Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕУДОБНАТА ТАЙНА НА БЪЛГАРСКОТО ВИНО

Знаете ли какво е най-често цитираното обяснение във Великобритания за истинския бум на българските вина в началото на 90-те и за резкия отлив след това? Съвсем просто - т.нар. български вина всъщност били южноафрикански, маскирани като наши, за да избегнат икономическото ембарго срещу апартейда.
Тази версия е придобила сериозна популярност и се цитира дори от признати експерти на Острова. Абсурдна или не, няма значение - тя прекрасно илюстрира най-големите проблеми на българското винарство в момента: липсата на ясна пазарна стратегия и отчайващата репутация, която има страната като производител.

При виното, както казваше легендарният френски енолог Емил Пейно, всичко опира до името. В интерес на истината, това прозрение отдавна е споходило и българските винари. Нещо повече - някои от тях вече умеят доста добре да рекламират продукцията си в чужбина. За представянето на серията си Сините хълмове (Blue ridge) във Великобритания Бойар естейтс например нае една от най-големите световни рекламни агенции - MC Saatchi. Още първата реклама от кампанията - изобразяваща младеж, подстриган във формата на винената бутилка - направи впечатление, а самата прическа, наречена ridge cut, се оказа един от хитовете на сезона и дори бе препоръчана от Хеърдресърс джърнъл, библията на фризьорите. Последва също толкова нашумялата реклама с текст: И Христос се е родил в корито. Вино Сините скали - има ли значение откъде идва?. За удоволствие на рекламните агенти това послание предизвика
официален протест от англиканската църква
отразен широко и в печата. По-късно от Бойар естейтс обявиха, че кампанията е повишила продажбите им на Острова средно с 25 на сто.
Проблемът е тъкмо там, че за да се продаде наше вино зад граница, трябва да се използват лозунги от типа Има ли значение откъде идва?. Произходът на българското вино е най-неудобната му тайна. И няма особени изгледи това да се промени - докато австралийците, да речем, хвърлиха основните си усилия да рекламират страната като винарска дестинация и чак след това отделните производители, у нас е точно обратното. През 80-те години България значеше прилично вино на цена под три лири - обяснява Андрю Бърд, управител по виното на веригата хипермаркети Сейнсбъри. - Но след това качеството падна, а сега няма страна в света, която да не произвежда вино на тази цена. Днес България не значи вече нищо конкретно.
Измъкването от това неудобно положение не е чак толкова трудно. За целта обаче българските винари трябва най-после да осъзнаят две неща: че когато става дума за международните пазари,
те са съюзници, а не съперници
и че рекламирането на България като винопроизводител си е предимно тяхна грижа. В момента мнозинството производители са убедени, че държавата не само е длъжна да рекламира виното им, но и, по възможност, да им плаща експортни субсидии. Разбира се, има държави, които го правят - Чили например. Но за Чили винарството е водещ отрасъл, който през 2004-а е донесъл само от износ 843.5 млн. щ. долара. По данни на Организацията по храните към ООН българският винен експорт през същата година едва надхвърля 80.1 млн. долара.
Впрочем сегашното незавидно състояние на винарството у нас не е плод само на прехода. Първият тежък удар за него дойде още през 80-те покрай опитите на Андропов и Горбачов да отрезвят руския народ. Единственият ефект от тези опити (освен километричните опашки за бира в Москва) бе, че производството на вино в България намаля наполовина. Вторият удар бе реституцията на земята, която раздроби безкрайно лозята и на практика обрече голяма част от тях да запустеят. И накрая дойде приватизацията на някогашните държавни винпроми - приватизация, често извършвана под масата, като винарните се озоваваха в ръцете на хора, нямащи нито възможности, нито желание да инвестират в нови технологии, подобряване на качеството и реклама.
Джансис Робинсън, един от най-прочутите винени критици в света, си спомня, че при първото си посещение в нашата страна
останала шокирана от състоянието на избите
- вместо обичайната гледка на лъскави стоманени резервоари по австралийска мода изведнъж се озовахме пред мрачните съветски технологии от 60-те години.
Наистина, от това посещение мина доста време и днес самата Робинсън признава, че в България има няколко съвсем модерни изби, чиито вина не отстъпват на легендарните бургундско и бордо. В доста винарни влязоха не само западни капитали, но и западни експерти. Според американски медии основен акционер в споменатата Бойар естейтс, която обединява Домейн Бойар и Винпром Русе, е канзаската Сийборд корпорейшън (Seabord corporation). Винпром Свищов се управлява от британска компания, начело на която е Луи Гирардело, един от шефовете в лондонския офис на Дойче Банк. Френската компания Белведере е собственик на избите Домейн Менада (Стара Загора) и Сакар (Любимец). В пазарджишкото село Огняново вече работи избата Беса Вали, в която съсобственици са прочутият френски винопроизводител от Сент-Емилион граф Стефан фон Найперг и д-р Карл-Хайнц Хауптман, изпълнителен директор на фонда Европа кепитъл мениджмънт и бивш вицепрезидент на Бенкърс тръст - Лондон. Европа кепитъл мениджмънт има участие и във винпром Дамяница, а като консултант и за двете изби работи световноизвестният френски специалист Марк Дворкин. Текстилният магнат Едоардо Миролио също изгражда винарна в новозагорското село Еленово - проектът е под контрола на италианския енолог Марко Монкиеро. И по всичко личи, че това е само началото. Повечето експерти прогнозират, че
инвазията на чуждестранни инвеститори
във винарския сектор у нас тепърва предстои.
Независимо от окаяното състояние на лозята, технологичното изоставане и лошата международна репутация България си остава изключително привлекателна за западните винопроизводители. Много специалисти смятат, че през следващото десетилетие бумът на Новия свят - Южна Америка, Австралия и ЮАР - ще приключи. Тези страни, които пробиха на световните пазари с ниски цени, вече започват да се целят в по-горния сектор. Голямата отдалеченост особено от Европа и вносните мита им създават допълнителни пречки. Това създава огромни възможности за държавите от бившия Източен блок, констатира в миналогодишния си доклад британската компания Бринтекс.
Нашите предимства са очевидни - евтина суровина, нищожни цени на земята (под 1000 евро на хектар), относително квалифицирана и същевременно нископлатена работна ръка. Себестойността на бутилка прилично вино, направено от качествено грозде и при спазване на технологичните изисквания, е
между 1.20 и 1.70 лв., като се включат бутилката и етикетът
признават български производители. При такива показатели те с лекота могат да се вместят в сегмента под 4 долара, от който постепенно се оттеглят южноамериканците и австралийците.
България има още два силни коза - доста по-малки транспортни разходи и добри исторически връзки с двата най-бързо развиващи се пазара в света - Русия и Китай. Само в Русия годишното потребление на вино се оценява на около 2.2 млрд. щ. долара, но там вървят основно полусладките вина, в по-ниския ценови сектор. Сега голямата задача е да пробием в Китай, твърди Гергана Ганчева, изпълнителен директор на винарска къща Виноградец. - Там в в момента се внасят предимно евтини френски вина, които отстъпват по качество на нашите.
Същевременно страната ни има интересен климат, подходящ за производството на уникални вина, както и свои автентични сортове. За съжаление те продължават да бъдат тотално пренебрегвани за сметка на най-масовите световни сортове като каберне, мерло и шардоне. У нас има
повече насаждения с каберне, отколкото във Франция
Трайната тенденция на световните пазари обаче е към по-необичайни и оригинални сортове - като сира от Аржентина, пино гриджо от Италия, шенин блан от Южна Африка. Българските мавруд и широка мелнишка лоза, за които експертите са единодушни, че притежават излючителни качества, спокойно могат да се вместят в тази тенденция. А също и рубинът - кръстоска между небиоло и сира, от която особено се заинтересува шведският енолог Ларс Торстенстон. Проблемът е, че тези сортове са на изчезване. Широката мелнишка лоза твърде дълго бе подценявана, но мисля, че сега вече нещата вървят в добра посока, коментира Господин Широкански, управител на изба Логодаж. Между другото от две години
с мавруд експериментират в калифорнийската винарна Амадор
Колкото и добри да са перспективите пред българското винарство, те няма как да елиминират сериозните проблеми, пред които е изправен секторът. Модерните изби, които произвеждат вино с международно качество, все още са малцинство. Засадените нови лозя също са малко, а две трети от всички масиви вече са прехвърлили 25-годишна възраст и в близко бъдеще ще станат неизползваеми. Доста лозари протестираха срещу договореното с Евросъюза ограничение от 152 000 хектара за лозови насаждения, но всъщност реалните възможности на България са далеч под този лимит. В общественото пространство тече информация, че в началото на 2007-а ще имаме засадени 85 000 хектара. Според мен няма да са повече от 65 000 - казва Атанас Ташков, съсобственик на Вила Винифера и Вила Любимец. - Огромна част от старите лозя, които уж влизат в сметките, на практика са в окаяно състояние и нямат стопанско значение. Ташков е на мнение, че това може да се компенсира с цената на огромни инвестиции и много труд. Голям проблем обаче е намирането на кадри на всякакво ниво.
Още по-сериозно е изоставането в другите етапи на винопроизводството - например в пепиниерството (създаването на облагороден посадъчен материал). Единственото наистина процъфтяващо разклонение на сектора е производството на дъбови бъчви. Българските бъчви са били масово използвани от френските винари до Втората световна война. След промените тази търговия бързо се възроди - от една страна, заради отличните качества на балканския дъб (от вида Quercus sessiliflora), а от друга - заради драстичната разлика в цената. На американския пазар нашите бъчви среден размер вървят по около 450 долара, докато френските надхвърлят 1500.
Цялата работа е, че
тези бъчви пътуват за Америка празни
Най-големият пазар в света никога не е бил особено гостоприемен за българското вино - още от първия неуспешен договор за обмен с Пепси през 70-те - но сега изнасяните за Щатите количества са по-малки отвсякога. Очевидно американците са прекалено претенциозни за нашето вино, или по-скоро то е твърде непретенциозно за тях.
Още през 2004-а земеделското министерство изготви една национална стратегия за развитие на лозарството и винарството до 2025 г., където проблемите са ясно посочени и добре анализирани. Там са споменати и липсата на ясна пазарна стратегия, и недостатъчният контрол върху качеството, и пълният хаос с наименованията за контролиран и гарантиран произход (у нас например вино с марката Мелник може да се произвежда и в Добруджа). Посочени са и мерките, които трябва да се вземат за решаването на тези проблеми. Единственото, което липсва в този прекрасно съставен документ, е уточнението кой и как ще предприеме тези мерки. А без това предвиждането, че от 2011 до 2018 г. ще настъпи експанзия на лозаро-винарския сектор, по-скоро бие на астрология, отколкото на стратегия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във