Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕУСТОИМИЯТ ЧАР НА ЕВРОБЮРОКРАЦИЯТА

Още не е заглъхнало радостното ехо от дългоочакваното да на Еврокомисията, а управляващите са изправени пред ново изпитание. Става въпрос за задължението на правителството да номинира българските представители в общите институции на ЕС. Задачата може да изглежда лесна, но само на пръв поглед. Изкушението пред чиновниците да запишат имената си в историята като първите български евробюрократи в Брюксел, Страсбург или Люксембург предопределя ожесточена задкулисна битка при разпределянето на постовете.
Първите залпове между БСП и НДСВ вече бяха разменени по повод на предстоящата номинация за еврокомисар, който ще допълни от началото на 2007-а екипа на Жозе Мануел Барозу. Вицепремиерът Ивайло Калфин наруши добрия дипломатически тон в коалицията и се изказа откровено срещу предложената официално от царската партия Меглена Кунева.
Според дипломат номер 1 имало
и по-добри кандидатури за комисар
от тази на главния ни преговарящ. Така наяве излезе прикриваната от около година студена война между екипа на Калфин и този на Кунева. Още през пролетта външният министър направи опит да изземе от колежката си водещата роля в контактите със страните членки, като сключи скандалната сделка с израелския лобист Шимон Шевес.
Запознати със ситуацията смятат, че с открито афишираното сега неодобрение към Кунева, Калфин разчиства пътя за близката до левицата Миглена Плугчиева. Твърди се, че за посланика ни в Берлин и бивш заместник-министър на земеделието се застъпва лично и президентът Георги Първанов. Във всеки случай на Позитано очакват тя да бъде номинирана от БСП като кандидат за наш комисар най-вероятно след 25 октомври. Тогава германският Бундестаг би трябвало да ратифицира договора за присъединяването на България към ЕС, което може да се представи и като добре свършена работа на посланик Плугчиева.
Премиерът Сергей Станишев, който през седмицата получи официално писмо от председателя на Еврокомисията Жозе Барозу за започване на процедурата по избор на наш комисар, на този етап избягва да назовава конкретни имена. В интервю за БНТ обаче Станишев очерта профила на бъдещия ни представител в Брюксел, който за изненада на мнозина се покрива с този на... Меглена Кунева. Тя отговаря поне на три от критериите на министър-председателя - дългогодишен експерт, познато име в белгийската столица и детайлни познания за функционирането на общите европейски институции. Високопоставен служител в Еврокомисията, който придружаваше Жозе Барозу и Оли Рен при неотдавнашната им визита в София, коментира пред БАНКЕРЪ, че би било повече от естествено, ако българският министър по европейските въпроси стане и еврокомисар от квотата на България. Подобен подход избраха през 2004-а Полша и Словения.
Открит засега
остава и въпросът с ресорите
които ще получат от януари следващата година българският и румънският комисар. Според публикации в западната преса част от сегашните комисари може би ще бъдат разтоварени от някои отговорности. Споменават се имената на този по правосъдието Франко Фратини, по индустриалната политика Гюнтер Ферхойген, както и на отговорника по защитата на потребителите Маркос Киприану. Единственото сигурно е, че българският представител ще получава заплата от около 18 000 евро и ще има на свое разположение политически кабинет от десетина експерти.
С не по-малко любопитство ще се очаква и
изборът на наш магистрат в европейския съд
в Люксембург. Той трябва да бъде предложен от кабинета и одобрен от правителствата на останалите членки. Представители на управляващата коалиция не изключват варианта този пост да бъде използван като разменна монета в преговорите между БСП и НДСВ за еврокомисаря. Казано с други думи, ако човек на жълтите замине за Брюксел, то в Люксембург ще се озове магистрат, близък до червените.
С престижен пост във Великото херцогство след Нова година ще се уреди и някой от водещите ни финансисти,който ще попълни квотата ни в съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка. Сред спряганите неофициално кандидати е заместник-министърът на финансите Димитър Ивановски. Неговият началник Пламен Орешарски пък ще участва от името на България в управителния съвет на банката. Колкото до Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт, то в нейния Генерален съвет страната ще се представлява от управителя на БНБ Иван Искров. А подчинените му ще участват в заседанията на различните комисии на Европейската система на Централните банки (ЕСЦБ).
До края на тази година предстои Министерският съвет да одобри и наш представител в Европейския съд на одиторите.
Доста по-малко са въпросителните и около избора на наши представители в
двата съвещателни органа
на Евросъюза - Комитета на регионите и Икономическия и социален съвет (ИКОСОС). В тях ще разполагаме в началото на 2007-а с по 12 места. От Националното сдружение на общините съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че по всяка вероятност квотата ни в Комитета по регионите ще бъде заета от 12-те ни сегашни наблюдатели там. Това на практика означава, че групата ще се ръководи от кмета на Търговище и председател на сдружението Красимир Мирев. Останалите наблюдатели са Детелина Николова (кмет на Добрич), Кирил Йорданов (Варна), Йоан Костадинов (Бургас), Йордан Лечков (Сливен), Хасан Азис (Кърджали) Веселин Златев (Шумен), Богомил Белчев (Габрово), Антоанета Георгиева (Перник). София е представена от председателя на общинския съвет Владимир Кисьов. В делегацията ни фигурират и двама кметове на по-малки общини - съответно Ремзи Юсеинов (Кубрат) и Катя Дойчева (Твърдица).
В най-скоро време предстои парламентът да гласува поправка в Закона за Икономическия и социален съвет, която ще регламентира процедурата по излъчване на 12-те ни представители в институцията на ЕС със същото наименование. През седмицата проектът бе обсъден на второ четене от парламентарната Комисия по гражданско общество и медии. Намеренията са квотата да бъде разпределена поравно между работодателските организации, синдикатите и неправителствените организации. Сред спряганите като сигурни имена са председателят на БСК Божидар Данев и синдикалните лидери Желязко Христов и Константин Тренчев.
За онези българи, които нямат шанс да се доберат до висшите етажи на евробюрокрацията, остава надеждата, че ще могат да работят като
обикновени администратори
в някоя от общите институции. Но за целта те трябва да преминат през ситото на конкурсите, организирани от Европейската служба за подбор за персонала (ЕПСО). Подготовка за явяване на тях предлагат Институтът за публична администрация, Дипломатическият институт към външното министерство и Американският университет в Благоевград (срещу такса от 690 лв. за месец). Инвестицията определено си струва, тъй като издържалите теста си гарантират заплата между 2300 и 7500 евро в зависимост от мястото си в административната йерархия. Освен това чиновниците в ЕС, които живеят извън своята държава, получават командировъчни в размер на 16% от месечната заплата. Друга екстра (до 5% от възнаграждението) се ползва от тези, които живеят на квартира. Детските добавки възлизат на 237 евро месечно за деца до 18 години. Социалните осигуровки са 8.25% от заплатата. Според правилата на Еврокомисията максималната пенсия , която може да получи неин служител, е 70% от възнаграждението за съответната позиция при стаж от поне 35 години. А здравната осигуровка (2% месечно) покрива около 85% от всички разходи за лечение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във