Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Необходими са извънредни мерки на ниво ЕС за свиневъдството

Заместник-министърът на земеделието, храните и храните Георги Събев

България подкрепя искането за въвеждане на спешни извънредни мерки на ниво ЕС за сектора на свинското месо. Отрасълът в страната е изправен пред сериозна криза. Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС). Заедно с това са засилени изискванията към производството в кланиците заради Ковид-19, влияние оказват и повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените. Това е казал заместник-министърът на земеделието, храните и храните Георги Събев по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.

Той е  посочил още, че нарастването на цените на основните фуражни култури и смески е обезпокоително. Само за периода януари-септември тази година в страната ни се наблюдава най-голямо увеличение при цената на царевицата за зърно – с 34.6% по-висока спрямо същия период на 2020-а, следвана от фуражната пшеница с ръст от 18.7% и фуражен ечемик – с 5.4 на сто.

Георги Събев е поставил и проблема

със значителното повишение на разходите за производство в земеделието,

и по-специално тези за горива и електроенергия. През второто тримесечие на тази година цените им бележат ръст от 18.5% спрямо същия период на 2020-а. „Прогнозите сочат, че през втората половина на годината този ръст ще е още по-значителен, което неминуемо ще доведе до затруднения за земеделските производители“, е отбелязал заместник-министърът.

Стратегията „От фермата до трапезата“

също бе част от дневния ред на срещата в Брюксел. „Цялостното влияние от нея трудно може да се оцени в пълнота, но трябва да сме сигурни, че нашите производители и рибари участват както в прилагането, така и в оформянето на целите заложени в нея. Очакваме изискванията пред европейските производители обаче да бъдат приложими и за вноса на продуктите, особено от селското стопанство и рибарство от трети страни, за да не поставят европейските производители в неравностойна конкуренция“, е заявил заместник-министър Събев.

Друга тема на дискусия по време на Съвета е била процедурата за

приемане на Стратегическите планове по новата Обща селскостопанска политика,

както и функционалността на новия модел на прилагане.

В българската позиция е отбелязано, че с наближаването на срока, предвиден в проекта на основен регламент, за подаване на Стратегическите планове от държавите членки, е необходимо да се положат всички усилия от институциите на ЕС за навременно приемане на базовото законодателство за бъдещата Обща селскостопанска политика. Без ясна и стабилна правна рамка, държавите членки няма да могат да завършат своите Стратегически планове, което ще постави под риск продължаването на така необходимата подкрепа за сектора в тези динамични и несигурни времена. Основното притеснение на страната ни е, че времевият график за приемане на делегираните актове и актове за изпълнение към базовите регламенти и необходимостта от прилагане на разпоредбите им в Стратегическите планове, трудно ще позволи спазването на срока за предаване на плановете - 1 януари 2022 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във