Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЯМА ДА ИМА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА ЗАРАДИ ПЕТРОЛА

Г-н Чобанов, ръководената от вас агенция ревизира прогнозата си за инфлацията в България за 2006 г. до рекордното за последните години ниво от 6.4 процента. Какви са причините за тази промяна?
- България е с малка и отворена икономика, затова логично цените на международните пазари оказват голямо влияние върху инфлацията у нас. През последните няколко години се наблюдава непрекъснато поскъпване на петрола, което се отразява на потребителските цени. А от началото на 2006-а сме свидетели и на покачване на цените на захарта. В прогнозираната годишна инфлация от 6.4% 4.6-процентни пункта се падат на регулирани от държавата цени - цигари, алкохол, електроенергия. Когато беше правена прогнозата за макрорамката на бюджет 2006, тези цени още не бяха ясни заради новите акцизи.
Няма ли опасност високата инфлация да забави влизането ни в еврозоната през 2009 година?
- Изпълнението на критериите от Маастрихт, необходими за влизането ни в еврозоната, се развива в положителна посока, за което спомагат добрата фискална и финансова дисциплина. Иначе текущото нарастване на инфлацията би трябвало да се разглежда като резултат от еднократни събития по линия на регулираните цени. Примерно увеличението на акцизите ще изчерпи своето влияние върху инфлацията в краткосрочен период. Очакваме, че през 2007-а и най-вече през 2008 г. инфлационните процеси ще се успокоят и ще достигнем равнищата, които са ни необходими за бързото влизане в еврозоната.
При каква цена на петрола и каква инфлация може да се наложи актуализация на бюджета?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Икономиката на страната е гъвкава, а държавата не е всичко. Затова не бива да се смята, че именно държавата ще е първичната сила, която ще реагира на негативното развитие на петролните пазари. Знаем, че частният сектор има много висок процент на участие в брутния вътрешен продукт. Това означава, че той успява да се приспособява към инфлацията, без да намалява конкурентоспособността му. Напротив, износът на инвестиционни стоки се увеличава. Затова смятам, че т.нар. петролен шок не би предизвикал актуализация на бюджета или други драстични мерки от страна на държавата.
Нарастващите цени на петрола са резултат от комплексни фактори - пазарни и геополитически. Но в основата на поскъпването стои опасението за малък резервен капацитет, който да се използва за увеличение на предлагането при нарастващото търсене. За доста продължителен период възвръщаемостта в отрасъла не се е разглеждала като достатъчно атрактивна и са правени по-малко инвестиции в нови производствени мощности. Нарасналото търсене през последните години и в резултат на това - увеличението на цените, предизвикаха инвестиране в този отрасъл. Смята се, че изграждането на пълен производствен цикъл отнема от три до пет години, но новите вложения ще спомогнат за увеличаване на предлагането и намаление на натиска върху цените. По-високите цени на петрола водят и до разработването и използването на алтернативни източници на енергия, които да увеличат гъвкавостта на икономиката. Досега българската икономика доказа своята устойчивост на нарастването на петролните цени - да не забравяме, че преди няколко години тръгнахме от ниво 20 долара за барел, а днес сме около 70, като през това време поддържаме високи темпове на растеж.
Как да тълкуваме забавянето на ръста на БВП за първото тримесечие, за което той ще е едва 4.4 процента?
- Тази стойност към момента е прогнозна. Официалните данни ще бъдат оповестени от Националния статистически институт около 20 юни. Забавянето на растежа до 4.4 на сто не е фатално. Основните фактори за този по-нисък ръст са, от една страна, монетарни - по-слабото нарастване на паричните агрегати, а от друга, се наблюдава и увеличение на търговския дефицит. Освен това базата на БВП през миналата година беше доста висока заради увеличеното правителствено потребление в края на мандата на предишния кабинет. Така че не би трябвало да се тревожим за икономическия ръст. Първото тримесечие поначало има най-малък относителен дял в годишния брутен вътрешен продукт. Смятаме, че за 2006-а растежът ще достигне 5.5%, което се споделя и от прогнозите на международните финансови институции. През останалите тримесечия очакваме ръст от над 5.5 на сто.
Бихте ли коментирали развитието на трудовия пазар?
- Подобряването на ситуацията на този пазар е видимо. Стабилният ръст на българската икономика е основен фактор за повишаването на заетостта (с 2.4%) и на икономическата активност на хората, което е изцяло резултат от развитието на частния сектор. През 2005-а безработните бяха 9.9% от икономически активното население, а коефициентът на безработица бе с 1.9-процентни пункта по-нисък на годишна база. Стабилното развитие през 2006 г. ще създаде добра основа за продължаване на тенденцията на нарастване на заетостта и намаляване на безработицата до около 9.6 процента. Положителната динамика на заетостта в частните фирми и предприятия ще обуслови и очакваното покачване на коефициента на икономическа активност на населението до над 50 процента.
Има ли някакви тревоги около финансовата стабилност на страната?
- Засега няма драстични отклонения в показателите, които да застрашават стабилността. Инфлацията, растежът, дефицитът по текущата сметка и т.н. са в границите на допустимото. Мерките за успокояване на кредитната експанзия от страна на БНБ дават резултат и изпълняват своята основна цел - запазване на финансовата стабилност.
Може ли да се стигне до преизчисляване на курса на лева спрямо еврото заради по-високата инфлация?
- Не е необходимо да има преизчисляване. Трябва да направим обаче известно разграничение между надценяване и поскъпване на българския лев в реално изражение. Валутният курс не се определя само от инфлацията. Той зависи и от конкурентоспособността на икономиката, условията на търговия, равнището на преките чуждестранни инвестиции... Всичко това предопределя едно ниво на равновесен валутен курс, което се променя при структурни изменения на икономиката, каквито наблюдаваме в България. Валутният борд е оптимално решение за българската икономика в прехода към приемане на еврото, тъй като дисциплинира и стабилизира средата за развитие, дава възможност за осъществяване на структурни реформи и постигане на високи нива на икономически растеж.
Ето защо категорично може да се каже, че това ще е валутният курс, с който ще влезем в еврозоната.
А кои са рисковете за икономиката?
- Петролният шок, както знаем, засяга всички икономики и определено е рисков фактор за България. Друг такъв фактор е евентуалното забавяне на растежа в страни, които са наши основни търговски партньори. Засега очакванията са, че държавите от еврозоната ще стабилизират икономиките си. Риск носи и едно евентуално забавяне на конкурентоспособността, но сигнали за такова развитие няма. Много е важно да се поддържа дисциплинирана фискална политика, да се избягват резки и административно наложени скокове в нивото на заплатите, за да продължим да получаваме високи оценки за развитието на нашата икономика.
Дефицитът по текущата сметка е един от основните макроикономически индикатори, който предизвиква засилено внимание. През 2005 г. той достигна 11.8 процента. Нарастването му обаче не трябва да се разглежда единствено в негативна светлина - някои фактори, които го предизвикват, са необходими за постигането на високите нива на икономически растеж. Първо, това е вносът на инвестиционни стоки, които водят до осъвременяване на производствените мощности, повишаване на ефективността и конкурентоспособността. Нарастването на износа също предизвиква внос на суровини и междинни продукти, необходими за производството на изнасяните стоки. Увеличаването на отвореността на икономиката през последните години допринася съществено и за подобряване на качеството на живот в България, улеснява достъпа на потребителите до вносни стоки и им помага да направят по-ефективен и рационален избор.
Предполага се, че през следващата година държавата ще започне да усвоява средства от структурните и кохезионния фондове на Европейския съюз. Кога във времето тези трансфери ще окажат своето благоприятно влияние?
- България много активно се подготвя за ефективното усвояване на европейските фондове. В напреднала фаза е и създаването на стратегическите програмни документи и изграждането на необходимия административен капацитет. По отношение на икономическите ефекти може да се каже, че в началото на периода 2007-2013 г. не бива да се очакват чудеса. Идеята е парите на ЕС да се използват за увеличаване на потенциала за растеж на икономиката, т.е. за стимулиране на предлагането. Така ще се абсорбира нарасналото вътрешно търсене в самата икономика и ще се избегне натискът към прегряване. Казано най-общо, трябва да минат поне няколко години, през които да се инвестира в инфраструктура, околна среда, бизнессреда, човешки капитал... Едва тогава ползите могат да се усетят и на микроравнище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във