Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЯМА КАК ДА СТАНЕМ ДОНОРИ НА ЕС

Г-н Дацов, според неангажираните с властта финансисти, всяка година правителството засилва преразпределителната роля на държавата. От макрорамката на бюджета за следващата година може да се съди, че кабинетът ще преразпределя по-малко от 40 на сто от БВП. Възможно ли е тази цифра да бъде променена заради членската ни вноска в ЕС, която надхвърля 620 млн. лева?
- Всъщност макрорамката на бюджета, която одобриха лидерите на трите политически партии в управляващата коалиция и която ще бъде разгледана от Министерския съвет следващата седмица, е за три години напред, а не само за 2007-а. Тя предвижда нивото на разходите, без да се включва вноската за Европейския съюз, да бъде 39.5% от брутния вътрешен продукт. Но прекалено много се пресилва ролята на тези проценти на преразпределение на бюджетните ресурси. А те са важни, но само от гледна точка на макроикономиката.
Мисля си, че е време преразпределителната роля на държавата да се разглежда най-вече във връзка с качеството на публичните финанси. Тоест какво получават хората, когато правителството харчи тези средства. България вече е достатъчно напред в развитието си, за да си задава именно тези въпроси.
Докъде стигна процесът на т.нар. програмно бюджетиране. Колко министерства до този момент прилагат програмния подход?
- Тази година 11 министерства ще представят бюджетите си за 2007 г. на програмна база за одобрение в Народното събрание.Останалите ще направят пилотни програмни бюджети. Но през 2008-а програмното бюджетиране вече ще обхване всички министерства. Поначало процесът на планиране на ресурсите е доста сложен, затова ние включваме министерствата поетапно.
Важно е да се каже, че министерствата ще бъдат длъжни да подготвят документ, който представлява преглед на публичните разходи. В него ще бъдат отразени политиките и програмите, които ще ги съпътстват през трите предстоящи бюджетни години. Ще бъдат записани и ориентировъчни индикативни суми, необходими за тяхното изпълнение. Такъв документ досега не е правен в България, той е част от реформата в публичните финанси.
Това значи ли, че отделните министри ще получат по-голяма автономия при определянето на разходите си?
- Определено. Това означава по-голяма децентрализация на публичните финанси. Досега от тази гледна точка Министерството на финансите бе центърът, понеже то съставяше, представяше и защитаваше бюджета в парламента. Сега то ще има по-скоро координираща и методологична роля в бюджетирането. А секторните министерства ще бъдат център на политиката във всяка една област. Иначе казано, те вече ще бъдат отговорни и за финансовото управление в държавата.
Ще рече - в България вече ще има много министри на финансите? А как ще се гарантира контролът при изразходването на средствата?
- Ще има секторни министри, натоварени с правомощията, които сега има министърът на финансите. Примерно, министърът на образованието ще може да се намесва в политиката на земеделското или на всяко друго министерство, под шапката на което има училища. Самите министри ще имат много повече отговорности и власт в управлението на програмите и проектите.
Иначе контролът ще се осъществява по традиционния начин - чрез парламента като последна инстанция. Няма друга схема. А знаем, че от средата на тази година се въведоха нови децентрализирани схеми на контрола и на одита. Старата агенция за държавен финансов контрол беше трансформирана и вече не съществува.
Същественото в случая е, че срещу всеки бюджет ще стоят определени показатели. Когато те не се постигнат, министърът ще трябва да обясни защо не е получен този резултат, но парите все пак са похарчени. Така ще има и възможности за повече контрол - от страна на различните органи, на Народното събрание, на неправителствените организации и други.
Ясно ли е вече при какъв курс на долара и при каква цена на петрола ще бъде сметнат бюджетът за догодина? Каква ще е прогнозната инфлация?
- Ние ползваме макроикономическите допускания на Европейската комисия и на Международния валутен фонд, които се променят поне два пъти в годината. Те предоставят тези данни на всички страни членки, за да може да има уеднаквяване при разработване на бюджетните показатели и политики на отделните държави.
Курсът долар-лев в бюджета за следващата година е 1.55. С уговорката, че ролята на американската валута в него все повече намалява, тъй като 70 на сто от търговията ни се осъществява в евро. Инфлацията е около 4% в края на периода. Предвиждаме средно през 2007-а цената на петрола за барел да бъде около 60 долара. Но това са прогнози, които могат да претърпят корекции.
При последната визита на Международния валутен фонд в страната стана ясно, че макар функциите им в България да затихват, кредиторите от Вашингон ще настояват за излишък в бюджет 2006. Какви са прогнозите на Министерството на финансите в това отношение?
- Още в началото на тази година обявихме, че ще се стремим към излишък от порядъка на 3% от БВП за 2006 година. Препотвърдихме тази позиция и при последната мисия на МВФ. Бюджетната политика е един от основните инструменти срещу дефицита по текущата сметка. Така че не може да има разхлабване и трябва да се предвиди излишък. Колкото и технократско и трудно разбираемо да е това за гражданите, няма как иначе да се гарантира икономическото развитие на държавата.
И нямате съмнение, че предвиденият икономически ръст от 5.8% през 2007 г. ще се случи в България, както е записано в макрорамката на бюджета?
- Естествено че има съмнения. Това са само прогнози за икономическия растеж. Въпреки че през последните години има незначителни отклонения от тях. Но няма причини да се тревожим. Политиките на правителството и инерцията, която има икономиката, ще постигнат ръст от 5.5-6% догодина.
Между другото мисля, че е добре да се прекрати практиката да се прогнозира растежът с конкретна цифра и вместо това да се определят някакви граници, някакъв диапазон. Защото никой не може да гарантира дали ръстът ще бъде точно 5.8%, а не 5.9% или 5.7% примерно. Така прави и ЕК в конвергентните програми за отделните държави и в своите прогнози.
Всъщност тези макроикономически показатели дават представа на бизнеса и гражданите за това как ще се развива икономиката, за да могат и те да планират развитието и стратегиите си. Така че 5.8% растеж - това е ориентировъчна цифра, посоката на развитие на България.
Като говорим за планиране, не е ли време да се обявят и данъчните намерения на правителството за 2007 година?
- Не съм съгласен, че няма яснота по данъчната политика. Ще бъдем максимално консервативни по отношение на облекченията, но това се налага заради спецификата на 2007 година. Тя отваря много неизвестни, много рискове. Нормално е Министерството на финансите, което отговаря за стабилността на българските финанси и на икономиката, да бъде предпазливо.
Кои са основните рискове пред бюджета за следващата година?
- Те са в две посоки. Ще има риск да намалеят приходите от ДДС. Има риск и около ефективността на сътрудничеството между отделните служби, които имат отношение към приходите в бюджета. Риск има и за това как ще се държи икономиката от гледна точка на нормативните промени, които бяха направени във връзка с хармонизацията с правото в ЕС. Освен това данъчната администрация прехвърля отговорността по събиране на акцизите към митниците. Знаем още, че вноската за ЕС надхвърля 1% от БВП, което е много голям финансов ресурс, а плащанията ще започнат още от началото на годината. Проблем е усвояването на средствата по преструктурирането на самите политики. Така че има много неясноти. Правим всичко възможно тези процеси да са положителни за България. Но в тях е въвлечена цялата държава - не само публичната администрация, но и бизнесът, неправителственият сектор, общините, хората и т.н. Става дума за необходимост от колективни знания и колективни усилия за преодоляване на пречките.
Има ли опасност България все пак да се окаже нетен донор на ЕС?
- Не, няма как да се случи такова нещо. Даже и да стоим и да не правим нищо, а само да чакаме. Наистина средствата по структурния и кохезионния фонд се получават на основата на проекти. Но голяма част от парите в земеделието се получават по право. Друг е въпросът дали това е добре, или зле. Има и други 130 млн. евро, които ще получим само защото ставаме външна граница. Средства ще пристигнат и за подпомагане на платежния баланс, за затваряне на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй и т.н. Така че не е възможно да получим по-малко средства, отколкото ще платим. Но не е толкова важно количеството на парите, а това как ги използваме - както вече казах: какво е качеството на публичните услуги.
Кои са приоритетите в бюджет 2007, чрез които ще се постигне това качество на публичните услуги?
- Има преориентиране на приоритетите в сравнение с други години. Това е видно от бюджетната прогноза, която ще бъде представена на правителството. Опитали сме се да въведем т.нар. хоризонтални приоритети. Те не са базирани толкова на секторите в икономиката, колкото на разходите по тяхната икономическа логика. Примерно - намаляване на текущите разходи и увеличаване на капиталовите. Предвиждаме ограничаване или запазване в номинално изражение на средствата, които минават през бюджетите на НОИ, НЗОК, на общините, университетите и т.н. А също и увеличаване на дела на средствата, които ще минават по линия на ЕС. Идеята е, без да нараства преразпределението през държавата, парите от ЕС да се усвояват ефективно, защото това са парите за развитието на България през следващите години.
А мисли ли финансовото ведомство и съответно правителството за доходите на българите?
- Доходите зависят от производителността на работната сила - това повеляват икономическите закони. А иначе няма политически отговор на въпроса защо бедните в България намаляват по-бавно, докато парите, които бюджетът харчи за тях, се увеличават. Има голяма прослойка от хора, които се издържат от социалните разходи. Министерството на финансите винаги се е стремяло към оптимално разпределение на ресурсите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във