Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЯКОИ КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ ИЗДЪНИХА СИСТЕМАТА

Д-р Райнов, как върви изпълнението на бюджета на здравната каса за изминалите месеци на 2006 година? Според лекарския съюз над 100 млн. лв. няма да достигнат за болничната помощ. Най-напред по това перо ли ще свършат парите?
- В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2006 г. много ясно е определена сумата за разходи за здравноосигурителни плащания (1.219 млрд. лв. - бел. а.). От тях към 31 май са изразходвани близо 43% от парите по общия годишен план. От вече похарчената сума за стоматологична помощ са отишли 48%, за болнична помощ - 44.9%, за лекарства за домашно лечение - 41%, за медико-диагностични дейности - 39%, за първична помощ - 36 процента. От пръв поглед се разбира, че разходите по някои от перата, например за стоматологична и болнична помощ, са близо до горната граница, но все пак са в рамките на бюджетната прогноза. Тоест данните показват, че не се очертава недостиг на средства. Още повече че предстоят три летни месеца, в които по принцип потреблението на медицински услуги е по-ниско.
Последните данни за постъпленията на болниците сочат, че от януари до май някои от тях са получили повече средства, отколкото през първите пет месеца на 2005-а. При по-големите лечебни заведения обаче приходите са по-малки и там сигурно е трудно да се запазят качеството на лечение и нивото на заплати на персонала?
- Като цяло 65 на сто от лечебните заведения през тази година са получили по-големи приходи от здравната каса, отколкото през миналата са получили общо от касата и от Министерството на здравеопазването. Абсолютно увеличение на средствата имат болниците Св. Марина във Варна, Св. Георги в Пловдив, Св. Ив. Рилски в София. Намаление на приходите се забелязва в големи, тромави болници - столичните Александровска, Царица Йоанна, Пирогов, плевенската Д-р Георги Странски, многопрофилната в Бургас. Ежемесечно правим анализ на това, което се случва в болниците. Все пак цифрите не могат да се тълкуват еднозначно, а трябва да се анализират задълбочено - да търсим специфичните причини за промяна - в мениджмънта, в структурата на персонала, в лекарствената политика, в инвестиционната стратегия на болницата. Приходите на Александровска например намаляха за сметка на Св. Ив. Рилски, защото в нея се премести клиниката по неврохирургия, а тя обслужва скъпи клинични пътеки.
Има ли болници, които вървят към фалит?
- Не бих използвал думата фалит. Както знаете, през тази година болниците се финансират за извършените дейности главно от здравната каса. Естествено по-добре работещите генерират повече приходи. Но за да бъдат търсени услугите на болниците, освен качеството на медицинската помощ е важен и мениджмънтът. Когато той е наистина професионален, се прави вътрешна преценка за подобряване на качеството, за оптимизиране на дейността. Ролята на мениджъра е да се стреми към по-гъвкаво управление, да направи така, че болницата да бъде по-пазарно ориентирана. Въпреки някои крайни прогнози, които се чуха миналата година, когато обявихме финансирането на здравеопазването от един източник, засега повечето болници се справят в новите икономически условия. Гледайки отчетите спрямо миналата година, мога да съобщя, че системата работи. Във финансово отношение тя никога не е била по-стабилна. Трябват обаче още усилия, за да я направим и икономически ефективна, и разбира се, с по-високо качество на обслужване на пациентите.
Скоро бе съобщено за лекари, които работят на няколко места. Има ли други фрапиращи нарушения?
- Този случай е впечатляващ не само за вас, но и за нас. Освен това досегашните проверки показаха, че около 100 лекари специалисти работят в повече от три лечебни заведения по Националния рамков договор за 2006 година. Затова предприехме проверки на договорите и графиците на тези лекари. По данните в анализите излиза, че едни и същи пациенти по едно и също време са в доболнични и в болнични лечебни заведения, че получават медикаменти от двете места. В рамките на месец едни и същи пациенти се отчитат по няколко клинични пътеки, което, разбира се, е абсурдно. Така че вземаме мерки тази порочна практика да бъде прекратена.
По кои клинични пътеки най-вече се надписват болни?
- Наистина има такива пътеки. Но нека отчетем обективните обстоятелства. Знаете, че клиничните пътеки от 120 станаха 299 от началото на тази година. В бързината обаче се получиха някои пропуски. От данните се вижда, че системата е пробита през някои клинични пътеки. При някои диагнози се получава пик, който е в пъти по-голям от миналогодишните отчети. Става въпрос за заболявания, които не са заразни, не са свързани с епидемия. Примерно пътека №106: Декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години.
Може ли да се фалшифицира хоспитализация по тази пътека?
- Едва ли не всеки човек, след изпиване на кафе с три лъжички захар, може да бъде приет в болница и да бъде отчетен по тази пътека. Това се дължи на занижените критерии за хоспитализация. Те трябва да се прецизират. Подобно е положението с пътеките Интензивни грижи при бременност с реализиран риск, Декомпенсиран захарен диабет и други. Мнозина предполагат, че някои болнични дейности са недофинансирани. Напливът по изброените пътеки обаче показва, че май има и такива, които са много добре финансирани...
Може би отклоненията ще бъдат коригирани с подготвяния анекс към рамковия договор?
- Разбира се, не може едни и същи диагнози да присъстват в няколко клинични пътеки. В такъв случай, естествено, пациентите се отчитат по възможно най-скъпата. С анекса трябва да отстраним всички недостатъци, които показва системата. Разбира се, това ще стане след съгласуване между управителните съвети на здравната каса, на лекарския и на стоматологичния съюз. Първата им среща е насрочена за 26 юни.
Вече е почти сигурно, че стоматологичните услуги ще поскъпнат за пациентите, а ще намалеят разходите на здравната каса. Има ли клинични пътеки, чиито цени ще бъдат променени с анекса?
- Мисля, че ако се възползваме от анализите и прецизираме алгоритмите, както и правилата за хоспитализация - критериите, на които даден пациент трябва да отговаря, за да бъде приет в болницата за лечение, може и да не се наложи да намаляваме цени на пътеки. Лично аз смятам, че това е много краен вариант, до който може би няма да стигнем.
В момента тече новото договаряне за лекарствата, които касата плаща частично или напълно...
- Да. И отново очакваме някои от цените да паднат. За да може договореното бързо да влезе в сила и да постигнем по-добър икономически ефект, ще използваме анекса към рамковото споразумение. Ако не успеем, договорените цени и лекарства ще останат за следващия рамков договор.
Кога може да се очаква анексът да влезе в сила?
- Приблизително в края на юли.
Да ви върна към нарушенията, които установяват контрольорите на касата: има ли лекар, наказан с най-тежката санкция - прекратен договор?
- От началото на годината досега няма такъв случай. Все пак искаме да създадем такива условия за работа, че хората просто да нямат възможност за извършат нарушение. По-важна е превенцията. Иначе се получава едно грубо администриране, което не е от полза на никого.
Все пак за някои нарушения на лекари през последните месеци сте сезирали Икономическата полиция и прокуратурата. За какви случаи става дума?
- Още преди два месеца събрахме установените нарушения от всички районни каси. Оказа се, че някои колеги доста добре са си вършили контролната дейност. И нещата стават сериозни при случаи, по които са ангажирани полицията и прокуратурата, защото там нарушенията са свързани с попълване на документи с невярно съдържание от длъжностни лица. Годишно между 120 и 130 случая се подават към прокуратурата. На фона на около 30 хиляди лекари сигналите не са много, но не бихме желали да ги прикриваме.
Прави впечатление, че през тази година проверки се правят не само на договорни партньори, но и на районни здравни каси. Преди месец бяха уволнени трима директори - вероятно защото не си вършат добре работата?
- Преди да тръгнем да проверяваме договорните партньори, трябва да сме сигурни, че при нас всичко е точно. Разполагаме със специална методика за оценка на работата на директорите на касите. И когато някой от тях получи ниска оценка по показателите на методиката, се изпраща проверка на място, за да се видят причините. Това трябва да се възприема като нормална практика.
В края на 2005 г. бяхте на мнение, че след юни 2006-а ще се знае какво трябва да се направи, за да се осигурят повече приходи в здравеопазването - да се повиши здравната вноска или да се въведе регламентирано доплащане. Защо още няма яснота по този въпрос?
- Анализът, който ще направим след първото полугодие, трябва да покаже за всяка една дейност какъв финансов ресурс е изразходвала касата. Нашето задължение е да работим в рамките на бюджета. Оттук нататък, ако искаме повече пари, законодателният орган - българският парламент, ще реши по какъв начин ще се осигурят.
Но едва ли ще може да се гарантира същият бюджет без субсидиране от държавата. Вие какво решение бихте предложили?
- Все пак трябва да изхождаме от политико-икономическата обстановка в България, да се съобразяваме с международните финансови институции - Световната банка, МВФ. Лично моят ангажимент е да задържим системата финансово стабилна. Естествено ще настояваме за повече средства за догодина, за да можем да предоставяме повече и по-качествени медицински услуги на хората. Ще искаме по-голям процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Но в крайна сметка бюджетът на НЗОК се приема от Народното събрание. Въпросът е глобален и не търпи еднозначно решение, което някои очакват от Министерството на здравеопазване.
Заместник финансовият министър Кирил Ананиев предлага регламентирано трансфериране на средства от републиканския бюджет в този на здравната каса. Това няма ли да бъде доказателство, че касата е с по-особен статут на здравноосигурителния пазар? Че е одържавена?
- Това са спекулации. Все пак НЗОК осигурява солидарния модел, гарантира основния пакет от медицински услуги за всеки, който плаща здравни вноски. В никакъв случай не бива да противопоставяме националната здравна каса на доброволните здравноосигурителни фондове. Те си имат своя роля, свои функции.
Предполагам, че ако е имало човек от УС на НЗОК, който на 22 май да не е бил изненадан от оставката на д-р Иван Букарев като директор на касата, това сте били вие. Беше обявено, че той ще започне работа в МЗ като експерт, наблюдаващ дейността на касата...
- Д-р Букарев е назначен като съветник към политическия кабинет към Министерството на здравеопазването и има съвсем други функции, които нямат нищо общо със здравната каса. Той е специалист с голям опит и компетентност в здравната сфера и винаги може да бъде полезен.
Политически ли бе изборът на д-р Румяна Тодорова за и.д. директор на НЗОК?
- Тук пак текат откровени спекулации. Политически може да бъде изборът, когато някой е спуснат отгоре с парашут на съответното място. При нас ходът бе най-нормален и логичен - да номинираме човек от системата, доказан професионалист. Д-р Тодорова е такъв човек.
Кога Националната здравноосигурителна каса ще има титулярен шеф?
- Вече е обявена процедура за избор на директор. Конкурсът ще се проведе на 22 август.

Facebook logo
Бъдете с нас и във