК Мега осигуряваше от 3- до 9-процентно намаление на месечните телефонни сметки.
Вторият рунд от битката
започна в средата на април, когато регулаторът одобри Типово предложение за взаимно свързване на телекома, но с поредица от задължителни указания. Телекомуникационната компания ги обжалва пред Върховния административен съд още на 21 април.
Типовото предложение определя начина, по който клиентите на един телеком могат да ползват услугите на други оператори и да се свързват с техните клиенти. В конкретния случай КРС е намалила цените на разговорите от мобилните оператори към мрежата на БТК. Така за всяка минута разговор от мобилен абонат към фиксиран телефон Мобилтел и Глобул ще трябва да плащат на Българската телекомуникационна компания по 6 стотинки в силен трафик (от 7 до 21 часа) и по 5.3 ст. в слаб трафик (от 21 до 7 часа) вместо предложените 10 и 7.5 стотинки (без ДДС). В същото време БТК плаща на Мобилтел и Глобул по 38.1 стотинки на минута в силен и 36.6 ст. в слаб трафик. На практика КРС подтиква абонатите ни да заменят фиксирания си телефон с мобилен, изтъкват от телекома, което било заплаха не само за него, а и за останалите оператори на фиксирани мрежи, включително и предлагащите гласови услуги през ИНТЕРНЕТ.
За регулаторната комисия обаче целта на направените изменения е през 2006 г. да действа типово предложение за взаимно свързване, което ще позволи реална либерализация на пазара на гласовата телефонна услуга и ще увеличи възможностите на всички потребители за достъп до гласова телефонна услуга. Противно на това становище от БТК твърдят, че указанията не само не насърчават конкуренцията на пазара, но и въвеждат сложни и неясни правила, много от които са в разрез с европейската практика. Нещо повече - въпросните задължителни условия можели да се отразят негативно на успешната интеграция на България в Европейския съюз.
Кой крив и кой прав ще решават върховните магистрати. Те, изглежда, ще са арбитри и в
третия рунд на регулаторно-телекомуникационната война
обявен в края на миналата седмица. Атаките този път не касаят правилата в сектора, а обществена поръчка на КРС. Както в. БАНКЕРЪ вече съобщи, през март комисията обяви конкурс за GSM-оператор, който да обслужва комуникационните й потребности. В условията му е записано, че освен GSM-лиценз и мрежа с национално покритие кандидатите трябва да притежават и поне една година професионален опит в предлагането на услугите. Последното, оплакаха се от Българската телекомуникационна компания, автоматично орязвало шансовете на Вивател да участва, тъй като дейността му започва едва в края на ноември 2005-а. От КРС пък опонираха, че според датите на издаване на лицензите и трите мобилни оператора могат да се включат в наддаването, защото лицензът за мобилен оператор на БТК е бил издаден на 7 юни 2004-а, а прехвърлен на БТК Мобайл на 13 януари 2005 година.
Изборът по обществената поръчка тепърва предстои, но някои отсега смятат победата на Мобилтел за предопределена: и поради условията на самия конкурс, и заради специфичните възможности, които предоставя единствено първият GSM-оператор. Ако тази прогноза се сбъдне, е много вероятно БТК отново да потърси намесата на Върховния административен съд.
Четвъртият рунд все още предстои
и ще е около новата тарифна политика на БТК, внесена в регулатора на 17 април. Стремежът на телекома е тя да влезе в сила от 1 юни, но реакция от КРС още няма. Предложението е месечната такса за домашен телефон да се увеличи с 1.20 лв. и да стане 13.80 лв. с ДДС, а тази за бизнес потребителите - с 1.50, или общо 21.60 лева. В замяна на по-високите такси клиентите ще получат десет безплатни минути (т.е. досегашните 40 минути ще се увеличат на 50 и ще важат както за градски, така и за междуградски разговори). Иска се също за откриването на нов телефонен пост вече да се плаща по 20 вместо по 70 лв. (без ДДС), както е сега, а евтините ценови планове за инвалидите, социалните и здравните заведения ще се запазят.
Намеренията са цените на международните разговори да се намалят с близо 20 процента. Както и да се въведе преференциално таксуване за шестте най-предпочитани от клиентите на БТК градове - Виена, Атина, Лондон, Москва, Париж и Истанбул - предложената цената е само 15 стотинки на минута, без първоначална такса и независимо от часа на провеждане на разговора.
Най-любопитното в новите тарифи е предложението да отпаднат евтините градски разговори в интервала от 21 ч. вечерта до 7 ч. сутринта, за които потребителите заплащат само първоначалната такса от 11 стотинки. През последните месеци цялата рекламна кампания на БТК бе насочена точно към тази услуга, а и в момента рекламният клип за нея продължава да се излъчва в най-гледаното телевизионно време. Какво се оказва обаче? По думите на главния изпълнителен директор на компанията Денис Уолах, към евтините нощни разговори имало... изключително слаб интерес и промяната е продиктувана от желанието на самите клиенти. Имената им, разбира се, не се уточняват (може би поради големия им брой), само че г-н Уолах няма как да не знае, че близо един милион пенсионери използват евтините вечерни разговори вместо приспивателно и че те генерират само загуби за телекома. В крайна сметка, независимо от желанието на самите клиенти, отмяната на губещите телефонни разговори едва ли ще получи благословията на регулатора, чието становище ще стане ясно до края на месеца.
Много скоро ще се разбере
и позицията на Евросъюза по глава Телекомуникации
Съдейки по официалните съобщения на КРС последните секторни мисии от ЕС определяли прилагането на действащата регулаторна рамка като забавено, което се отразявало негативно върху конкуренцията на телекомуникационния ни пазар. А според прессъобщение на БТК последният Доклад за напредъка на България за присъединяване към Европейския съюз ясно отбеляза, че проблем за българските потребители са пълната липса на регулация на оператора с господстващо положение на мобилния пазар, както и положителните усилия на БТК да насърчава конкуренцията и да работи за либерализиране на пазара на фиксирани услуги. Останалите големи играчи в сектора избягват да вземат официално страна в тези спорове, но всички са единодушни, че битката срещу Българската телекомуникационна компания за последната миля е не само на КРС, не и на алтернативните оператори, а на цялото общество, защото инак конкуренцията в телекомуникациите просто няма да се състои.
Междувременно БТК ангажира все повече и повече от най-авторитетните представители на адвокатското съсловие у нас. Колкото до регулаторната комисия, там разчитат най-вече на собствените си юристи. Нищо че
най-добрите от тях вече напуснаха
За шеф на правния отдел в КРС Георги Александров назначи без конкурс Ангелина Лякова, снаха на бившия пазарджишки син депутат Панайот Ляков. Нямаше конкуренти и единственият кандидат за длъжността началник на кабинета на председателя на комисията. Той бе даден на Мария Добрева, позната и като Бисерова заради доста по-известния си съпруг Христо Бисеров. Изобщо през последните месеци в регулатора не скучаят. В началото на февруари оставка подаде членът на КРС Зинаида Трифонова, която бе единственият юрист сред комисарите. А преди броени дни Александров уволни и пресаташето си Ирина Кънева. Заместник на Трифонова все още няма и всички решения сега се вземат от четиримата останали членове на комисията. От 2 май обаче има нов PR - Албена Мирошникова, бивш журналист от радио Варна и програма Хоризонт на БНР, която от години отразяваше делото в Либия срещу българските медици и палестинския лекар. С телекомуникациите Мирошникова тепърва ще се запознава.
След 1 януари 2007 г. и тя, и пресаташето, и членовете на КРС ще трябва да са на ти и с електронните медии. Защото от догодина, по силата на нов закон, комисията ще контролира и тях. В законопроекта, който първо ще бъде подложен на обществено обсъждане, правомощията на регулатора са доста разширени. Особено върху оператори, имащи значително въздействие върху пазара, каквато е и ще продължава да бъде Българската телекомуникационна компания

Facebook logo
Бъдете с нас и във