Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Необходимо е възстановяване на защитните горски пояси в Добруджа

„Необходимо е мобилизиране на горския и земеделския сектор за възстановяване на системата от защитни горски пояси. Един от проблемите е свързан със съхненето на ясеновите пояси и изисква спешни мерки. Коментарът е на заместник-министърът на земеделието Иван Христанов пред работна среща в град Добрич.

Това налага да бъде разширен кръгът от участници, които да обсъдят разрешаването на важните въпроси със здравословните проблеми в защитените горски пояси в региона с представители на горската промишленост и академичната общност. Ситуацията изисква бързо решаване на наболелите въпроси, свързани с темата за полезащитните пояси.

Тези горски пояси са изкуствено създадени горски насаждения

за борба с ветровата и водната ерозия, със сушата и суховеите. Изграждането на съвременната полезащитна мрежа се регламентира след важното за модернизирането на Добруджа постановление на Министерския съвет през 1951 г., с което се взема решение в района на Добруджа да се създадат девет държавни горски пояса и цялостна мрежа от полезащитни горски пояси. Те са с дължина от 25 до 220 км и ширина 70-90 метра.

Полезащитни горски пояси в ограничен размер са изградени и в някои други райони на страната - Плевенски, Ямболски, Пловдивски и други.

Работната среща е започнала с теренно посещение на защитни пояси в землището на с. Стожер, където са се запознали с реалното състояние на насажденията. Лесозащитна станция град Варна е представил техническите способности на професионален дрон, с който отскоро се обследват горските територии за съхнене и обезлистване. Дронът ще се използва и за третиране на площи срещу болести и вредители.

В момента горските и ловни стопанства, на чиято територия има защитни горски пояси, извършват мониторинг на тяхното състояние. След това ще се изготвен обстоен доклад, който ще бъде основата за вземане на решения за тяхното възстановяване.

Създаването на мрежата от защитни пояси започва през 1925 години,

като към момента на територията на страната съществуват близо 290 000 дка пояси. Основна част от тях са съсредоточени в областите Добрич, Силистра, Разград и Шумен.

През следващите години съществена роля за справяне с проблемите ще играе одобреният наскоро Национален план за възстановяване и устойчивост. В рамките му е утвърден проект за директно подпомагане за възстановяването на някои от най-увредените пояси. „Възстановяването ще бъде подпомагано и от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони и Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027 г., програма LIFE в следващия програмен период", отбелязва инж. Филип Ковашки, и.д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.

В срещата в Добрич са участвали депутати от парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите, както и експерти от Министерство на земеделието, от Министерство на околната среда и водите и от Изпълнителна агенция по горите. Свои представители са имали и държавните предприятия, държавните горски стопанства и регионалните дирекции по горите в региона, Лесозащитна станция - Варна,  представители на Лесотехническия университет, Добруджански земеделски институт, кметове и представители на земеделския бранш.

Тези пояси намаляват вредата от водна и ветрова ерозия.

В равнинните райони, където често се проявяват силни ветрове, главна задача на поясите е да намаляват силата на вятъра, с което почвата се предпазва от издухване, намалява се непроизводителното изпарение на влагата и тя се използва по-пълно от растенията. През зимата горските пояси запазват снежната покривка от издухване и осигуряват по-равномерно разпределение на снега по повърхността на земята. Това предпазва посевите от измръзване и позволява равномерно навлажняване на почвата.

Полезащитните пояси играят важна роля в борбата срещу сушата, като осигуряват условия за натрупване и запазване на влагата, подобряват водния запас в почвата и създават условия за по-пълно използване на торовете. Главна задача на горските пояси на наклонени площи е да осигурят по-пълно поглъщане на водата и с това да намалят силата на стичащата се по наклона вода, получена от топенето на снега или при проливни дъждове. С това се подобрява водният режим на почвата по склона и се намалява водната ерозия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във